Едно писмо на Върховния касационен съд от началото на годината и една резолюция на Европейския парламент от 24 юни 2021 г. поставиха на изпитание християнската съвест на църковни и околоцърковни членове този юни. Първият документ поиска тълкуване на понятието “пол” в Конституцията и стана причина Конституционният съд да попита Светия Синод на БПЦ как разбира пола. Вторият документ се занимава с правилата за осигуряване на сексуалното и репродуктивно здраве „и правата в тази област в Европейския съюз във връзка със здравето на жените”.
По въпроса на Конституционния съд за опреснително тълкуване на конституционното понятие за пол в светлината на църковното учение Светият Синод не каза нищо ново. Вероятно защото през изминалата година нито Откровението, нито църковната антропология са претърпели развитие в духа на съвременните тенденции за полово самоопределение. При все че такива очаквания изглежда са налични сред някои верни, и дори християнски медии, които трудно скриха неудобството си от подобно църковно „тесногръдие“.
И докато темата за интерпретацията на пола в основния закон все пак е донякъде отвлечена, поне за момента, резолюцията има видим потенциал да въздейства по-конкретно, макар и непряко на измъчените ни напоследък обществени отношения. Особено на тези, свързани с абортиране на нежелани деца (ако този термин звучи прекалено някак про-лайф, нека бъдат плодове или фетуси – както е удобно).
Много медии отразиха резолюцията със силен акцент върху темата за достъп до аборт и медицински грижи, свързани с него. Твърдението е, че документът формулира ново човешко право – правото на аборт, като част от правото на сексуално и репродуктивно здраве. Това е малко спорно, както и твърдението, че документът прегражда правото на възражение по съвест за медицинските специалисти, от които е поискано да извършат аборт. Но макар резолюцията да не стига толкова далече в регламентацията на тези положения, тревогата, която тя поражда, не е лишена от основание. Интензитетът, с който се настоява за пълна либерализация на аборта, пунктуалното изчерпване на всички хипотези на институционализиран отказ от извършване на аборти, както и политическия контекст, в който се гласува документът (като продължение на позиция на ЕП от миналата година, в която се дискредитира решение на Полския конституционен съд и се обвинява Полската държава в погазване на върховенството на закона) – всичко това действително буди несъгласие и недоволство.
Бърза беше реакцията на Католическата църква, на протестантски общности и организации. Представителството на Румънската православна църква пред европейските институции също е публикувало изявление, в което коментира резолюцията като “знак за нарастваща тенденция на европейско ниво към подмяна на реални политически решения за затвърждаване на основните граждански права (като правото на живот, свободата на съвестта или родителските права) с шокиращи идеологии, които игнорират истинските човешки нужди и проблеми, като същевременно засилват разделението между хората, културите и държавите в днешна Европа.“
Човешко право ли е абортът? Понятието “човешко право” предполага човешко същество. Това е право, което принадлежи на всяко човешко същество. Човешките права не зависят от никого, не се придобиват или губят, не се заслужават, предоставят или отнемат. Те са такива сами по себе си и съществуват единствено по силата на факта, че едно същество е човек.
В аборта не участва само едно същество, което е човек. Поне двама са, без да броим лекаря. Съвременният човек го знае от науката и технологиите. Църквата го знае отначало. Тогава?
