УВОДНИ ДУМИ
Питаш ме, човече Божий, откъде произхожда днешната криза и как да я тълкуваме. Кой съм аз, та питаш мен за такава голяма тайна?! Св. Григорий Богослов е казал: „Говори, ако у теб има нещо, което да превъзхожда мълчанието.“ И макар да поставям мълчанието по-горе от всяка реч, от любов към теб ще ти напиша какво мисля по този въпрос. Думата „криза“ (krisis) е гръцка и означава „съд“…
Така започва едно от мисионерските писма на свети Николай Велимирович, посветено на кризата в съвременния свят. Написано през 1929 г., то звучи като разсъждение от днешния ден. Разсъждение, което свързва минали, съвременни и бъдещи събития с основния въпрос за смисъла на човешкото съществуване и за избора между добро и зло. Избор, който съзнателно или не извършваме ежедневно, и който има не просто морална, а екзистенциална стойност. Защото в най-дълбоката си същност това е избор между живота и смъртта.
Изминалата година продължи темата за световната криза в икономиката и политиката и за проявленията й в България. Обществените сътресения сякаш се пренесоха в Църквата (или обратното – както ще прочетете в статията „Църковната криза като криза на обществото“). За съжаление, поведението на църковната общност в тези изпитания по много начини повтори моделите за „справяне“ на светското общество. И техните неуспехи.
Писмото продължава: Свети апостол Петър казва: „Време е да започне съдът от Божия дом (1 Петр. 4:17).“ Замени думата „съд“ с „криза“ и чети: „Време е да започне кризата от Божия дом.“ Така е, защото ако за светското общество е очаквано да изгуби съзнанието, че е в постоянна криза, че човекът е пред съд, то за църковното общество това е недопустимо. Такова отпадане би превърнало кризата в окончателна катастрофа. Ако „солта на земята“ обезсолее, светът е обречен на развала – както просто предупреждава една от евангелските притчи.
В този брой на „Свет“ ще прочетете разсъждения за възможностите и смисъла на това съвременните обществени отношения да се поставят на основата на християнските парадигми и за предимствата на тези възможности. За мястото на религиозния подход към обществено-политическите процеси и статистика за състоянието на религиозните общности в България. Ще прочетете и съвременни истории за одухотворени личности, изкуство и култура, родени от християнския духовен мироглед. И във всичко това – напомнянето, че кризата не е случайно събитие, така, както светът не е случайно явление. И че изходът от всяка криза – и в отделната личност, и в обществото – минава през оценката на нашите избори.
Дълго ли ще продължи кризата? Докато не се промени духът на хората; докато гордите виновници за нея не се преклонят пред Всемогъщия; докато хората не се досетят да преведат неразбираемата дума „криза“ на своя език и не кажат покайно: „Съд Божий!“.
Казвай и ти, отче, „съд Божий“ вместо „криза“, и всичко ще ти стане ясно.
Илиана Александрова
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Църковната криза като криза на обществото, Димитър ПОПМАРИНОВ
В следване на ангела, Дария ЗАХАРИЕВА
От двете страни на улицата,Маргарита ДРУМЕВА
…и още любопитни статии за пътешествия, вяра и култура.
