Христос воскресе! Искам отново и отново да се възрадвам заедно с вас, че Господ е възкръснал! От всички събития в житието Господне именно Възкресението Христово е достъпно за човешкия опит. Цялата ни вяра почива на него, защото, както казва св. ап. Павел, ако Христос не е възкръснал, тогава празна е нашата вяра и ние сме най-окаяни сред людете. (вж. 1 Кор. 15:13) Защото ако Христос не е възкръснал, тогава Той не е такъв, какъвто Го наричаме, и не е Този, Който заявява, че Съществува. Това означава, че вярваме в лъжа, а животът, който очакваме, животът, който опитно познаваме в душата си, в тялото, в нашия църковен мир, е призрак и измислица! Обаче ние именно опитно знаем, че е истина – защото познаваме възкръсналия Христос. Ние не Го познаваме както са го познавали апостолите – по плът. Не Го познаваме от селата в Галилея или от пътищата на Светата земя. Но духом Го познаваме възкръснал и познавайки Го така, можем уверено да кажем, че Този, Който е жив сега, е възкръснал!
Днес все още сияем, осенени от пасхалната радост, но дните отминават. Как да не я загубим? Можем да я съхраним, само ако не поглеждаме назад, ако не се връщаме в мислите си към тази светозарна нощ, която откри пред нас славата на Възкресението, а вървим напред, само напред – но вече не сами, а с възкръсналия Господ.
Чухте днес как Христос призова учениците си да се върнат в онази Галилея, където разцъфтя пролетта на техния духовен живот, където намериха и познаха Христос, където животът се роди в тях. Ние обаче Го намираме не само в онази Галилея – дълбините на нашите души, които пазят непокътната лазурната непорочност на първата ни среща и първата ни любов към Господа. Намираме Го и по други пътища. Христос извървя с двамата ученици пътя до Емаус и там им се разкри по друг начин: не като им Се яви в своя образ – на онези, които Го не познаха, Той се разкри в преломяването на хляба, в тайнството на Божествената Евхаристия и заедно с това – в тайнството на братството, което свързва хората, които разчупват хляб на една трапеза. (вж. Лук. 24:13-35) Той им разкри за миг, че Той, Бог и човек, направи хората равни на Себе Си, ставайки човек, и ги възнесе към престола Господен със Своята възкресена плът.
И по други пътища срещаме Христос – не само по пътя на недоумението, като неговите ученици, не само по пътя на надеждата и очакването, като единадесетте, които отидоха в Галилея, но и по пътищата на съпротивата, на борбата, по пътищата на човешкия бунт, така както Павел намери Христос по пътя за Дамаск, когато вървеше към града, носейки смърт и унищожение на учениците на Господа… (вж. Деян. 9:1-19).
Затова, където и да отидем, можем да срещнем Христос. Накъдето и да ни води пътят, нека бъдем бдителни и внимателно да се вглеждаме в този, който върви до нас: може да е Христос в таен образ, готов да ни разкрие величието на нашето призвание, което искри в сговора човешки и чистата непрестореност на любовта. Затова нека не търсим другаде тази сияйна, тържествена и ликуваща нощ, когато истината за Възкресението ни бе разкрита – тази истина и сега живее сред нас. Светлината не е угаснала, нито е избледняла, но вместо в лъчистата нощ на Възкресение, сега тя грее като тиха Светлина, като Светлината, която озарява всеки човек, който идва на този свят. Нека приемем тази светлина, нека я живеем, нека останем нейни деца, докато все още свети над нашата земя. Тогава Христос никога няма да е далече от нас и Възкресението ще живее в душите ни, а ликуването от вечния живот ще бъде в плътта, в сърцето и в ума ни. Тогава вече наистина тук също ще бъдем част от Царството на вечния живот, към което сме се устремили, и което виждаме в пълната му слава в Страстните дни и в Светлото Христово Възкресение. Амин.
Лондон, 1966 г.
Превод: Ралица Кръстева