„А този Средец е в европейските предели,
един от най-славните и забележителни градове”.
Пространно житие на св. Иван Рилски
от св. Патриарх Евтимий
На празника светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София – 17 септември, в българската столица отвори врати Музеят за история на София. В продължение на повече от 80 години Градът на мъдростта очаква това събитие, ознаменувано с пищни фойерверки и светлинно шоу. Музеят се помещава в обновената и адаптирана сграда на бившата Централна минерална баня, на площад „Бански” 1, която в първия ден на своето съществуване като музей изглежда неузнаваемо в цялото си великолепие.
Музеят за история на София
Музеят за история на София съществува от 1928 г., когато тогавашният кмет на столицата – Владимир Вазов, взема решение за неговото изграждане. Идеята тогава е била той да съчетава градски музей, библиотека и архив, и като такъв е един от най-старите в София. Задачата му е била да събира, проучва и пази ония предмети от материалната култура на столицата, които са имали своята стойност и значимост в нейното историческо развитие.
Между 1941 и 1943 г. музеят за кратко се сдобива със сграда на пл. „Бански” 3, в която е изложена първата постоянна експозиция. Във в. „Утро” излиза съобщение за откриването на Общински музей, в който ще бъдат представени експонати от областта на етнографията, археологията, стопанството и културния живот на столицата. По време на бомбардировките на града през 1943 г. сградата е разрушена и оттогава музейните експонати са съхранявани в различни фондохранилища в града при тежки условия и липса на постоянна експозиционна площ.
Градската художествена галерия, архивът, библиотеката и музеят се отделят в самостоятелни институции през 1952 г. Музеят продължава многостранната си дейност по опазване на културното наследство и успява да събере около 120 000 експоната – находки от археологически разкопки, монети, накити, старинни оръжия, облекла, ордени и медали, театрални и филмови плакати, оригинални документи и снимки, вещи на известни исторически личности, сред които княз Александър I, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов и др., предмети от бита и ежедневието на софиянци, обединени във фондове и колекции. Поради липсата на сграда, музеят функционира чрез организиране на временни изложби в страната и чужбина, присъствайки неотменно в културния афиш на София. Важен акцент в работата му е издаването на различни научно-популярни книги, както и три тома от сборника „Сердика – Средец – София”.
Музеят за история на София активно работи в сътрудничество с други културни институти в столицата, страната и чужбина. Съвместно с гражданско сдружение „Св. София” организира изложбата „Славата и драмата на „Св. София” в Столичната библиотека. С партньорството на Съюза на архитектите в България осъществява изложбата „Сецесион в София”, а в Националния исторически музей – „Австрийски архитектурни влияния в София в края на XIX и началото на XX в.”, „Интимното от гардероба на баба”, „Независима България”, „Офицерските балове” и др. Множество изложби са реализирани съвместно с Етнографския институт към БАН, като „Арменците в България”; с Държавните архиви – „100 години от първия трамвай в София”; със Софийската градска художествена галерия относно „Българската историческа живопис” и „Йозеф Обербауер 1854-1926”; с Национален археологически институт с музей при БАН – „Коприна и сребро”, „Храмът – Символът – Градът”; с Националния литературен музей и Националния църковен историко-археологически музей на Българската патриаршия, с храм „Св. Седмочисленици” – изложбата „С кръст, огън и слово”; с Военно-историческия музей и Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКO, и много други столични културни институти.
След 1998 г. Музеят за история на София частично използва сградата на Централната минерална баня и представя изложбите „София на колела”, „Декоративна подова керамика”, „Ревю старинни облекла”, „Модата в София в края на ХIХ – ХХ век”, „Знаци на признателност” и др. Редовно музеят представя изложби в Клуба на фоторепортера, при Източната порта на Сердика. Участва в празниците по случай 90-годишнината на българската независимост във Велико Търново, както и с други изложби в Пловдив, Благоевград и др. Пътува с изложби във Виена, Прага, Братислава, Дубровник, Москва, съвместно с германския музей Naturkundemuseum Coburg, представят изложба по случай 150-годишнината от рождението на Фердинанд Български.
Музеят за история на София работи по различни национални и европейски проекти за опазване на културното наследство. Един от най-важните акценти в работата му е реставрационната – от стари оръжия, съхранени от римско време, до мебелите на богати софиянци в началото на XX в. и книги.
В библиотеката на музея се съхраняват около 12 000 издания с научна литература за служебно ползване. Уникалната поредица „Книги, издавани в периода 1878 – 1900 г.” имат историческо, философско, литературоведско, политическо, икономическо, военно и др. съдържание и представляват изключителна библиографска рядкост. Другата поредица „Царски статистики” дава информация за търговията, демографията, жилищния фонд, образованието, училищата, военния набор от края на XIX в. до средата на XX в. Библиотеката съхранява още поредицата „Издания на Столичната община” – вестници, списания, монографични издания за историята на София и др., както и представителната поредица „Юбилейни книги и сборници”. Албумите и каталозите съдържат история за български институции, бележити личности от България, Балканите и Европа. В колекцията „Старопечатни книги” влизат около 300 издания, отпечатани преди Освобождението на България, като най-старата книга е от 1714 г. и представлява албум на левантийския костюм от Средновековието. Другите книги са с учебно, богословско и богослужебно, етнографско и краеведско съдържание, издавани в Цариград, Санкт Петербург, Москва, Земум, Крагуевац, Букурещ, Белград, Виена, Лондон.
Филиали на Музея за история на София са подземното археологическо ниво на базиликата „Света София”; гробницата на княз Александър I Батенберг и Експозицията за национално помирение (бившето Гарнизонно стрелбище).
Сградатана Общинската минерална баня
Сградата на Общинската минерална баня е обявена за паметник на културата от национално значение. Изключително красива, в стил сецесион, тя стои като прекрасно бижу в центъра на столицата. Замислена е от австрийския архитект Емил фон Фьорстер като минерална баня с хотел – проектът му печели международен архитектурен конкурс, след което започва строителството на сградата. Поради недостиг на средства, строежът е спрян и в началото на новия век идеята е надградена от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер, които включват в комплекса изграждане на голяма и малка баня. На художника Харалампи Тачев е поверена украсата на декоративните фасадни фризове с растителни и геометрични мотиви, а на художника Георги Киселинчев – каменните пластики. Керамичните изображения на входа са изработени по технология на проф. Стефан Димитров. Най-напред е завършена малката баня, а до 1914 г. започва да функционира и голямата, в която има два плувни басейна, семейни вани, турско-римски бани и водоналивни съоръжения за водолечение.
Общинската минерална баня сериозно е засегната от бомбардировките през 1944 г., но след войната много точно е реставрирана и до средата на 80-те години функционира на пълни обороти, след което е затворена поради амортизация и напълно изоставена след 1989 г.
След 1998 г. се взема решение да се създаде Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей, който да проучва, събира, опазва и стопанисва културното наследство на столицата. Съпътстващо решение е амортизираната и поради тази причина затворена (1986) сграда на Общинската минерална баня, да бъде адаптирана в Музей за история на София. Ремонтните и реставрационните дейности в нея продължават повече от 15 години, за да добие тя вида, който столичани виждат днес.
Сградата впечатлява с мащабната си многопланова композиция, нестандартните и богати обеми на покривното покритие, с пищната декорирана фасада в стил сецесион. Тя е в центъра на живописен ансамбъл, в който са включени градината пред нея с фонтана и други исторически сгради от различни епохи. Близо до нея са археологическите разкопки, които придават изключително интересен облик на столичното ларго.
Трансформацията на банята в музей е стандартна европейска практика, но имайки предвид занемарената и амортизирана сграда, се е наложило отново да бъдат построени части от основите. Днес има много СПА хотели, във всеки дом има баня, поради което нуждата от градски бани изчезва и е било много трудно да се намери концесионер. Все пак, стрували са си усилията на много хора, в продължение на близо един век, за да могат столичани и гостите на София да усетят многовековния дух на българската столица.
Музеят за история на София след официалното му откриване
Музейната експозиция в новооткритата сграда на музея хронологически обхваща периода от неолита (шестото хилядолетие пр. Хр.) до 40-те години на XX век. Акцентът обаче е поставен върху времето, в което градът е избран за столица на Княжество България през 1879 г. и последващото възкресяване на българската държавност. В началото на експозицията е изобразен гербът на София и кратък летопис на града. С особено внимание е представено времето от възстановяването на българската държава до началото на войните 1912-1918 г., когато София радикално се преобразява в демографско, икономическо, градоустройствено и културно отношение и се превръща в модерна европейска столица.
Експонатите в музея са разположени в 10 зали, от които 8 за постоянни и 2 – за временни експозиции. В залата „Наследството на древността” можем да видим археологически находки при проучването на неолитното селище в кв. „Слатина”. Това са най-ранните по време експонати, от новокаменната епоха. Златната тракийска купа от с. Казичене е открита случайно през 1969 г. при изкоп за водопровод на около 50 см под земята. Изработена е от самородно злато, с почти абсолютна чистота – 23, 6 карата. Намерена е заедно с бронзов котел, тип Урарту, и глинено съдче от III хилядолетие пр. Хр. Наред с фибулите със злато и ахати от римската епоха и други експонати, тези предмети представляват част от съкровищницата на българското национално богатство.
Във втората зала „Силата на духа” е изложено монументално изкуство от софийските храмове, стенописна украса от края на XV до края на XIX в. Сред тях са сцени от житието на св. Йоан Рилски в Куриловския манастир от 1830 г., художник Коста Вальов, стенописи и икони от Софийската Мала Света гора и старопечатни книги.
Една от залите специално е посветена на династичната връзка на цар Фердинанд Сакскобургготски с аристократични фамилии от Западна Европа. Изключително ценен артефакт е „златната каляска” на Мария Антоанета, създадена през XVIII в. за нуждите на френската династия. Пристига в България като част от Бурбонската зестра на цар Фердинанд – подарък за сватбата му с княгиня Мария-Луиза, от майка му – принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Използвана е само веднъж – в деня на сватбата, като специално е брандирана в духа на българската династия, с нейните символи и знаци, с герба на България. Музеят за история на София притежава десетина карети и каляски, използвани в края на XIX и началото на XX в.
Друг ценен експонат, който е голяма рядкост в европейските музеи, шедьовър на изкуството и транспорта едновременно, отново е свързан с цар Фердинанд – автомобил Mercedes Simplex 40 hp, произведен през 1905 г., участвал в едни от първите европейски ралита и спечелил състезание между Берлин и Мюнхен. Впечатлен от неговите успехи, царят решава да го придобие. Купува го от един барон, като условието е мерцедесът да пристигне в България със своя шофьор, понеже е нямало по това време българин, който е знаел как се управлява такъв автомобил. До този момент в българския царски двор са се возили в карети.
Интересен факт е, че бюрото и автомобилът са били боядисани изключително неподходящо с блажна боя по времето на социализма, когато подобни вещи не са се радвали на необходимото внимание и грижи. Реставрацията на позлатеното писалище с дърворезби, боядисано със зелена блажна боя, протича на седем етапа, а за да бъде реставриран първия царски автомобил са били нужни 2,5 години.
Една от залите е посветена на дворцовия кабинет, представени са експонати – подаръци от различни европейски владетели и династии към българските управници. Такъв един подарък е уникално бюро, подарено от Бисмарк на цар Фердинанд, а също и златен часовник, който кралица Виктория подарява на българския цар. Изложен е и царският трон на цар Борис III от Народното събрание, понеже царят редовно е откривал заседанията му.
В залата, представяща държавните и общински институции, се намират столовете и бюрата от заседателната зала на Министерския съвет от 20-те до 40-те години на XX в. В нея посетителите могат да видят бюрата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов с техни лични оригинални вещи: телефонен апарат, мастилница, газена лампа, стойка за писма, преспапие, пишеща машина и др.
„Софийската улица” е темата на следващата зала. Там е представен животът в столицата по отношение на транспорта, улични инсталации – будки за вестници, афишни колони, магазини с фасади, отрупани с български и европейски стоки. Има и зала, посветена на градския бит, на начина, по който са живели софиянци в края на XIX и началото на XX в. Представени са мебели от известни софийски фамилии – салонна гарнитура с тапицерия от ръчно тъкани гоблени, лични вещи, картини, портрети, облекло, с цел да се предаде атмосферата на столичния дом. Културният живот и свободното време на столичани са представени в отделна зала. Интерес представлява велосипедът тип „Паяк”, Златната книга на София, колекцията от детски играчки.
Музеят за история на София притежава богата колекция от произведения на масовото и на специализираното народно творчество – тъкани, шевици, накити, обредни предмети. Най-ранно датираните шевици са от края на XVIII в. и показват характерните за софийския район колорит и орнаментика от по-раншно време. През XVIII и XIX в. София е център на златарското изкуство – не малко огърлици, гривни, обици са изложени в музея. Една от залите представлява Мемориал на създателите на сградата на Общинската минерална баня.
Още много експонати са останали във фондохранилищата на Музея за история на София. Част от тях предстои да бъдат изложени в подземния музей на Ларгото, за други се търси място. Има много експонати от военните години и спасяването на българските евреи, от времето на социализма, както и от по-ново време, след промените през 1989 г., които чакат да бъдат представени пред столичани.
