Напоследък в България масово се експонират находките от тракийския период и от праисторията по нашите земи. Този интерес е свързан с интерпрeтацията на образците на изкуството от стародавните периоди и с митологията и религията на траките. Масово се пропагандират аткрактивни археологически комплекси като Перперикон и Татул, които говорят за най-старата история на нашите земи. Същевременно обаче този интерес измества вниманието от българската история и от археологията на българското присъствие на Балканския полуостров. Така в сянката на тракийската археология за масовото знание остават останките от строежи и градежи от средновековния период и периода след османското завоевание на Балканите.
Въпреки че напоследък се осъществиха доста местни краеведски проучвания за строежите и градежите през Средновековието, в масовото знание и в обектите на културния туризъм не се акцентира върху веществените останки от битието на българите в миналото. От тези останки най-интересни са българските крепости, наречени в литературата „каменните щитове на България”, които са играли много сериозна роля в българската военна, социална и културна история.
Останки от крепости в България има още от тракийския период до завладяването на Балканския полуостров от римляните. Тези съоръжения са били главно по планините, които са естествен защитник на населението при чужди набези и нападения с цел грабеж. Римляните също строят крепости, особено по течението на река Дунав, за да запазят границите от варварските нашествия и така превръщат реката в защитена граница на империята. Характерното за римските градежи е, че те вече използват и тухли и са с по-сложна архитектура от каменните тракийски укрепления, построени на практика без инженерна мисъл в тях.
Траките са безписмен народ. При това положение на нещата идват българите, които основават своя държава на военен принцип между Дунава и Бяло море.
Крепостите играят огромна роля в противоборството между България и Византия, като често пъти укрепления преминават от едни ръце в други.
Българите използват някои от заварените строежи, а на други места издигат нови, като се съобразяват с особеностите на терена и с природните условия. Характерно обаче за периода на Първото българско царство е строежът на градове и крепости на открити местности, което говори за самочувствието на българската военна сила и претенциите за културна алтернативност на Византия от страна на идеологията на младата българска държава. Така например Плиска е построена на равнина, а в заварените византийски градове са запазени старите крепостни стени.
По принцип крепостите биват два вида – малки укрепени съоръжения, направени за подслон на населението в случай на опасност, и големи укрепени градове и населени места, където населението живее вътре в крепостните стени.
По правило в народната изразност останките от средновековните крепости са наричат „градища” и „калета”, като местното население винаги има предание за историята на тези останки.
Често пъти край тях се намират останки от живота на средновековните хора, понякога калетата и градищата стават обект на иманярски набези заради ценността на предметите, намирани в околностите на каменните съоръжения. За съжаление твърде интересната история на българските крепости, остава публикувана в малко читаеми поместни издания или тясно специализирана литература и не се експонира в една национална културно-историческа трактовка, която може да я направи туристически пътеки и обекти за посещение от страна на заинтересувани българи и любопитни чужденци.
Освен големите крепости в Търново и други важни населени места, за които има знание и поддръжка от страна на науката и културния туризъм в България, има крепости, които са не по-малко интересни. Такива са крепостите в Мъглиж, Асеновата крепост, Пернишката крепост и крепостта Урвич край София, както и крепостта край с. Ключ, където се е разиграла една от най-драматичните битки в българската история. Затова с оглед важността на веществената останка като довод за историческо присъствие на даден народ или държава проучванията и изследванията върху миналото на българските крепости ще осигури достоверно историческо виждане, полезно както за любителите на старината, така и за онези, които имат вкус към романтиката и екзотиката на старинната култура и изкуство по нашите земи.
