През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.
А когато бяха те там, дойде ѝ време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.
А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.
(Евангелие от Лука, 1:1-19)
Повече от две хиляди години светът повтаря разказа за двамата странници – възрастен мъж и младо момиче – приели да послушат Бога и да повярват в обещаното от Него чудо. Те посрещнали божествения Младенец сами, в малко градче, встрани от човешкото гостоприемство, встрани от широките пътища и кръстопътища на света. Но тихата нощ на това посрещане разтърсила цялата планета и я променила завинаги.
Каква е тайната – разсъждава отец Александър Мен в един от текстовете по-нататък. Защо личността на Иисус Христос привлича като магнит човечеството, макар Той да идва в света беден и унизен, без да демонстрира някаква тайнствена мъдрост или философска екзотика?
И открива отговора в кратките думи от Евангелието според Йоан (14:9), които побират смисъла на човешката история:
Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни. Каза му Иисус: толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца.
Смирената вяра на тези, за които не се намерило място в странноприемницата, сбъдва надеждите и съживява добрата воля на човечеството.
Христос се роди!
