Новият епизод на подкаста на списание „Свет“ – единственото българско онлайн списание за религия и култура, е посветен на светлия празник Рождество Христово. За поредна година обаче празникът е помрачен от печални страсти и грозни конфликти в почти всички социални пластове. Мракът не се е вдигнал, но и най-дълбокият мрак е безсилен да угаси светлината, която влиза в света с раждането на Христос, казва главният редактор, Илиана Александрова. Тя припомня думите си по повод пандемичната криза, които обаче са особено актуални и днес:
„Хората се изравниха пред лицето на бедствието, но това изравняване не доведе до единомислие и единодушие, а напротив – изостри страстите, увеличи дистанциите, шумовете, чувството за разединение и безпътица. Изравниха се амплитудите на емоциите – притъпиха се чувствата, страданието и смъртта се нормализираха „в името на човека“, изравниха се истина и лъжа, знание и незнание; на път сме да изравним доброто и злото. А после?“
После следва да потърсим отново смисъла, който да уплътни дните ни и да смири мислите ни. Съвсем навременни в това търсене са напътствията на св. Юстин Попович:
„Твоят живот, човече, само в Бога придобива своя единствено разумен, единствено логосен, единствено логичен смисъл. И мисълта ти, братко, твоята човешка мисъл, придобива своя божествен и безсмъртен смисъл само в Бога, само като Бого-мисъл. Мисълта на човека става Бого-мисъл само в Богочовека Господ Иисус Христос.”
Божият промисъл за човека и света – спасителното припомняне от проф. д-р Димитър Попмаринов, че най-разрушителна е духовната слепота, която ражда страховете и озлоблението:
„Човекът, който не вярва в Бога, е затворил своите духовни очи, духовните си сетива. Духовната му слепота е единственото му основание да отрича Бога. Същевременно, живеейки без Него, той се страхува да не би да се окаже вярно, че има Бог. Като се бои да не се разкрие неговата самоизмама, човекът се озлобява. Той иска да махне от себе си мисълта за Бога (Дидро), да не мисли за Него – воюва срещу Него“.
И ето че отново заставаме пред въпроса за причината на Въплъщението. Протойерей Георги Флоровски предлага задълбочен анализ на богословските парадигми, според които „Църквата вижда смисъла на спасението във възстановяване на нарушената връзка на човека с Бога, а това означава, че Изкупителят е едновременно и Бог и Човек: иначе възстановяването би било невъзможно. Отците на Църквата винаги подчертават изкупителния смисъл на Въплъщението. И за причина и следствие от Въплъщението те определят изкуплението на човека и запазването на изначалното състояние, изгубено след грехопадението. Въплътилият се премахнал и изгладил греховете на човечеството; това можел да направи само Този, Kойто притежавал едновременно и Божествена и човешка природа.“
Към страстите на човешката природа ни връща и прот. Александър Мен, отговаряйки на много фундаментални въпроси, един от които е особено актуален: Как да се справим с носителите на злото и как да им помогнем?
„Във всеки човек стълкновението със злото се случва по различен начин. Първото зло, за което можем да говорим, е вътре в нас. В нас се раждат ревност, завист, недоброжелателство, раздразнителност, гняв – всичко това живее в нас. И когато се издигаме над него, ние изпълняваме завета на апостол Павел, който казва: „Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.“ Това, разбира се, е трудно, защото твоето добро трябва да има такава сила, че да сломи злото.“
Думите на проф. Андрей Кураев ни приземяват в съкровената същина на Рождество Христово, в неговия смисъл и духовно въздействие. Многобройни са даровете на Рождество, казва проф. Кураев, но сред най-важните е, че човекът се издига над света:
„Християнството е позволило на хората да погледнат по друг начин на самите себе си. Най-важната промяна в човешката самооценка е свързана с това, че християнството се отказва от един привидно очевиден тезис на езическата философия. От гледна точка на езичеството, човекът е част от природата, микрокосмос. Микрокосмосът е малък действащ модел на Вселената. Християнството е успяло да тръгне срещу тази очевидност. Византийските богослови обявяват, че човекът е по-скоро макрокосмос, поставен в микрокосмоса – защото, съдържайки в себе си всичко, което е в този свят, той притежава и още нещо, което целият свят не може да побере и което светът не притежава – това е образът на Бога и Божествената благодат, благодатното Богосиновство, разумът, личността и съвестта.“
В празничния подкаст на списание „Свет“ особена грижа е проявена към децата и младите хора. Маргарита Друмева споделя акцентите около утвърдилия се вече конкурс „Роди се дете, Син ни се даде“: Какво разбират децата от празника, какво за тях е Рождество Христово? А какво е Коледа?
Конкурсът се радва на голям интерес през изминалите години и е повод децата, но и възрастните да намерят отговори на най-важните въпроси, свързани с предстоящия празник. В получените творби, организаторите на конкурса, с радост четат разказите, пълни с добротворство. Красиви истории, написани с дълбоко чувство за възстановяване на справедливостта и топли чувства към страдащите и отхвърлените. Такова е и есето на седемнадесетгодишната Станислава Стефанова „Коледни вечери“, в което тя пише:
„Най-големите коледни чудеса са безценните богатства, които Бог е посял в душите ни. В малкото зрънце вяра, че сме достатъчно силни да застанем над егоизма, алчността и омразата, и можем да бъдем добри хора. И ако просто се обичаме, чудесата няма да се случват само на Коледа…“
Въпреки умората, да посрещнем празника с надеждата на това момиче и с вярата, че светлината, която влезе в света с чудото на Христовото Рождество, винаги ще сияе и в най-дълбокия мрак; че най-дълбокият мрак е безсилен пред нея, призовава Илиана Александрова. Христос се роди!
Чуйте останалото тук:
Spotify: https://open.spotify.com/show/4oIetlQ3lOCI2nHCxjvA9M
Apple Podcasts: https://podcasts.apple.com/us/podcast/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82/id1692556585
Amazon Music: https://music.amazon.co.uk/podcasts/84c83685-c0c3-4a74-aa17-7c4caaed99f5