…на тези, които са подали ръка
Здравейте, отец Иван! Минаха няколко месеца, откакто чухме за проблеми около Дома за сираци ”Св. Николай” в Нови хан. Отшумяха ли? Спокойно ли живеете сега?
Не мога да кажа, че всичко сега е безметежно. Пречките възникват от местната власт. Наскоро в селото обикаляше подписка против мен, подписана анонимно от “християни от с. Нови хан”. Изискванията на общината и кметството са разбираеми и се стараем да ги изпълним, но обикновено става така, че след изпълнението им се появяват нови и постоянно наваксваме. Пишат писма и на Софийска митрополия срещу мен, в селото има инициативен комитет, който създава подписки…
Защо толкова хора се впрягат срещу Вас, отец Иван? Вие се грижите за деца и майки, не се ли харесва това на съселяните и управляващите?
В последно време е така, въпреки че нямам проблем с държавната власт. Но пък срещу нашия дом са много активни в общината сега. Строителни, санитарни, и други изисквания трябва да бъдат изпълнени от нас в срок. Но виждате, че тук работим сами ние и толкова можем да направим. Помагат ни ентусиасти.
Когато исках да одобрим новото крило на дома, защото се събрахме много гърла в старото, се наложи да чакаме повече от четири години за издаване на разрешително за строеж. Така и не го дочакахме.
Децата растяха, трябваше им място и спокойствие, а не можех да предложа нищо разумно. И на моя отговорност строежът започна. Документите са в общината, всеки, който би пожелал през последните години, можеше да ги погледне. В подписката, която споменах, се оплакват от шума и децата, както и от това, че тук постоянно има много хора. Нормално е, няма къде да отидем, тук има 140 майки.
Проблем с Митрополията също има, защото съществува документ, разписан от епископ Йоан, в който пише че той не знае за съществуването на Дома за сираци “Св. Николай”, а може би не го припознава като свой… Това е странно, съществуваме доста години, тези факти се използват много умео от местната власт, която все още желае да затваря сиропиталището. Много владици са ми помагали през годините, давали са ми пари, помагал ми е и предшественика на Дядо Йоан. Моята работа никога не е била извън рамките на БПЦ, дано прецени моят архиерей, че съм работил само за своята Църква. За 23 години от съществуването на Дома не съм имал проблеми с никого. Сега започнаха.
Защо не Ви приемат в селото толкова години; разбрахме, че на Вашите деца е забранено да посещават детската градина, а майките не могат да получат адресна регистрация, че живеят тук, следователно нямат право на социални помощи. Каква е причината да се случват такива неща?
Има и други неща, които мога да добавя към Вашия списък: децата не бива да играят в градинката, населил съм Нови хан с цигани, някои от моите майки проституират, а аз им давам подслон. Толкова много неща се говорят… Но не са така! Наистина не зная защо толкова много небивалици трябва да се измислят. Имам роми в дома, но нима те не са хора? Работят заедно с мен и не е вярно, че крадат, защото не позволявам никой да излиза навън без мое знание и разрешение. Една шепа хора са против Дома, другите не пречат, разбираме се с тях. Освен кмета на Нови хан има и един общински съветник, който е против дома за сираци. Причината при него е принадлежността към друга християнска деноминация. Освен това, не съм местен и това ми пречи да се впиша в идеята за селище, в което жителите са само от местните родове. Вероятно и моята инициатива да направя тук дом за сираци и майки не е свързана с манталитета на хората и влиза в противоречие; почти никой, свързан с дома, не е оттук. Дотук не бях имал проблеми с местната власт – помощта винаги е била взаимна. По времето на предишния общински кмет беше прокарана канализацията на Дома. Към него също бяха адресирани не едно и две писма против мен. Но той ми ги показа и не им обърна внимание. Предишният кмет на Нови хан също ми помагаше и ме разбираше. Отделих строителни материали от едно наше дарение и измазахме нашето кметство. Но отпреди няколко месеца не зная какво става – изпитанията се изливат върху нас и не спират да ни клеветят. Обвиненията са абсурдни, жестоки, дори не знам кой може да отделя време да ги измисля.
Преди няколко месеца настоящия кмет на с. Нови хан даде интервю за “Телеграф”, в което твърдеше, че децата живеят сред проститутки.
Интервюто, досещате се, беше пуснато на челно място във вестника. Тази тема се поде и в общината на Елин Пелин. В началото бях решен да ги съдя за клавета, нека посочат коя от тези жени е проститутка. Защо говорят така безотговорно – това са обществени хора, нека се държат сериозно, какво е това?! Още искам да се извинят пред нещастните деца, онеправдани от нашата държава и от нас. Какво са виновни те за живота си? Тук са едно семейство, а знаят ли тези общинари и журналисти как са живели, гладували, мизерували, как биха живели? В дома от толкова години намериха спокойствие и се почувстваха защитени. И сега отново нямат спокойствие, отново ги стряскат с “новини”. Преди три години непосредсвено пред дома построиха кръчма, от която не може да се спи. След като се напият, клиентите излизат и безчинстват наоколо. Не смея да пускам децата навън привечер. И вместо да вземат присърце този проблем, управляващите си измислят грозни легенди за обитателите на дома. Скоро направиха тоалетна до кръчмата, преди нямаше. Помогнахме им ние. Но пияните хора излизат и обиждат обитателите на дома, крещят и се държат вулгарно. Не мисля, че е редно до сиропиталища, църкви и училища да има кръчми.
Преди няколко месеца в национален ефир един от общинските заместник кметове заяви, че ще затвори дома, защото не отговаря на съвременните санитарно-хигиенни изисквания? Покривате ли нормите сега, в какво Ви обвиняват?
Заместник кметът на общината по образованието застана пред микрофоните на една от големите телевизии напълно неподготвена. Тя никога не е идвала при нас, няма как да е видяла какви норми покриваме ние. Истината е, че сградите са строени единствено с дарения и са плод на нашия труд. Каквото и колкото можем, толкова правим. Знаете ли, че тук се работи много от ранни зори, никой не се спира, постоянно има какво да се прави. Но работата е далеч повече от нашите възможности. Децата играят, работят големите.
Помага ни се на доброволен принцип, но е трудно. Много помагачи идват и си отиват. Не издържат и ги разбирам.
Но сега, след толкова години, ако затворят дома, къде ще отидат тези деца и майки? Всеки ден има хора от различни краища на страната, които звънят да ги прибера. Отказвам, много ми е мъчно, но няма къде да ги прибера. А знаете ли как се грижи държавата за такива хора? Три месеца ги пращат тук, три месеца – там, после на друго място. Те не могат да се осъзнаят, растат в ужас. Къде ще живеят така като тук, ако разрушат дома. Всеки ден тук са нахранени, всеки ден има кой да им каже добра дума, да поговори с тях, да им се усмихне, да ги подслони… Какво се случва с такива хора, кой мисли за тях? И къде в България има дом, в който живеят майки с деца?
Когато се прибрах от телевизионното си участие заварих паника и ужас. Всички плачеха и говореха, че сигурно ще ги изгонят от дома. Не ми беше лесно да ги успокоя. Питах ги: кой ви каза, че ще ви гонят? Хубаво ли е да причиняват толкова зло на децата, защо го правят, кажете…
Напоследък си казвам: добре, защо ми трябваше всичко това? Не можех ли да си служа на празници, да погребвам и опявам, да си живея живота?
Аз реших да направя това, което е писано в Евангелието – да върша добро. И ето какво се получи… Малко ми е тъжно. Понякога не ми се влиза тук, болезнено ми е, трудно ми е да се овладея от притесненията, да не ме гледат децата, защото усещат.
Толкова голяма е отговорността, толкова болка има в тези хора, които съм прибрал; какво искат от нас, къде да отидем?!
Това са безскрупулни хора, без сърца и съвест. Преди години бяхме задлъжняли с 8000 лв за ток и ни го бяха прекъснали, беше горещо лято, всичи продукти ни се развалиха. Тогава стана така, че Слави Трифонов беше разбрал и ни плати задължението. Когато се разбра за възможността домът да бъде затворен, три дни в кръчмата до нaс не спряха празненствата.
Имате опит с много различни житейски ситуации. Имало ли е при Вас зависими хора? Как им помагате да се отърсят от своята зависимост?
Разнообразни зависимости съм срещал в моя свещенически опит. При мен е имало хора, зависими от наркотици, алкохол, медикаменти, зависими от близки, какви ли не случаи… Опитах се да помагам на млади хора, зависими от наркотици. Според мен, тази зависимост е изключително трудно преодолима, но възможна за преборване. Според мен по-трудно се преодолява зависимостта от алкохола. Може би защото е по-масов и по-достъпен, порокът на пиянството е по-устойчив.
И докато при наркотиците имах случаи на хора, които се отърсваха от зависимостта с Божия помощ, при алкохолно зависимите беше по-трудно и не мога да кажа, че има кой знае какви резултати.
Ако един човек се е ограничил за известно време и после го почерпят отново с една чашка, порокът му се отприщва отново. Колко молитви, обещания в храма, пред Евангелието, колко думи са изгоорени с жертвите на този порок, не е лесно. Но там, където ние хората не се справяме, идва Божията помощ. Когато започне да изглежда безнадеждно, се намесват Христос и Богородица. Никотинозависимите също не са малко. Много е трудно да се откаже човек от цигарите. Влияят и на другите наоколо, разболяват и околните. Имам една възрастна жена, която не спираше да пуши; тя помага в дома. Един ден тръгнахме да вършим работа и я гледам, спира се тук, спира се там, подпира се. Питам я какво става, а тя ми отговаря, че не може да си поеме въздух. Закарахме я в болница, прегледаха я и й казаха, че й остават 20 дни живот, ако продължи така – с по две-три кутии цигари на ден. Оттогава минаха няколко години и жената не е запалила цигара. Трябваше лекар да й каже, че така не може да продължава да се трови. Ето, че спря. Сега е тук, гледа внучето си, майка му работи в чужбина, а тя е с малка пенсия и помага.
С наркоманите съм имал няколко срещи. Заради своята зависимост те лъжат, мамят, измъчват се. Какви неща измислят само, как да не им повярва човек?! Имал съм случаи с наркомани, които престояваха тук цели две години. Не им давах да излизат от портата. Не позволявах на приятелите им да идват тук да ги виждат. Имах случаи, в които техни “приятели” уж идваха да ги видят, а им носеха дози. Един път хванах такива доброжелатели, приготвили 25 дози. Този случай не завърши добре, разделихме се, защото трафикантът се стараеше да идва тук често, а жертвата не можеше да се закрепи. Но имам случаи с наркомани, които се откопчиха от зависимостта. Едно момче, беше тук и вървеше плътно до мен. Изяде пастата за зъби, одеколоните, ядеше много и непрекъснато, защото не можеше да задоволи глада си за наркотици. Ходехме винаги заедно, всяка сутрин в църквата четех молитви, а той имаше криза. Постехме заедно. Две години изкара тук и сега е добре. Имах още едно момче, което сега работи в София.
Едно момиче също престоя две години, беше с тежка зависимост, изпадаше в страшни кризи, опитваше се да увлече баща си и да избяга. Той се обаждаше вечер, а тя се оплакваше.
Не говореше истината. Опитваше се да изкопчи пари, защото зависимостта я мъчеше. Една вечер, след поредното позвъняване поисках да поговоря с таткото. Той беше много притеснен –дъщеря му плачеше и се тръшкаше по телефона. Обясних му, че всички проблеми ще отшумят, да бъде силен и за известно време да изчака, да не се обажда, защото й дава идеи да бяга и да търси пари. Казах му, че когато за забавление се приели да се тровят с наркотици, тя и приятелите й не са плакали; да не обръща внимание на това. Той ме послуша. Чухме се почти след месец – тя беше преодоляла проблема и вече се хвалеше, че е добре. Нямаше и помен от кризата, която правеше от нея друг човек. Сега тя е добре, стабилна е, учи и работи, идва да помага. С баща й също поддържаме връзка. Звъни ми на всеки рожден ден, на всеки имен ден и голям празник.
Имам още два случая с такива младежи. После надойдоха много деца и спрях да приемам наркомани. Боях се децата да не повлияят, защото около тях се въртяха и доставчици, свързваха се и се обаждаха какви ли не хора. Трудно се работи с наркомани.
Трябва да им се създава много работа, да бъдат затворени, да не контактуват с останалите, да не излизат и изобщо да не им се позволява да се връщат към старата среда. По никакъв начин. Не трябва да има никакви компромиси. “Ама, боли ме тялото, само мъничко да взема” – няма такива неща. Важно е много да им се говори, да им се четат молитви, много да работят. Ако са били наркомани години наред и са се оправили, това означава, че надежда има, възможно е да се справят. Сигурен съм, че може да се помага на наркоманите с повече твърдост и любов. Наркоманите, ако са в криза, търсят силен алкохол като водка като заместител. Случва се, че стават зависими от алкохол и наркотици. Или се получават две зависимости.
На Вашите плещи са много хора, а много Ви пречат, как издържате?
Нося си кръста, така съм избрал, само Господ ни крепи. Много от майките не са регистрирани тук, защото не искат да им дават социални помощи. Нали ако са регистрирани на това място, трябва да им помагат.
Кой ви помага, какви хора?
Помагат християни, мюсюлмани, бедни, богати.
Забелязвам, че повече помагат бедните хора. Получаваме записи за три, пет, десет лева. Това значи, че човек от залъка си отделил и е изпратил. Имам пенсионери, които изпращат всеки месец.
В момента пострадахме от кризата. Не сме ходили на море през тази година; всяка година заедно отивахме. Косим люцерна, трябва да плащаме за машините, пак търсим пари. Имаме земеделско стопанство, отглеждаме 150 овце и кози, 30 крави, 50 свине, биволи, изхранваме се. Всички животни се гледат от хората, които живеят тук. Не ни стигат хората, защото много от тях са заети с децата, имат работа и в жилищната част. От няколко дни от зори до тъмно сме на полето, товарим бали със сено. Преуморяваме се от работа. Ходим и вечер, за да ги приберем преди росата, внимаваме да не ги намокри дъжд. Но децата ни не са гладни. Работим и се храним, с Божия помощ. Имаме много работа, но сме много хора и трябва да се храним. Когато ходим на море, винаги го съчетаваме с направата на зимнина. Докато децата спят, ние работим, пълним буркани. Понякога ни подаряват продуктите и докарваме на връщане по 1000 буркана. Защото е много скъпо да се купува зимнина. Имаме месо, колим животни, правим кyрбани, почитаме празниците. Да гледаме децата добре е сериозна отговорност, която съм поел пред Бога. Всичко ще бъде добре, докогато Той е решил. Църквата в Нови хан има петдесет декара земя, която не ни е върната. Очаквам да я получим някой ден, ще ни помогне.
Къде се къса връзката с Твореца, защо станахме безчувствени и не си помагаме?
Когато някой започне да прави нещо тук, веднага му измислят мълва, клюкарстват, злословят. За себе си съм чувал какво ли не: развратник, мошеник, крадец, връзкар. За петдесет години комунизъм се научихме да крадем толкова, че не можем да се отучим.
Човек като не вярва и не го е страх от Бога, той не се интересува от добро, не го интересува нищо, не се страхува. Тук е връзката, която се къса – вярата в Бога. Зная, че вярата ни прави човеци.
Къде ми е далаверата на мен, често говорят за това из селото. Ето, нали виждате каква е истината – всичко е много, много работа. Тежка изглежда, но е благословена. Болезнено е да слушаш десетилетия такива неща за себе си, макар че свикнах, сега мисля преди всичко за децата и майките им. Останалото не ме интересува. Знам, че Господ ще помогне на тези, които са подали ръка. Знам, че за себе си нищо не съм взел, нищо не ми е нужно. Живота ни трябва да бъде пълен с добри дела, трябва да живеем и да вършим добрини, да вършим, да помагаме. Ако правим нещата според вярата, в която сме родени, ще видим, че Бог не ни оставя. Така живея вече 23 години, откакто съм свещеник. От толкова време съществува сиропиталището. Оптимист съм, защото вярата ме прави оптимист.
