Град Царево е претърпял много именни модификации през вековете – Василику – 12 в., Василикос – 1352 г., Василико – до 1934 г., Царево – до 1950 г., Мичурин – до 1991 г. и отново Царево до ден днешен.
Старият град Василико е бил разположен в южната част на залива, където сега е кв. „Василико”. Съхранена е интересна легенда за основаването му. Според нея първите заселници идват от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Впоследствие българите се погърчват под силния натиск на ахтополския владика. През 1882 г. избухва пожар, който разрушава почти цялото селище. Причината за него, според запазена гръцка песен е, че двамата братя Карнуци и някой си Георги хванали мишка, потопили я в газ и я запалили. Мишката се скрила в една от къщите, откъдето пламнал огънят. Жителите на Василико решили да възобновят града си по северната част на залива, наречена Лимнос. В Ново Василико се установяват представителите на турската администрация и известен брой турски семейства бежанци от свободна България след Руско-турската война от 1877-1878 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. няколко обединени въстанически чети начело с Михаил Герджиков превземат Василико. След освобождението му през 1913 г., гръцките семейства се изселват в Гърция и на тяхно място идват българи, бежанци от Източна Тракия и Добруджа – от градовете Каварна и Добрич.
Църквата „Успение Богородично”
Според местните предания, на същото място е имало средновековна църква, градена през XVI в., като се споменава, че е била построена от пирати, които по онова време населявали селището и искали по този начин да изкупят греховете си. Открити са също така останки от средновековно селище, а според някои крепост, обитавана от пирати. Докато не се извърши точно археологическо проучване обаче, не може да се докаже истинността на подобни твърдения и предания. Това, което се знае със сигурност е, че на мястото на съществуващата днес църква настина е имало стара такава, строена през 1810 г. Тя обаче бива опожарена през есента на 1882 г. когато стихиен пожар разрушава почти целия град Василико. Възстановена е в сегашния си вид през 1894 г.
През втората половина на XX в. за най-голямо нещастие храмът бива предоставен на разположение на военните и вътрешността му е грубо разрушавана и използвана за всичко друго, но не и за православен храм. Има данни, че е служела за концертна зала, обор, дори и за стрелбище. Въпреки трайно нанесените щети, днес църквата е в добро състояние, възстановена и поддържана, за което основен принос има настоящият неин предстоятел отец Стоян Кралев. Именно с него и с финансовата подкрепа на няколко добронамерени българи са свързани и бъдещите намерения за разгръщане потенциала на храма като паметник на културата и като част от туристическа дестинация.
Църквата е почти правоъгълна в план (западната и източната стена се отварят на север) с една изпъкваща като обем апсида. Трикорабна е, като две редици от по пет колони разделят средния кораб от страничните. Колоните са дървени, но са измазани и имитират кръгли масивни колони. Лека дървена преграда отделя притвора от наоса, а олтарното пространство, което е обширно и с една апсида, е отделено от наоса с висок резбован иконостас. Емпорията е от дървена конструкция в П-образна форма като подъ и парапетът над средния кораб са дъговидни и изпъкнали напред. На места дървената конструкция е поддала и има нужда от поправка. Както иконостасът, така и амвонът носят определени гръцки влияния.
Църковната сграда е с каменни стени с дебелина 70 см, като само западната е по-дебела – 100 см. Отвън камъкът е разнообразен с редове от тухли само по северната и западната фасада. Покривът е дървен, а таваните са обшити с дъски. Над средния кораб таванът имитира масивен свод. Подът е покрит с мраморни плочи и е на нива. Влизането в църквата става посредством 3 стъпала надолу. Подът на наоса в средния кораб е с едно стъпало по-ниско от този в страничните и в притвора. Солеят е с две стъпала. Стенописи няма. Стените са измазани в бяло, но на места мазилката се е пропукала. Прозорците и вратите са подменени.
Понастоящем се подготвя проект, чиято основна идея е да се превърне храмът в добре функциониращ културен паметник, способен да задоволи както нуждите на служещите в него хора, така и на постоянно увеличаващите се посетители. ■
