Богородичните празници

В богослужебната година Църквата е установила три основни вида празници: Господски, свързани Иисус Христос; Богородични, свързани с Божията Майка и чествания на светиите.

Вторият, т.н. Богородичен кръг празници не са просто възпоменания, които ни напомнят за различни събития от живота на света Дева Мария, а ни дават пример за съвършен живот в Бога. Като ни запознават с нейния живот и любов към Бога, Църквата ни дава възможност да се вгледаме в собствения си живот. Дава ни се критерий за самооценка.

Основните празници оформящи този кръг са:

Рождество Богородично. Чества се на 8 септември. Същността на празника не се състои само в честване на раждането на светата Дева, а ни се показва истинския смисъл на навлизането на новородения човек в живота чрез Кръщението и Миропомазването.

Тези тайнства ни дават възможност да станем част от Църквата като общност, да сме част от Тялото Христово, да се съчетаваме с Христа чрез тайнството Причастие. С други думи, Кръщението дава възможност за спасение и вечен живот, което, разбира се, е личен избор.

Въведение Богородично. Чества се на 21 ноември и възпоменава посвещаването на малката тригодишна Мария в служение на Бога.

Тя е въведена от своите родители Иоаким и Ана, които след дълго бездетство в молитвите си за рожба дали обет, ако Бог ги удостои със Своята милост да предадат рожбата си в Негово служение. В този смисъл на нас ни се дава възможност да разберем какво е посвещение на Бога. Това събитие се случва в Рождественския пост и се разрешава риба и рибни продукти да присъстват на трапезата, независимо дали е сряда или петък.

Благовещение се чества на 25 март и възпоменава възвестяването на Пресвета Дева Мария от архангел Гавраил, че ще зачене Син и ще Го нарече с името Емануил, което значи “С нас е Бог”.

Акцентът е върху “благата вест” и този ден е истинският “8 март”, денят на жената и майката, чието призвание е да бъде изпълнителка на “Божият план” да роди и възпита достоен човек, Божи син. Също ни се показва недвусмислено, че всяко дете е Божи дар. Празникът се пада в период, когато владее Великденският пост, предхождащ един от най-значимите Господски празници – Пасха Христова, но въпреки неговата строгост на този ден на трапезата се разрешава риба и рибни продукти.

Сретение Господне се чества на 2 февруари и възпоменава принасянето на младенеца Христос от Своята майка в Божия храм, т.е. представя Го пред Бога.

Този празник ни дава възможност да разберем, че всичко принадлежи на Бога, поради което трябва да приемаме и благодарим с радост. В Литургията се казва: “Тези Твои дарове принасяме за всичко и заради всичко” и те придобиват смисъл на благодарност, когато с тях се благодари с радост и любов. Празникът е в извънпостен период и на трапезата се слагат храни, които се разрешават в съответният ден от седмицата.

На 15 август като завършек на този празничен цикъл се явява Успение Богородично.

Поводът е възпоменанието на смъртта на Пресвета Дева Мария. Празникът се предхожда от постен период, който започва на 1 август и по строгост е идентичен с Пасхалния пост. Не се разрешават риба и рибни продукти през целия период.

Вероятно читателят е забелязал, проследявайки смисъла и поредността на честванията в Богородичния кръг от празници, че освен представянето на Божията майка като праведна личност ние виждаме етапите на нашия личен живот: Рождество, Въведение (Кръщение), Сретение (пристъпването ни в храма като част от Църквата) и Успение (смърт). Периодичността в човешкия живот е въвлечена във вечната ритмика на богослужебния цикъл. Бог чука на вратата на сърцето на всеки от нас, но влиза само там където е поканен.