69 000 души посетиха само през последния Великден Колизеума заедно с Римския форум и хълма Палатин. Но навярно малцина от тях са свърнали вдясно от гигантския амфитеатър по улица “Виа Лабикана”, където на № 95 се е скрила базиликата „Сан Клементе” – една от първите 18 християнски църкви в Рим.
Като кораб с три палуби, плаващ едновременно в пространството и времето, „Сан Клементе” съчетава постройки от три епохи.
В най-долния пласт е жилището на римски консул от 1 век и храм на древноиранския бог Митра от 2 век, над тях е раннохристиянска църква от 4 век, а най-отгоре, през 12 век, е съградена сегашната базилика.
Често външният вид лъже. Зад скромната фасада на базиликата се разстила разкошен мозаечен под, който отвежда до апсида с фантастични мозайки, изработени от италианския майстор Масолино да Паникале (1383 –1447). В центъра е разпънатият Христос, но Кръстът е изобразен като Дървото на живота, което се разклонява в множество спираловидни сцени от разноцветни камъчета.
Отдясно на олтара е малък параклис, пред който трепва сърцето на всеки българин: мраморният саркофаг в дъното съхранява малка част от мощите на Св. Константин (Кирил) Философ, блестящ езиковед и създател на първата славянска азбука – глаголицата. Стъпала отвеждат в Долната църква, където държавите, използващи кирилица (еволюиралата глаголица), са оставили възпоменателни плочи и мозаечни пана. Сред тези символи виси метален венец, върху който бившият „пръв партиен и държавен ръководител” на България Тодор Живков е увековечил името си в стила на римските императори.
Защо Св. Кирил е бил погребан точно тук? През 861 г. Солунските братя Кирил и Методий откриват в Крим тялото на Св. Климент, третия епископ на Рим след Св. Петър, който според легендата е бил хвърлен в морето от римските власти със завързана за крака котва. По покана на папата братята отнасят тленните останки на светеца в Рим, където са положени тържествено в базиликата “Сан Клементе”. Година по-късно, на 14 февруари, Кирил умира във Вечния град. Брат му Методий иска да върне тялото в родния им Солун, но папата и римляните се противопоставят. Тогава Методий настоява брат му да остане завинаги в римската базилика.
Славата на Кирил и Методий като преводачи на Библията и разпространители на християнството сред славяните е толкова голяма, че са обявени за покровители на Европа, а по-късно са канонизирани като светци.
С възстановено национално самочувствие излизаме от “Сан Клементе” и се връщаме към Колизеума. Преди да стигнем до чудовищния амфитеатър – най-големия, строен в пределите на империята, минаваме покрай Арката на Константин, първия покръстен римски император (280-337), който с декрет сложил край на преследването на християните. Колко ли от тях са били разкъсани от диви зверове на арената на Колизеума? Строежът на гигантското овално съоръжение, дълго 186, широко 153 и високо около 47 метра, е започнал през 72 г. по заповед на Веспасиан, останал в историята като най-стиснатия римски император. Явно владетелят е имал сериозно основание за такова разточителство.
Все още битува митът, че римляните са били изключително свирепи по природа и че гладиаторските игри са били създадени, за да подхранват тяхната жестокост (спомнете си прочутото оплакване на Ювенал, че съвременниците му имат само две страсти – „хляб и зрелища”). Според днешните историци обаче кървавите спектакли с хора и животни са изпълнявали важни възпитателни и контролиращи функции. По времето на Pax Romana (най-дългият период на относителен мир в пределите на Римската империя, продължил от 27 г. пр.Хр. до 180 г.) войнишките инстинкти на римляните започнали да залиняват и някой трябвало да им дава пример за безстрашие и достойнство пред лицето на смъртта. Освен това, ако народът бил залисан в непрекъснати зрелища, нямало как да се интересува от политика и да се меси в делата на властимащите.
Чак през 5 век гладиаторските игри са забранени, а стадионът е разрушаван от вандали и земетресения през вековете. Днес от него е останал само потъмнял скелет (част от мрамора е откъртен за строежа на Ватикана!), а цялостното почистване на съоръжението изисква 23 милиона евро – сума, която изисква привличането и на частни спонсори. Въпреки това Колизеумът се реставрира – постепенно и упорито. От края на юли ще бъдат отворени за посещение недостъпни преди места: част от третото ниво на амфитеатъра, някои подземни помещения и монументалния вход, през който гладиаторите са поемали към славата или смъртта на арената.
