В богослужебната година на Църквата се чества цикъл от празници, свързани с различни събития от земното пребиваване на Господ Иисус Христос. Всеки от тях има определено място в църковния и годишен календар, специфика на богослуженията и честванията. В цикъла на Господните са включени следните:
Рождество Христово (или т.н. Коледа) се чества на 25 декември. Тази дата е избрана от Църквата не защото е рождената дата на Спасителя, тъй като ние не можем да я знаем с точност, поради многобройните промени в летоброенията през вековете, а защото на този ден езичниците са чествали възраждането на природата, победата на светлината над тъмнината. Реално тези празници са свързани с природния феномен на нарастване на деня и намаляване на нощта.
Пришествието на Христос на земята се счита за начало на християнството и победа над езичеството. Синът Божий се е родил във Витлеем, приел е човешка плът, станал е един от нас, не само за да разкрие Своята божественост, а да понесе греховете на света върху Себе Си. По този начин Той очиства човека от греха и му дава възможност да се богоуподоби, тоест извежда го от мрака и му предоставя светлината. Приел е човешка плът, за да даде на човека живот във вечността, както казват светите отци: гБог стана човек, за да стане човекът Бог”.
Рождество Христово се предшества от постен период, който наричаме Рождественски или Коледен пост. Този пост е по-освободен. През първата и последна седмица от поста и в дните сряда и петък не се разрешават риба и рибни продукти, но през останалите дни са разрешени. Ограниченията основно, както и през всеки друг пост, са свързани с въздържание от месо и месни продукти, яйца, мляко и млечни продукти.
Богоявление се чества на 6 януари и е свързан с приемането на Свето кръщение на Спасителя във водите на река Йордан. Затова след Светата Литургия в населените места където има водоизточници, се прави лития (шествие) и се хвърля Кръст. Нарича се Богоявление, защото в момента на Кръщението Бог се явил в цялата Си пълнота: Бог Син – Иисус Христос, Бог Дух – гълъбът, който кръжал над главата Му, и Бог Отец, чрез гласа от небето, който произнесъл думите: “Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.” (Матея 3:17). На Богоявление се разкрива не само връзката между човека и Бога, а и светът като божи свят.
Възкресение Христово (Пасха) или както го наричаме още Великден няма статична дата и е от т.нар. гподвижни празници”, защото неговата дата ежегодно се определя според еврейската Пасха. Пасхалният празник съдържа един комплекс от събития, свързани с последните дни на Спасителя на земята. Предхожда се от петдесетдневен постен период, който започва от Неделя Месопустна и завършва на Пасха. В този цикъл от празници са включени: Благовещение на 25 март, който чества благата вест съобщена от архангел Гавраил на Дева Мария – че ще зачене Син и ще го нарече с името Емануил, което ще рече “С нас е Бог”; Лазарова събота, в която се чества възкресението на тридневно мъртвият Лазар от Иисус Христос; Вайа (Цветница), свързан с тържественото влизане на Спасителя в Иерусалим, където е посрещнат с цветя като цар, но земен. Безумците не са познали Бога и са очаквали спасение от римляните, а не спасение за душите си във вечността. Като спомен за това празнично посрещане на този ден в храмовете се раздават върбови клонки.
Завършек на този цикъл е празнуването на Пасха. Възкресение Христово е денят на началото и края на живота на християнина. Край на земния живот и начало на живота във вечността, в Царството Божие. Христовото Възкресение е началото на Новия Завет, който Бог дава на човека. Новият Завет е възможност за придобиване на вечен живот.
Пасха е предшествана от постен период, наречен Великденски пост. Той е определен от Църквата като най-строгия от всички пости през цялата богослужебна година. Богослуженията са специфични и се отслужват само през този период в годината. През целия период се препоръчва въздържане както от месо, мляко и млечни продукти, така и от риба. Разрешава се риба два дни през поста: на Благовещение (25 март) и на Цветница.
Петдесетница се чества петдесет дни след Пасха и е свързан със слизането на Светия Дух над Христовите апостоли. Този ден се счита за рожден ден на Църквата, която обединява християните в общност. Животът на тези хора, обединени от Църквата, придобива вече нов смисъл – стремеж към вечността, където човек ще се възцари заедно с Бога в Небесното Царство. В този ден в храма се разхвърля орехова шума, с което се пресъздава шумът от слизането на Светия Дух.
Преображение Господне се чества на 6 август и е последният от цикъла Господни празници. Чества се изкачването на Иисус Христос заедно с учениците Му на планината Тавор. Тогава Христос се е преобразил “…и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина” (Матея 17:2), а ап. Петър казал: “Господи, добре е да бъдем тука” (Матея 17:4). Смисълът, който влага Църквата в празнуването на Преображение, е отново да преживеем радостта от правото, което Бог ни дава – да бъдем заедно с Него в Царството небесно.
Това право и радостта от него се изразява с думите на ап. Павел в Първо послание до Коринтяни (2:9): “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат”. Да обичаш Бог означава да Го следваш въпреки препятствията, които поставя пред нас светът. Да обичаш Бога е да имаш покаянието на митаря, който е наясно със своята греховност, а не да бъдеш като фарисея – със самочувствието, че си безгрешен, само защото ходиш от време на време в храма и то по празници.
Истински следваме Бога, когато сме в общност и когато сме в Храма, защото никой не може да придобие спасение сам, нито само според делата си, колкото и добри да са те. Добрите ни дела нямат смисъл, ако не обичаме другия до себе си, защото той носи образа на Христос. Не можеш да твърдиш, че обичаш Бога и Го почиташ, ако не обичаш хората!
С други думи казано, без любов към ближния не можеш да придобиеш вечността, защото единственият въпрос, който Христос ще ни зададе на Страшния съд, е дали сме обичали. Критерият на вечността е любовта.
Рождество Христово е първият празник от цикъла на Господските празници. Раждането на Спасителя е началото на възможността човек да придобие вечен живот и то като Син Божий. Чрез изпращането на Своя Единороден Син, Който придобил човешка плът, Бог ни дава възможността за богоуподобяване. Рождество Христово, раждането на християнството, е моментът в който човечеството излиза от Стария Завет и влиза чрез Иисус Христос в Новия Завет като Син Божий.
Преди самия празник, който е неподвижен винаги се празнува на 25 декември – Църквата е определила постен период, който започва със заговяване на 14 ноември (Коледни заговезни). От следващия ден, 15 ноември, започва самият пост. През първата седмица (15-20 ноември) и през последната седмица от поста (20 декември, Игнажден, до 24 декември, Бъдни вечер, включително) постът е по-строг. Това означава, че ограничението се отнася както за месо, мляко и техните продукти, така и за риба. През другите дни от поста, без сряда и петък, ограничението не се отнася за риба и рибни продукти. Този пост не е толкова строг, както Великденския пост. През периода на първата и последна седмица Църквата не извършва Тайнството Венчание.
Бъдни вечер (24 декември) е моментът на очакването и тогава трапезата е постна като знак на смирение, на незначителността на материалното пред духовното, на предвкусването на радостта от срещата със Спасителя. Небивалици са предписанията, че на коледната трапеза трябва да присъстват 3, 5, 7 и т.н. броя ястия. Погледнато реално дори е срамно да се мисли за подобно разточителство на фона на това, че Синът Божий в тази нощ се ражда някъде в Иерусалим в сламата, в компанията на родителите Си и домашния добитък. Това е отклоняване от истинското, от мисълта за Бога, която трябва да ни владее в този ден и която ние пренасочваме в измисляне на постни деликатеси и грижи за техния брой. Не е важно колко броя ястия ще има на трапезата, а семейството да е заедно, да се благослови трапезата и да се благодари на Бога за благодатта, която ни дава. А на другия ден семейство да присъства на Светата Литургия в храма и да се поздрави заедно с цялата църковна общност с Христовото Рождество.
Раждането на Спасителя е радостно събитие в живота на християнина, защото му дава ежегодно възможност за едно ново начало.
