Книгата „Златното момиче” бе представена от издателство „Леге Артис” на завършилия през декември в НДК XXVIII Международен софийски панаир на книгата.
Направеното преди време изказване от финансовия министър и вицепремиер Симеон Дянков, че Българската академия на науките не прави наука, а е сбор от „феодални старци, които събират заплати„ доста разбуни духовете около крепостта на научната мисъл у нас. Въпросът дали и доколко твърдението на министъра е правдиво би могъл да бъде обект на отделна статия. По-важното обаче е, че сред безхаберието и хулите (заслужени или не) родната ни академия все пак може да се гордее с отделни свои представители, които доказват, че желанието за развитие и постижения в крайна сметка превъзмогва дребнавостите на деня. Повод за подобна гордост е излязлата наскоро книга „Златното момиче пътят към вътрешните съкровища на жената“ на Красимира Байчинска, ст.н.с. II ст., която оглавява секцията по психология на личността и генетична психология към Института по психология при БАН. Тя с лекота и немалка доза магия повежда читателя по пътя към тези съкровища с помощта на пет приказки в техните български варианти: „Златното момиче”, „Речи, чекръче!”, „Момичето с отрязаните ръце”, „Братя-лебеди” и „Момата, омъжена за крилат змей”. Макар и акцентът да е върху женската психология, основната идея в книгата е как човек израства и постига цялостност в своето психическо развитие. Този процес е отразен в изключително ценните и образни интерпретации на приказния материал, които спасяват книгата от съдбата на строго специализирано четиво, насочено само и единствено към психолози и психоаналитици. И въпреки, че почиват на базата на юнгианската аналитична психология, която често бива определяна като твърде комплицирана и еклектична, тези интерпретации биха могли да „проговорят” и на всяка една жена, която търси по-дълбоко самопознание, както и на всеки мъж, желаещ да разбере по-добре своята съпруга, дъщеря или любима. Но, разбира се, и на всеки човек, дръзнал да задава въпроси и да търси отговорите им в невидимото за очите.
Д-р Байчинска обосновава професионалния си интерес към приказките с аргумента, че те „са устояли на времето, защото отразяват не индивидуалната психика, а някои универсални модели на нейното развитие… или универсален човешки проблем”. В това именно, според нея, се крие и тяхната целебна за психиката сила: приказният герой или героиня винаги намират изход от критична, дори невъзможна за разплитане ситуация, и по този начин ни задават един позитивен модел на поведение, показват ни възможности за изход и промяна, за които досега сме били слепи. В този смисъл, всяка кризисна ситуация носи в себе си и възможността за обновление; тя идва, за да разруши стари негативни модели на мислене и поведение и (независимо колко неприятно би звучало това за нас) да ни каже: „Ти не си това, което мислиш, че си!” Това послание прави книгата особено актуална за днешния ден, в който ние твърде късогледо приписваме източниците на всеки проблем (или още по-модерното – на „кризата”) на неща извън себе си. Така оставаме слепи за скелетите в собствените си гардероби и сами градим своя ад. И тук идва въпросът за може би най-големия дар, който ние, човеците имаме – свободния избор. Чрез анализа на приказките д-р Байчинска насочва вниманието именно към значимостта на зрелия и осъзнат избор във всеки един момент от живота. Осъществяването му, заключава тя, често пъти може да поражда конфронтации, но рано или късно отваря вратите към дълбокото духовно преображение на отделния човек, а оттам – и на целия свят.
През 2009 г. плевенското издателство „Леге Артис” (legeartis-bg.net) отбеляза своя десетгодишен юбилей. Специализирано в издаването на художествена, биографична, автобиографична и психологическа литература, то до голяма степен има заслугата българските читатели да се срещнат с творчеството на бележития швейцарски психолог и психоаналитик Карл Густав Юнг (1875-1961), както и на негови последователи. Животът и творчеството на Юнг оказват изключително силно влияние върху културата на ХХ век и дори и най-отявлените му опоненти не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания в областта на митологията, философията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос към психиатрията. Една от най-влиятелните фигури в дълбинната психология, Карл Густав Юнг се радва и на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които високо ценят основополагащите му за цялата аналитична психология идеи за колективното несъзнавано, архетиповете и процеса на индивидуация.
Освен заради приноса си към БАН, д-р Красимира Байчинска е позната и като основател на Българското общество по аналитична психология „Карл Густав Юнг“ (jungbg.com), юнгиански психотерапевт, преподавател, супервизор и председател на обучителна програма за юнгиански психотерапевти.
Тя е дългогодишен член на редколегията на специализираното българско списание „Психологически изследвания“, както и на Дружеството на психолозите в България и на Американската асоциация по психология. Д-р Байчинска е автор на повече от 80 научни статии и студии, както и на редица научно-популярни статии в областта на аналитичната психология. „Златното момиче“ е третата й книга след „Ценности, ценностен стрес и ценностна криза“ и „Статуси на психосоциална и национална идентичност, ценности и психично благополучие в юношеска възраст“ (в съавторство). Д-р Байчинска има частна практика като юнгиански и музикален психотерапевт.
