Завещанието за нашите деца
Напоследък „зелените” теми ни заливат отвсякъде и все по-често чуваме думи като „био”, „еко”, „натурален” и „природосъобразен” – нещо като гарант за чистота и обещание за къс синьо небе и отдавна забравено жужене на пчели сред пластмасовия свят, който сме изградили. Колцина от нас обаче успяват да се гмурнат под повърхността на поредната модна вълна и да разберат какво наистина се крие зад всичко това. Дали пък не иде реч за поредните залъгалки за презадоволения модерен човек, който се чуди с какво още да разнообрази изпразнения си от смисъл живот? И да, и не. И тъй като в днешно време словото, уви, рядко въплъщава истинност, то делата остават онова, по което да познаваме човеците.
В този ред на мисли може да се каже, че делата на цялото човечество и последиците от тях са най-ясно разпознаваеми по окаяното състояние, в което днес се намира нашият общ и единствен дом – Земята. Арогантното ни и хищническо отношение към нея е сигурен знак за опасното „затлъстяване” на душите ни, преситени от материални блага и удобства, готови да пометат всичко по пътя си в бясно преследване на фантома, наречен „модерен живот”. И докато стоим уютно вкопани в същия този модерен живот съвсем не си даваме сметка откъде всъщност идва всеки къшей от хляба ни, всеки лист хартия, който нехайно запращаме в коша за боклук…
Като един своеобразен опит за „проглеждане” в тази насока послужи Седмицата на екологичните филми, организирана от фондация „Европейски екологичен фестивал” с партньорството на Чешкия център в София и екологично сдружение „За Земята”.
Събитието, което продължи до 6 декември, бе официално открито на 30 ноември в Чешкия център от директора на центъра Алена Унгрова, както и от Невена Праматарова – мениджър на фондация „Екологичен фестивал” и от Марк Босани – координатор на „Коалиция за климата – България” и член на международното жури на Европейски екологичен фетивал „Зелена вълна – 21 век”, провел се в Копривщица от 10 до 12 юли тази година. В първия ден бяха представени немския филм „Аляска: пустош от огън и лед”, холандския „Непромокаем”, както и „Пречистване” на журналиста Григори Недялков и режисьора Милан Кузов от Българската национална телевизия. Лентите разкриха стряскащи факти като например този, че от 1990-а насам скоростта на топене на ледниците в Аляска се е удвоила и освен всички останали последици в глобален мащаб това позволява и все по-яростното настъпление на жадната за петрол, газ и цинк индустрия в региона. Холандия пък осъзнава огромната си зависимост от водния транспорт и сериозните икономически предизвикателства, пред които е изправена вследствие на климатичните промени. Лъч надежда дойде от българския „Пречистване”, който представи как жителите на югозападното британско графство Корнуол обединяват усилията си в изграждането на едно наистина екологично общество. Остава въпросът обаче дали наличието на такъв тип общество е непременно подплатено и с еко-съзнание и дали всички усилия в тази насока всъщност не се градят само и единствено върху стремежа към икономически ползи, лично добруване и максимална защита срещу природни бедствия? Дали всъщност много удобно за нас самите не забравяме, че въпреки силното си желание ние не можем да сме над-поставени спрямо заобикалящия ни свят, но само и единствено съ-поставени, в единство и хармония с него. И именно късогледството ни е в основата на проблемите, с които днес се опитваме да се справим. А в другия им край, по думите на режисьора Милан Кузов, са отговорността към бъдещите поколения и ясното осъзнаване, че последиците от отношението ни към природата днес ще отекват след 50 г. върху собствените ни деца.
Любопитно е да се отбележи, че поредицата от некомерсиални презентационни прожекции в Чешкия център бе разположена във времето между две други събития, едното от които локално, а другото – глобално. Тя започна вднага след края на седмицата на документални филми, посветени на човешките права, под надслов „Един свят”, провела се от 23 до 29 ноември в София (Дом на киното, Чешки център, Френски културен институт, „Евро Синема” и център за култура и дебат „Червената къща”). „Един свят” завърши с британската лента „Ами аз?” („What about me?”, реж. Джейми Като и Дънкан Бриджман, 2008 г.), който съвсем недвусмислено отправи посланието, че в основата на повечето лични и обществени беди е желанието да имаме всичко за себе си, да бъдем център на света, винаги и за всичко да питаме „Ами аз? Ами аз?”. Въпросът е напълно актуален в контекста на другото, глобалното събитие – завършилата на 18 декември в датската столица Копенхаген дългоочаквана и широко коментирана конференция на ООН за климатичните промени. Броени дни преди старта на конференцията генералният секретар на ООН Бан Ки Мун изрази надежди, че успехът на преговорите е обозрим и те ще доведат до единомислие по залагането на цели за ограничаване на парниковите емисии. Очевидно е обаче, че в тези 12 дни преговорите се люшкаха между успеха и провала. Може би защото сред политиканстването и бюрократщината светът забрави какво е заложено на карта и лукаво се опита да измести фокуса от същината на всеобщия проблем – промяна на начина ни на мислене и на живот, към „богати и бедни страни”, „икономически ползи” и „търгуване с въглеродни емисии”. А часовникът неумолимо тиктака и последните минути, които природата ни дава, за да се вразумим, изтичат…И дано следващата конференция от този род не се окаже просто сбирка за написване на реквием за нашата планета.
