Корените на съвременния човешки град се губят в най-дълбока древност. Историците твърдят, че с откриването на земедлието през неолита са станали възможни първите по-големи поселения. Номадите-ловци са започнали да се заселват около земеделците, което пък дало тласък и на търговията, без която и днес градовете са немислими. Други учени смятат, че общата сигурност и защитата от външни нападения са основните фактори, който са скупчвали хората в градове.
Първите геометрично правилни градски устройства откриваме в Мохенджо-Даро край река Инд (2 600 г. пр. Хр.), а за първият изцяло планиран град се смята Дери в Ирландия (строителството му започва през 1613 г.). Радиални структури, цитадели, мрежи с прави ъгли – погледнати от въздуха, градовете приличат на живи клетки, части от единна тъкан, съединени с кръвоносната система на пътищата и напоителните канали; органи, изсмукващи ресурси от зелените пространства около тях и преработващи ги в човешка маса. И в цивилизация.
От първите известни неолитни градове в Месопотамия до съвременния мегаполис, градовете са формирали не само земния пейзаж, но и човешката душа. Изтръгнати от стихията на непосредствения природен живот, ние всички сме градски хора, независимо от вида селище, което обитаваме. Градът фокусира в себе си живота ни, мислите и представите ни за света, мечтите и страховете ни; той е двигателят на вдъхновението на съвременния човек и в изкуството, и в науката.
Градът е обичан с любов, която поемаме с майчиното мляко. Родният град държи децата си винаги прикрепени към тъничките нишки на вечната носталгия. Хората от един и същ град имат своите общи теми за разговор и споделят една фундаментална и неразрушима близост.
Градът е мразен с омразата на човека, загубил лицето си в тълпата. Градът причинява болка на поетите си. Неговите деца живеят заедно, но са разделени понякога от пропаст – достатъчно е да влезем в гетото на който и да е голям град, за да видим другото, грозното и нечовешко лице на градското.
Градът – това сме ние.
