Разказът е адаптиран за деца в предучилищна възраст.
(Мат. 1:18-25; Лука 2:1-20)
Рождество Христово е най-чаканият и обичан празник от всички деца, не само в предучилищна възраст. Всеки учител би си помислил, че няма как да се затрудни или да не успее да поднесе по правилния начин повествованието пред децата. Този библейски разказ отговаря на всички отбелязани по-горе критерии за подбор и заедно с Възкресение Христово е най-популярният сред християнските празници.
Положителното в този факт е, че въпреки променящата се историческа обстановка в страната ни през вековете (робство, социалистически строй), потискането, отричането, дори забраната за изповядване на християнството, не са изкоренили напълно вярата и православните традиции на българския народ. За съжаление обаче, смисълът и съдържанието на празниците са изместени от обредната им проява, на която се отдава по-голямо значение отколкото на това какво точно се празнува. На въпроса: “Защо, деца, това е любимият ви празник?”, винаги поне един от отговорите е: „Защото дядо Коледа ще донесе подаръци!“. Всъщност, съдържанието на библейския наратив, описващо тези събития, е непознато както за децата, така и за много от техните родители, а предизвикателството да се представи в предучилищна възраст по подходящ начин, без да се помрачи радостта на децата от изместването на фокуса от традициите, е наистина голямо.
Подобно на Благовещение, библейският разказ за Рождество Христово се среща в същите две евангелия. Авторите им (Матей и Лука) са включили повествованието за раждането на Спасителя като част от цялостния разказ за живота на Иисус Христос, като част от благовестието. С други думи, от целия евангелски наратив ще се отдели само това събитие, за да се представи пред децата и да се акцентира върху неговия богословски смисъл. Датировката и целта на написването на двете евангелия, както и техният жанр, бяха уточнени в наратива за Благовещение, поради това тук ще се обърне повече внимание на обема и необходимостта от разделянето на библейския наратив на части.
Библейският разказ за раждането на Иисус Христос е представен в двете евангелия, като в евангелието от Матей той се съдържа в осем стиха, а в евангелието от Лука – в двадесет. Очевидно е, че наративите не са големи по обем, но за разлика от други, дори по-дълги наративи, този е наложително да бъде разделен на части. Практиката сочи, че най-продуктивно и ефективно би било тези части да са три, дори четири. За улеснение и прегледност частите, на които ще се раздели наративът, могат да бъдат озаглавени така:
Йосиф и Мария пътуват
Рождество Христово
Витлеемската звезда
Овчарите виждат ангели
По този начин разказът за Рождество Христово се представя в четири отделни ситуации в предучилищна възраст, които поставят акцент върху различни важни места в библейското повествование. Първата и втората част биха могли да бъдат обединени в една, но в тук представения педагогически експеримент са четири, като се уточняват акцентите на всяка една отделна част. На въпроса дали няма известен дисбаланс в обема на различните наративи1, може да се направи уточнението, че в детската градина подготовката за Рождество Христово започва още през ноември, детайлите в представянето на библейските събития са много и всичките са важни от гледна точка на целите на религиозното възпитание в тази възраст и положителните отговори на въпросите, които се очаква да се получат чрез изследването. Има и още един аргумент – целите, които сме си поставили във всяка ситуация по религиозно възпитание, са решаващи в избора дали по-общо или по-детайлно ще се представи даденият библейски наратив пред децата.
В този разказ има доста думи, значението на които е необходимо да бъдат изяснени, но предвид подробното разделяне на библейския наратив в четири части, не би трябвало да има проблем с усвояването на смисъла им. Относно постоянните функции на действащите лица може да се подчертае отново смирението като функция на Божиите избраници (в случая на света Богородица) и проявата на Божията любов и премъдрост в света (изпращането на Сина и раждането на Спасителя в пещера).
Представеният по-долу библейски наратив не е разделен на споменатите части, но от заглавията на темите е ясно къде са поставени границите на всяка една от тях:
На този ден, деца, Бог е изпратил Своя Син, за да ни направи по-добри и да спаси света от злото. Спомняте ли си в кой град живеела Мария? Да, град Назарет. Наближило вече времето да ражда своето дете. Точно по това време римският император Август издал заповед за преброяване на хората, които живеят в империята. Вие сте малки, но ние с вашите родители също ходим в своите родни градове да се преброяваме.
Така Йосиф, пазителят на Мария, я взел и тръгнали за град Витлеем, където той бил роден. Пътуването било бавно и дълго. Тогава нямало нито коли, нито автобуси, а да не говорим за самолети. Те, Йосиф и Мария, се движели пеша.
Когато пристигнали във Витлеем, всички странноприемници били заети. Тогава решили да се подслонят в пещерата край града, където овчарите прибирали своите стада в дъждовно време. В тази пещера било топло и дори уютно. Същата нощ света Богородица родила Младенеца Иисус Христос, нашия Господ и Спасител. Пещерата била празна и единственото място, където Майката можела да постави Святото дете, били яслите, от които се хранели кротките овчици. Пещерата греела в светлина от радостта, която била не само за родителите, но и за всички хора по земята. В тази свята нощ Бог Христос слязъл сред хората, на земята, за да ги направи по-добри и да ги дари със Своята божествена любов.
По същото време на небето над Витлеем изгряла необикновено ярка звезда. Затова я наричаме Витлеемската звезда. В много стари и мъдри книги било предсказано на хората, че когато се яви такава звезда на небето, значи се е родил Спасителят на света.
Трима царе, които живеели в далечни страни, като видели звездата, разбрали, че се е родил Царят на царете и тръгнали да Му се поклонят. Когато стигнали в Израил, те отишли първо при управителя на областта, за да му кажат защо са дошли. Цар Ирод бил много властолюбив и жесток. Той се страхувал някой да не заеме трона му. Когато чул, че се е родил „цар”, той много се уплашил, но запазил самообладание и казал на тримата мъдреци да отидат да се поклонят на Младенеца, а на връщане да минат да му кажат къде е, за да може и той да Му се поклони. Те се съгласили, като не подозирали, че той намислил да го убие, защото се страхувал, че когато порасне този „Цар на царете“, ще заеме трона му. А всъщност Иисус Христос бил Цар на нашите души! Той не е искал корони, скъпи дрехи и богатства. Той слязъл на земята, за да ни направи по-добри, а не да царува над земни царства и богатства.
Тримата царе от Изток поднесли царски подаръци на Младенеца – злато, ливан и смирна. Все неща, които царете притежавали. На връщане обаче легнали да си починат и Ангел Господен ги предупредил да не отиват при цар Ирод, защото той не иска да се поклони на Младенеца, а да го погуби. Така те си заминали по друг път в своите далечни страни на Изток и така, по Божий промисъл, спасили живота на Божия Син Иисус Христос.
И така, видяхте ли какви чудеса са се случили? И те не свършват дотук….
Както пасели своите стада на полето, Ангел Божий се явил на овчарите в светлина и им казал: „Не бойте се, ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци, защото днес ви се роди в родния град на цар Давид Спасител, Който е Христос Господ. Ето ви белег – ще намерите Младенеца повит, лежащ в ясли.” По същото време на небето се появили още много ангели, които запели: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!”.
Така овчарите, след това чудо, решили да отидат и да намерят Младенеца, за да Му се поклонят. Намерили го в пещерата, а на връщане разказали на още хора за ангелите и техните думи, за Младенеца, като непрестанно благодарели на Бога за тази чудна радостна вест.
Знаете, деца, че много бебета се раждат всяка секунда по земята. Но раждането на Този Младенец е най-радостното събитие в историята на човечеството. То се е случило преди повече от 2000 години и е променило света. Вижте колко много чудеса са се случили, за да покажат на хората, че точно това дете е Спасителят на света.
А вие вярвате ли в чудеса?
Речник:
младенец – новородено бебе, мъжка рожба
Йосиф – той бил на близо 80 години, когато Божията майка отишла да живее при него; бил неин далечен роднина, избран от Бога да стане пазител на бъдещата майка на Божия син Иисус Христос;
странноприемница – гостилница, хан, хотел; идва от думите „странник“ и „приемам“;
ливан – ароматна смола;
смирна – име на дърво, от сока на което също се добивала ароматна смола.
Всяка част от наратива за Рождество Христово има своя специфика и акценти, които е необходимо да бъдат уточнени, за да се постигнат целите на възпитателно-образователния процес. За да се запази автентичността на текста и православния характер на тълкуванието му, не бива да се модернизира и осъвременява библейският разказ с мотива, че така ще бъде по-лесно възприет и разбран от децата.
Пътуването на Йосиф и Мария до град Витлеем е обособено в отделна част от наратива, защото при представянето на разказа пред децата възникват въпроси, които е добре да бъдат обяснени. Например: Какво означава преброяване? Защо Йосиф и Мария пътуват пеша? Какво е странноприемница и др.
Въпреки многото спорни въпроси относно датата и годината на Христовото раждане, и събитията, съпътстващи Рождеството, споменати от двамата евангелисти в библейското повествование, тук целта е не да се навлиза в подробности за тях, а да се подчертае, че тези събития наистина са се случили. Император Август, Йосиф и Мария не са приказни, а истински исторически личности; град Назарет и град Витлеем съществуват и днес – могат да се покажат на децата съвременни фотографии на споменатите градове. В тази иначе съвсем кратка част от наратива има възможност да се акцентира върху достоверността на историческите събития и да се обяснят доста непознати думи, които ще помогнат на децата да осмислят и запомнят текста. Представянето на тази част от наратива може да завърши така: „Когато Йосиф и Мария пристигнали в град Витлеем, се случили много чудеса, за които ще ви разкажа следващия път!“
Втората част на наратива разказва основното събитие – раждането на Иисус Христос в пещера, близо до град Витлеем – и обяснява причините за необичайността на мястото на това събитие. Тук акцентът е добре да се постави върху обикновената обстановка, в която се е родил Спасителят, за да се подчертае незначителността на материалния свят в живота на хората и важните и непреходни за цялото човечество добродетели и ценности. Тук ще се обяснят още непознати думи като странноприемница и ясли, и отново, с лека тайнственост и загадъчност, любима на децата в тази възраст, би могло да им се подскаже, че за чудната звезда, изгряла на небето, която е показала на хората, че Иисус Христос не е обикновено дете, ще научат следващия път.
Третата част на наратива акцентира върху пътуването на мъдреците, тяхната среща с цар Ирод и поднасянето на царските дарове пред Младенеца. Тук се появява още една историческа личност, като разказът за нея спира само до намеренията ѝ да убие Иисус Христос. Разбираемо е защо тази част от библейския разказ за избиването на младенците не присъства тук, но присъства чудният сън, който сънували и тримата мъдреци, в който ангел ги предупредил да не се връщат при цар Ирод. Важен акцент е и Витлеемската звезда, като следва обяснение защо е Витлеемска и откъде идва традицията на върха на елхата да се слага звезда. Необходимо е да се обясни значението на думи като ливан и смирна, както и да се обясни защо тези дарове са царски.
В последната, четвърта част от наратива за Рождество Христово, акцентът пада върху ангелския хор, които възвестява божията слава: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лук. 2-14), и овчарите, които стават свидетели на това събитие. Това е поредното доказателство, че на земята се е родил Царят на царете, дошъл да избави хората от греха и да ги дари с любовта Си.
Този, на пръв поглед разделен на много части наратив, е важно да бъде представен детайлно пред децата, за да вникнат и осмислят съдържанието на един от най-любимите си празници, да не се съмняват в неговата достоверност. Добре е да се свържат познатите им традиции със смисъла на празника.
Важно е да се направи уточнението, че в процеса на представяне на този наратив пред децата не е необходимо да се влиза в подробности относно наименованието на празника Коледа и предположенията за неговия произход. Достатъчно е да се подчертае, че християните по-правилно използват наименованието Рождество Христово, защото то показва какво точно се празнува, събитието, сложило начало на отбелязването на този ден в празничния календар.
Практиката показва, че разказът за свети Николай (който е добавка към представянето на наратива), като предобраз на дядо Коледа, има много благотворно и обясняващо някои факти и съмнения, значение за децата. В предучилищна възраст някои деца вече се съмняват в съществуването на дядо Коледа, но разказът за свети Николай и името му, запазено в много страни по света, говори, че той е съществувал (не е грешно да се каже в сегашно време – съществува), само външният му вид малко се е променил. Това е връзката и с традицията за подаряване на подаръци.
Откъс от книгата “Наръчник за адаптиране на библейски текстове за деца“, София, Омофор, 2022
*Заглавието е от редакцията.
Бележки
1 Малки по обем наративи се разделят на части, а наративи, описани в доста по-голям обем, стихове от библейските писатели, се представят само в една педагогическа ситуация пред децата – Бел. авт.
