Постът е препоръка за ограничение от определена храна, а постенето е въздържание от консумацията й. Още от сътворението постът присъства неизменно в религиозната история на човечеството.
В райската градина Бог забрани на Адам да яде от Дървото на познанието, което само по себе си е пост. При чествания на събития, бедствия, предприемане на важни стъпки в живота и историята на даден народ или човек, хората са си налагали пост и той е неразривно свързан с тяхната религия.
Църквата е установила поста като част от подготовката, предхождаща важни събития. В църковният календар са установени четири големи като продължителност постни периода Рождественски пост, предхождащ празника Раждество Христово; Пасхален (Великденски) пост, свързан с Пасха – Възкресение Христово; Петров пост, предхождащ честването на Христовите ученици, апостолите Петър и Павел и Богородичен пост, свързан с честването на Успението (смъртта) на Пресвета Богородица, Майката Божия. Всеки пост е с установена периодика и строгост на въздържание, като най-строг е Великденският. Свързан е с подвижния празник, чиято дата всяка година се изчислява съобразно еврейската Пасха и от това зависи колко дни ще продължи следващият Петров пост. Освен тези четири поста Църквата е установила и целогодишно пост в сряда – спомня се предателството на Юда и в петък, посветен на разпъването и смъртта на Богочовека Христос. В сряда и петък е разрешено да се консумира риба и рибни продукти, като препоръката е за въздържание от блажни храни – месо и млечни продукти.
Трябва да е ясно, че постът, както и всяко друго нещо в Църквата, не е забрана, а препоръка и е необходимо съобразяване с индивидуалните възможности и физическата и здравословна устойчивост на човека. Целта на поста не е да унищожи или разболее тялото, а в постигането на смирен дух и покаяние.
Този въпрос е поставен на Вселенски събор, на който се е взело решение за освобождаване от пост на малки деца, (подрастващи), родилките и кърмачките, болните и немощните хора, а несъблюдаването на това допускане се наказвало с анатема. Хора, които извършват тежък физически труд, които са на път, които не могат да си позволят растителни продукти или поради друга причина не могат да спазват поста стриктно. Те би било добре да обсъдят това с духовния си наставник и заедно да решат как да бъде техния пост. Смисълът е в покаянието, смирението, изповедта и приемането на свето Причастие, присъствието на богослужение, а не пост извън Църквата, което иначе е само фарисейска изява на наричащия себе си гнабожен” човек.
Необходимо е да се подчертае, че постът не е диета. След като е препоръчан от Църквата и предхожда религиозен празник, логично е, че има духовен смисъл. Протопрезвитер Ал. Шмеман в книгата си “Литургия и живот” пише:
В християнския смисъл на думата постът не е просто промяна в диетата. Истинският пост е духовен и телесен и е усилие на целия човек. Защо? Защото това е единственият начин отново да станем леки, открити за Бога и Неговата радост. Невъзможно е да влезем в Царството Божие, без да се освободим от духовната си “тлъстина”, от всичко зло, повърхностно и смъртно в живота ни. Постът е благоприятно време за участие в богослужението, Литургията и съчетаване с Христа чрез Причастието, което се приема за опрощаване на греховете и вечен живот.
Ние носим името християни, не само защото сме кръстени в името Христово, а защото се причастяваме с Христос, като участници в Тайнството Причастяване с Неговата кръв и Неговото Тяло. Във връзка с това протопрезвитер Ал. Шмеман много точно заключава, че “Всяко Причастие е край на възхождането ни към Бога, но също и начало на ново пътуване през времето, в което ние имаме нужда от Христовото присъствие и да ни освещава по пътя” в по-горе споменатата му книга. Този период е благоприятен за религиозна катехизация (обучение). Богослужебните последования през поста със своя покаен характер ни помагат да осъзнаем нашето безсилие и греховност. Това всъщност ни прави нови хора, каквато е и целта на поста.
Пожелавам успех и дръзновение на пристъпващите към пост християни! Искам да успокоя притесняващите се, че постът не е нещо страшно или неприятно, особено когато човек е достатъчно добре мотивиран да изпълни това въздържание в полза на душата си. Разбира се, има много възможности за разнообразие на постната трапеза. Предлагам няколко постни рецепти, лесни и сравнително евтини. Бих се радвала ако внесат разнообразие на вашата трапеза, не само през постните периоди.
Закуски:
Пържени филии
Всяка филия се разрязва на две половинки, овалва се в брашно размито с вода до гъста консистенция така, че да се задържа върху филията, подвкусена с щипка сол. След това по стандартния начин се пържи в сгорещена растителна мазнина.Сервират се със сладко, мед, конфитюр, плод– по желание на домакинята и чай.
Постни мекици
1 кубче хлебна мая се размива в ½ ч.ч. топла вода, към която се добавят 2 с.л.захар и 1 ч.л сол. Прибавя се към 600 гр. пресято брашно заедно с ½ к.ч. растителна мазнина и ½ ч.ч. топла вода. Замесва се тестото и завито с кърпа се оставя да втаса около половин час. След това в сгорещена мазнина се изпържват мекички, които могат да се поднесат поръсени с пудра захар (докато са горещи), различни видове сладка, с чай или боза.
Супи:
Доматена супа с маслини
Продукти (за 4 порции): 2 големи домата или 20 гр. доматено пюре / или ½ от буркан с консервирано домати, 1 средно голям морков, 1 глава лук, 1 пиперка, 1 к.л. захар, сол на вкус, магданоз или чубрица за подправка, 4 с.л ориз или фиде по предпочитание на домакинята, 2-3 с.л. растителна мазнина, 100 гр. маслини.
Приготвяне: Зеленчуците се слагат в 1 ½ литра вряща вода, след което се пасират. Към бульона от зеленчуците се прибавя измития ориз и след като поври 5 мин. се прибавят пасираните зеленчуци и захарта. Оставя се да поври 10 мин. и се прибавят маслините. Ври още 4-5 мин. (интересен вкус се получава, ако на половината маслини се извадят костилките). След като се снеме от котлона се овкусява със сол на вкус, като се има в предвид, че консервираните домати са подсолени, както и маслините. Заедно със солта се слагат и подправките. Също трябва да се има предвид ако вместо ориз се ползва фиде, то то не се слага както ориза в началото, а заедно с маслините.
Зеленчукова супа със зелени сливи
Продукти за 4 порции:
1 голям картоф, 1 морков, няколко гъби, 5-6 нарязани на дребно шушулки от зелен боб, 1 с.л. грах, 6-7 зелени сливи, 2-3 с.л. растителна мазнина, фиде, сол, целина, девисил или чубрица. Зеленчуците могат да бъдат както пресни така и замръзени зеленчукови миксове, а също не е задължително да се ползват всички посочени зеленчуци.
Приготвяне: В 1 ½ л. вряща вода се пускат почистените и нарязани на кубчета зеленчуци и след като се посварят (критерий е картофа) се прибавя фидето, сливите, сол на вкус и подправките. Снема се от котлона след 4-5 мин. При липса на зелени сливи същият ефект може да се постигне като се прибави нарязан на кубчета заедно с кората 1/3 лимон. Зелени сливи могат да се съхраняват целогодишно във фризер или като се консервират – измитите сливи се поставят в бурканче 300 мл. или шишенце от сокове “Присан” като се прибавя ½ к.л. сол и се допълват с вода. Заварят се за около 10-13 мин.
Основни ястия:
Фрикасе с пържени картофи
Продукти за 4 порции: 4 средно големи картофа, 3 равни с.л. брашно, 250 мл. вода, сол ,5-6 скилитки чесън (по желание), чер пипер.
Приготвяне: Картофите се нарязват на пръчици, леко се поосоляват и се пържат в растителна мазнина. В 2-3 с.л. от същата мазнина се запържва брашното, разрежда се с водата при непрекъснато бъркане, прибавят се картофите и се оставя ястието да покъкри няколко минути. Снема се от котлона и се доовкусява със сол, ако има нужда, чер пипер и счуканият чесън. Ако фрикасето е гъсто не по вашият вкус, добавете още гореща вода до желаната гъстота, а ако е по-рядко добавете брашно размито във вода също до желаната гъстота. Това трябва да се случва още когато ястието е на котлона.
Мусака от патлажани
Продукти за 4 порции: 2 средно големи патлажана, 4 глави лук, 4 големи домата, 4-5 скилитки чесън, растителна мазнина.
Приготвяне: Всички продукти се подготвят предварително. Патлажаните се нарязват на шайби, леко се осоляват и се оставят поне 20 мин. за да си пуснат горчивият сок. Лукът се нарязва на полумесеци, доматите се нарязват на кубчета или се настъргват. Може да се ползва 4 с.л. доматено пюре разредено с 200 мл. вода или 1 консерва според желанието, наличието или сезона. В достатъчно растителна мазнина се задушава за 4-5 мин. първо лука, след което се изважда. В същата мазнина се запържват леко от двете страни патлажаните, които също се изваждат в отделен от лука съд. В мазнината се пуска доматито, което се задушава до доматен сос. По преценка на домакинята може да прибави или отлее от мазнината. В подходящ съд започва да се реди част от соса, лук, патлажан и така докато свършат продуктите като се завършва с доматения сос. Прибавя се чесъна и се пече 20 -30 мин. в предваритерно загрята до 200 градуса фурна. Може да се ползва плъстен гювеч, който да се постави за около 30 мин. във фурната или за 15-20 мин. в микровълнова фурна.
