„Преподобният Исаак Сирин пише, че Бог сътворил ангелите в мълчание. Сътворяването на човека обаче не прилича на сътворяването на ангелите и дори на целия свят. Поставен на границата между духовното и вещественото, човекът съединява в себе си всички страни на живота, всички страни на света и поради това представлява хармония, съставена от различни звуци. В своя пролог към човешката история Библията веднага представя тайната на човешкото същество като неразделно цяло – преди всичко като тайна на обърнатите едно към друго лица. Библията разказва за създаването на човека по следния начин: „Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие; и да господарува над морските риби” (Срв. Бит. 1:26). „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори” (Бит.1:27)… Вие не може да ми покажете просто човек, можете да ми покажете мъж или жена; „човек” това е мистично, метафизично понятие.“
Архиепископ Константин Горянов
В третия брой на списание „Свет“ от тази година, Човешко ли е правото на аборт, стана дума за това, че през март Върховният касационен съд постави на Конституционния съд (КС) няколко групи въпроси, свързани с употребата на понятието „пол“ в българската конституция. Един от тези въпроси беше допуснат за задължително тълкуване: въпросът как следва да се разбира понятието „пол“ в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичния. С определение от април тази година Съдът отправи питане до Светия синод на БПЦ за становище по темата.
Развитието на темата е решение на Конституционния съд от 26 октомври 2021 год. (по конституционно дело №6/2021г.), с което дава задължително тълкуване на определени текстове от Конституцията. Диспозитивът на решението гласи: „Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл.“
Темата за правната рамка на пола в нашето законодателство е предмет на непримирими спорове, идеологически сблъсъци и политически заклинания в последните година-две. Новото решение вдигна нова вълна коментари и противоречия. Всъщност, с това тълкуване Съдът не е създавал дефиниция за пол извън кръга на своята компетентност, в което го обвиняват някои от критиците, а е отговорил на въпроса как да се разбира полът според идеите, заложени от законодателя в действащата Конституция; или с други думи – пояснил е какво има предвид основният ни закон, когато споменава пола. Тълкуването се отнася до конкретни текстове на Конституцията, но на практика този прочит ще отекне в прилагането на останалото законодателство, което по един или друг начин свързва характеризирането по полов признак с определени правни последици. Поисканото мнение на Българската православна църква беше взето в съображение при мотивиране на решението (публикуваме текста на становището).
Донякъде отглас на споровете около Истанбулската конвенция, това решение върна разговора към основните болезнени точки: човешки права, защита от дискриминация по полов признак, борбата с насилието, правата на „новите“ полове, свободата на полово самоопределение. Полемиките по темата за пола се свързват с въпроси от областта на биотехнологиите и биоетиката, обсъждат се идеологически стереотипи на новия социален инженеринг, идеологията на трансхуманизма и свързаната с нея индустрия.
Става все по-очевидно, че темата за пола е част от сърцевината на една по-голяма тема за това как се саморазбира човекът и докъде е готов да стигне в усилията за своето предефиниране с помощта на технологиите.
В Становището си пред Конституционния съд, Светият синод на БПЦ между другото пояснява:
Човекът като мъж или жена е творение Божие и това не е въпрос на личен избор. Така, както ние не можем да избираме своите родители, по същия начин не можем да избираме и своя пол – той е наша природна характеристика, която подлежи на освещаване в Църквата, и която до края на земните ни дни ни съпътства. За нас, християните, съществуването на биологичен пол по рождение не е ограничение, а е реална възможност за изява и осъществяване на човешката личност в общение с ближните… Божията благодат в Църквата не подменя природните свойства, а ги освещава, дава им възможност да се разкрият и осъществят в пълнота. Единствено в св. Църква мъжът и жената получават своето истинско, заслужено място и се осъществяват като личности в благодатно общение помежду си и с Бога.
