Шествали ли са тамплиери по българските земи?
Тайнствени ритуали, бели плащове, информационна „завеса”, прецизен подбор на членовете… Със загадъчност и мистика е обграден Орденът на рицарите-тамплиери. Много слухове подхранват интереса към него, включително, че Орденът на Храма не само знае много добре що е Светият Граал и какво представлява Кивотът, но е и техен пазител, както и пазител на наследниците на Исус Христос и Мария Магдалена.
Дали нашенските тамплиери (понастоящем около 340 човека) са потомци на свои предци, обитавали древните български земи – това е въпрос, който е предмет на оживени дискусии в затворени и отворени общности. „България е била една от трите велики сили в Европа”, категоричен е Румен Ралчев – Велик приор на България и бивш масон. По време на Средновековието може да се говори за трайно присъствие на рицари от този Орден по българските земи, смята и тамплиерът-археолог проф. Николай Овчаров.
Имало ли е рицари-тамплиери край село Нисово, Русенско? Според проф. Николай Овчаров и други видни тамплиери – да.
Малкото селце стана известно с уникалния си некропол, древно гробище с по 7-8 гроба един над друг и кръстове, които някои наричат „типично тамплиерски”. Започнало през 2007 г., проучването им продължава и досега. Кръстовете край Нисово могат да се датират към времето на Цар Калоян и Четвъртия кръстоносен поход, смята проф. Овчаров.
Засега обаче липсват каквито и да били писмени извори за подобно твърдение.
„Пълна фантасмагория” нарича историкът-медиевист доц. Александър Николов твърдението, че тук е имало тамплиерски колонии през Средновековието.
Според него това не почива на абсолютно никакви факти. Тамплиерите действат основно в Близкия Изток. След разпускането на Ордена през 1307 г. някои оцеляват в Португалия и Шотландия, а останалата част вероятно действат нелегално, твърди той. Тамплиерството е свързано с католическата църква и да се търси средновековна връзка е абсурдно, според доц. Николов.
Тамплиери (“Рицари на Храма”) е названието на един от християнските военни ордени, който възниква след Първия кръстоносен поход. Точните обстоятелства на създаването на Ордена са неизвестни. Предполага се, че това се е случило между 1118 и 1121 година от бургундския рицар Хюго дьо Пайен и 9 други френски рицари. По-рано, през 1072 г.султан Джалал Ал-Дин Маликшах забранява на европейските католици да правят поклонения до Светите земи, което разгневява папа Александър І. Византийският император Алексий Комнин го моли за военна помощ за защита срещу селджукските турци. Целите на новосъздадения Орден били да помага на новото кралство Ерусалим срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, които посещават Светите места. За първи път в християнската история е създаден Орден от войни-монаси. Тези рицари се поставят под ръководството на Теоклет, патриарх на Йерусалим. Кралят на Йерусалим Балдуин Втори им дава помещение под неговия дворец, според легендите – построен на мястото на древноюдейския храм на Соломон. Кралят ги натоварва с поддържането „доколкото могат на главните пътища срещу засади на крадци и нападатели, особено по отношение на безопасността на поклонниците”. Рицарите се обединяват под името “Бедните рицари на Христа от Соломоновия храм (според други източници “Бедните братя от Ерусалимския храм”). Орденът е познат повече като рицари-тамплиери или храмовници, по първоначалната им резиденция в Храма (Temple). Тяхното мото е псалм 115, стих 1: „Не нам, Господи, не нам а на Твоето Име дай слава.”
С времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и политическа структура, която оказва значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа. Според преданията уставът на Ордена е съставен от самия Св. Бернар и е утвърден на църковен събор във френския град Троа от папа Евгений III през 1128 г. За основа служи уставът на Ордена на цистерианците – един от най-строгите монашески ордени. Забранява се употребата на месо, мляко, зеленчуци, плодове и вино. Храната на рицарите се ограничава с хляб и вода. Облеклото е изключително скромно. При встъпването си в Ордена рицарите приемат монашески обет за послушание и бедност. Добавят допълнителен обет: да гарантират със силата на оръжието сигурността на поклонниците. Рицарските турнири, ловът на елени и глигани и хазартът са недопустими. Наказанията са жестоки. Провинилите се могат да станат роби на манастирите да една година или пък да бъдат оковани в кула за цял живот.
Тамплиерите са добре организирани и бързо се превръщат във водеща сила в международната политика по време на Кръстоносните походи.
Скоро са осигурени с няколко извънредни папски були, които им позволяват, сред другите неща, да събират данъци и десятък от земите под техен пряк контрол, което допълнително облекчава тяхното превръщане във важна институция. От 1139 година Орденът е директно подчинен на папата. Постепенно към края на 12 век тамплиерите разширявят задачите на Ордена с банкерство. Въведена е система за изпращане на пари и ценности към Йерусалим, както и система за даване на заеми. Рицарите се занимават с всичко, което носи някаква печалба – охраняват поклонници, преговарят с мюсюлманите…Приписва им се добра счетоводна организация и създаването на чеково разплащане, напомнящо днешните банкноти.
При възникването на Ордена се смята, че компанията на жени е опасна – чрез нея Лукавият би отклонил мнозина от правия път. Позволено е на рицарите-тамплиери да се женят, но не и да допускат дами в Ордена. С времето тази забрана отпада. Обединението на рицари и духовници е нарочно съчетание на монах и войн – за да се получи дисциплинирана армия, водена от християнската вяра.
Орденът има строго изградена йерархия и членовете се делят на четири съсловия:
* рицарите, въоръжени като тежка кавалерия. Произхождат предимно от феодалните родове;
* сержанти, въоръжени като лека кавалерия и считани за по-нисша социална класа от рицарите. Произход – от гражданството;
* земеделци, които управляват имотите на Ордена;
* свещеници, които извършват обредите и свещенослуженията.
При тамплиерите всички членове полагат обет и изпълняват устава. Само рицарите съставят генералния капитул, където се решават важните въпроси, и само от тях се избира Велик магистър и другите длъжностни лица на Ордена. Глава на ордена на тамплиерите е Велик магистър, който се избира пожизнено. Действа и съвет на сановниците. Местните отделения на тамплиерите в различните страни са разбити на провинции (оглавявани от велики командори) и на окръзи (оглавявани от прецептори или приори). Тамплиерите получават правото да строят свои църкви и да имат свои гробища. Рицарите не могат да бъдат отлъчвани от Църквата, а самите те получават правото да свалят наложено от Църквата отлъчване. Цялото им движимо и недвижимо имущество е освободено от църковни данъци.
Нито един друг рицарско-духовен орден няма такива привилегии. Тамплиерите не признават никаква власт над себе си. Орденът има своя полиция и трибунал.
Когато през 12 век рицарите-тамплиери полагат основите на новата монашеска структура, те за кратко време поемат контрола над земите на Латинската империя. През ХІІ век Орденът придобива първите си владения в Белгия и Франция, Португалия, Англия и Шотландия, върху които по-късно ще изгради братства и домове. Разбира се, участват и в бойни действия, когато се налага.
Постепенно рицарите-тамплиери ориентират дейността си към Европа. Те създават мощна организация в Югозападна Франция със седалище замъкът Монсегюр, в областта Лангедок.
Интересен е въпросът откъде са идвали основните финансови средства, които превръщат Ордена на тамплиерите в “държава в държавата”. Както и останалите аспекти от историята на Ордена, този също е обгърнат от легенди и митове.
Една от версиите, според тримата британски автори, написали „Орденът на тамплиерите. Светата кръв и Свещения Граал“, е, че Орденът притежава разобличителни документи, засягащи ранното християнство, което е принудило Ватиканът да им превежда периодично значителни суми за запазване на необходимото мълчание. Изследователите допускат, че при разкопките, предприети от тамплиерите в т.нар. “Конюшни на Соломон”, са открити някакви древни документи или свидетелства, помогнали на рицарите да достигнат своята икономическа и политическа мощ в Близкия Изток и Европа.
В древността Орденът е много богат, защото само благородници по потекло могат да влязат в него. Когато някой става член на Ордена, дарява всичкото си имущество.Тамплиерите притежават земи, къщи, замъци, голямо движимо и недвижимо имущество, както и злато. През 1192 г. купуват от английския крал Ричард I остров Кипър за 100 000 византиона – сума, немислима за времето си. Орденът създава флот и се сдобива с монопол върху плаванията по Средиземно море между Европа и Близкия изток. Тамплиерите имат и своя банка. Построени са много големи катедрали, както и по-малки църкви. Много са местата, свързани с рицарите-тамплиери. Сред тях са: манастирът Кристо, Дворецът Собре и замъкът в Томар – в Португалия, Замъкът Колоси в Кипър, Църквата Рослин в Шотландия, Църква в Лаон и Ланлеф – Франция, Замъците Барбера и Понферада в Испания и др.
В края на 13 в. доходите на Ордена във Франция надвишават няколко пъти доходите на кралската хазна.
До началото на 14 в. Орденът наброява 15 500 рицари и значителен брой щитоносци и цивилни братя. Тяхно притежание са повече от 150 000 златни флорина и над 10 000 имения, плюс няколко крепости и храмове във всеки по-главен европейски град (вкл. в Лондон, на мястото, днес заето от Крайбрежния храм).
С течение на времето Орденът увеличава мощта си в Европа. В тяхно лице Филип ІV Хубави съзира заплаха и пожелава богатството им. Заповядва на съветниците си да оформят списък от обвинения срещу Ордена и убеждава папа Климент V да го забрани. Кралят изпраща подпечатани тайни заповеди из цялото кралство. Печатите трябва да бъдат разчупени на всички места по едно и също време, а заповедите да бъдат изпълнени незабавно.
Така в петък, 13 октомври 1307 г. призори кралят арестува тамплиерите в цялото френско кралство и ги обвинява във всякакви престъпни дела. Притежанията на Ордена са конфискувани. Жак дьо Моле, Великият Магистър на Ордена, е арестуван заедно със 140 рицари. Подложени на изтезания, те правят признания за ерес, содомия, човекоядство и множество други престъпления. Над 100 рицари са изгорени на клада, още 51 последват съдбата им през 1311 г. Орденът е формално ликвидиран на 22 март 1312г. На 18 март 1314 Жак дьо Моле и прецепторът на Нормандия, Жофроа дьо Шарне са изгорени на клада. Точно преди да умре, Моле проклина гонителите си да се явят заедно с него до края на годината пред “Божия съд”. Според легендите, и двамата – папа Климент и крал Филип, умират преди края на годината. Владенията на тамплиерите трябва да бъдат предадени на йоанитите (Рицарите Хоспиталиери).След разгрома на Ордена на тамплиерите, останалите живи негови представители емигрират в Шотландия и поставят началото на съвременното масонство.
През 1804 г. в Париж Наполеон възстановява Ордена на тържествена церемония. Въпреки усилията на императора папата да признае Ордена, това не става и Орденът остава като граждански. Оттогава започва и новата му история. В момента е признат от ООН като организация с хуманитарна насоченост, която защитава християните в целия свят. Светът е приел, че тази формация е духовен приемник на средновековния Орден, пояснява Великият приор Румен Ралчев. Наистина, неговото начало през Средновековието е при католиците, но с времето към Ордена се приобщават различни национални и църковни ценности.
