Образование на български означава придобиване на облик, т. е. уподобяване на Бога, Който е последна инстанция на познанието на човека изобщо. Приемането на славянската азбука от българите след Покръстването показва тяхното разбиране за значението на грамотността, още повече, че св. Константин Кирил е бил преподавател по философия, библиотекар и секретар на известния с начетеността и ревността си към православието византийски патриарх св. Фотий. Затова в България има книжовни средища още от Средновековието, а Черноризец Храбър, за когото някои учени предполагат, че е бил самият цар Симеон Велики, пише „Слово за буквите”. От всички книжовни и просветни средища на българите обаче най-голямо значение за тяхната просвета и християнска култура има Рилският манастир.
Всеки, който познава историята на Рилската света обител, знае, че тя е събирала поклонници и има монашеско братство още от епохата на Първото българско царство и така представлява център на християнската грамотност, съчетана с монашеска аскетика. В образованието на религиозния човек важно значение има не само интелектуалното обучение, но и възпитанието в християнски добродетели. Затова книжовните центрове са били и школи по възпитание, където личният пример на учителя е бил възпитателно средство и онагледяващо явление, което показва живата връзка между работата с текста и философията на поведенческия човешки акт. Богатата библиотека на Рилския манастир пази ценни ръкописи и книги, които са били полезни на богослужебната дейност и на образованието на монасите. Върху тези ръкописи има прeписки от всички исторически епохи. Рилският манастир пази славянобългарската традиция на богослужението. Чрез славянобългарската традиция и опазването на българския език в манастирския живот се създават условия образованието и грамотността да бъдат разбираеми за народа, още повече, че в условията на османска власт и гръцко върховенство на Църквата българите са имали остра нужда от образование и познания на собствения си език. За осъзнатото значение на училището говори и фактът, че по време на борбите на българския народ за освобождение от османска власт Рилският манастир със своите възпитаници застава на страната на просветителите, а не на революционерите, осъзнавайки, че свободата, която според християнството е функция на истината, може да бъде придобита чрез духовност и грамотност на населението.
***
В библиотеката на Рилския манастир се пази едно Четвероевангелие от 1361 година и препис от Лествицата на св. Йоан Лествичник от 1346 година. Пази се също така и друг старобългарски ръкопис – „За любовта”, който според изследователи на българската палеография е бил писан в самия Рилски манастир. В обителта бил направен и препис на някои от съчиненията на св. Ефрем Сириец.
***
През ХV век вследствие на османското нашествие и трусовете, свързани с него, Рилската обител временно запустяла. По-късно обаче животът в нея се съживил и това дало отражение и на книжовната и просветна дейност на манастира. Според акад. Иван Дуйчев, през османския период Рилската обител се превърнала в огнище на българската образованост, което спомагало за културното опазване на българския народ чрез опознаване на истините на вярата. Многобройните поклонници, идващи от всички краища на България се запознавали и с традицията на книжовното дело на Рилския манастир. От грамотните лица, които са работили в Рилския манастир, историята отбелязва имената на двама от най-начетените и видни книжовници от ранните години на османския период – това са Владислав Граматик и Димитрий Кантакузин. Известно е, че рилският игумен Теофан проявявал големи книжовни интереси. Многобройни ръкописи, някои от които обаче не могат да бъдат с точност датирани от науката, произхождат и от ХVІІ и ХVІІІ век. На границата между ХVІІІ и ХІХ век под влияние на духа на новото време, който не оставил незасегнат и живота на българите, в Рилския манастир се отворило училище, което показва връзката между народните настроения на мирски лица за просвета и култура и духовната традиция на българския народ. Неофит Рилски казва, че в манастира имало старинен закон, който повелявал всеки от манастирските жители да се обучава в книжовно учение. Затова в обителта се създали висше и нисше училище според нуждите от послушници и свещеници. Виктор Григоревич, известен изследовател на славянската история и събирач на български старини през средата на ХІХ век, казва, че дори на Света гора нямало такова училище, каквото имало в Рилския манастир. Неговата сграда е запазена и до ден днешен и представлява неразделна част от великолепието на манастирския комплекс, който излиза и извън стените на манастирската обител. В училището на Рилския манастир се учили ученици от всички краища на България и така се заздравявало чувството за национално единство сред българския народ. Ръководител на училището бил Неофит Рилски – един от най-известните български възрожденци, почитан от естествената народна памет като патрон на българското учителство. Той е известен и като родоначалник на филологията и педагогиката у нас. В музея на Рилския манстир се пазят пособията на училището, в което се изучавали и светски науки; пример за това е глобус по география, използван за онагледяване на уроците на обучаемите. Сред монасите от манастира имало идея да се открие и семинария, но това става едва през 1876 година, когато в Самоков се основава „Самоковско-Рилско богословско училище”, оказало влияние върху нивото и развоя на българското богословско образование.
Голямата личност в историята на образованието на Рилската обител е Неофит Рилски, родом от Банско. Гробът му се намира от дясната страна на храма на манастира и от дълги години там се извършват поклонения от страна на вярващи и от признателното българско учителство, тачещо паметта на своя патрон. На неговия надгробен надпис пише, че той е един от възродителите на новобългарската книжнина. За това определение допринася фактът, че Неофит Рилски е превел Новия Завет на новобългарски език през 1870 година и така прави Библията достъпна за четене и разбиране от обикновените хора. Неофит Рилски съдейства за образованието и в Габровското училище, смятано за най-реномираното светско училище във възрожденска България.
Възпитаници на училището в Рилския манастир са били Захари Зограф, Николай Христович, Захари Круша, Найден Геров, Йоаким Груев и др. Известен учител и книжовник, монах от Рилския манастир е бил Аверки Попстоянов.
***
След Освобождението образованието и обучението на българите се поема от българската държава, като Рилският манастир получава специален статут с оглед неговото място в историята на българите и значението му като книжовен и просветен център. Днес всеки, който се интересува от историята и от религиозния живот на българите, може да посети Рилската света обител, да разгледа музея там и да види фондовете на библиотеката на манастира, който в своята вековна история никога не е преставал да бъде огнище на книжовност, просвета и култура. ■
