УВОДНИ ДУМИ
Жената стои до прозореца. По улицата върви старица. Спира се, поглежда нагоре и пита:
– Този път ще ме заведе ли до храма?
– Не, това е улица „Варлам“ и тя не води към храма.
– Тогава за какво е нужна? За какво служи един път, ако не ви води към храма…
Филмът e „Покаяние” (Т. Абуладзе, 1984 г.). Излезе веднага след промените в бившия СССР и мина с огромен интерес по световните екрани.
Старческа деменция или прозрение на границата на световете? Остава ни да си мислим и да си отговаряме на този въпрос, ако сме го взели насериозно. Но понеже обикновено подминаваме бабешките въпроси, по-вероятно е да продължим да се взираме пред себе си, с надеждата пътят сам да ни разкрие смисъла си.
В този брой на списанието ще прочетете размислите на хора, които търсят знаци за посоката и нерядко ги намират. Разказ за пътя от исляма до християнството; история на българските светини, притчи за любовта и надеждата.
Ще срещнете и Юлия Станкова. Един човек, който не бяга от въпроси. В картините си, в образите и очарованията на един измъчен и болен свят, през който все пак прозира вечността, тя се опитва да стигне до правилните въпроси. А правилно поставеният въпрос е по-важен от отговора.
Изложбата се казва „Обратният път към рая”. Дали всички ще разберат, че този път минава през храма, не се знае. Но сигурно е, че тези, които видят картините й, ще се питат. Поне известно време.
Илиана Александрова
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Пламен ИВАНОВ: Език, на който да се молим
Ралица КРЪСТЕВА: Дрескод „Шарено“
Обратният път към рая – разговор с художничката Юлия Станкова
