Един от участниците в телевизионен блок за култура се включи от дома си, защото боледуваше от Ковид-19. Той каза нещо изненадващо топло, от което гласът му почти прекъсна: защо ни е всичко друго, каза, ако нямаме душа. И побърза да се извини за тази дума, която никога не използвал.
Страданието смекчава сърцето. Прави ни малко сантиментални… или пък искрени, или и двете. Но въпросът не е там. Въпросът е как стигнахме до съвременната културна ситуация, в която споменаването на душата се счита за лош вкус. Кога се превърнахме в това неодушевено, по думите на един американски свещеник, съсредоточено върху психологическите си проблеми общество.
Христос използва тази дума. Който иска да спаси душата си, ще я погуби, казва, а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери. И пита – каква полза има човек, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или – какъв откуп ще даде човек за душата си…
Думата душа означава живот. Тя е разказ за човека и за живота, чрез който той „стана“. Господ вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. (Бит. 2:7). Душата е тайна; тя не може да се познае чрез разума, но чрез нейния ум (нус), човекът може да познае Бога. Затова въпросът за смисъла на нашето съществуване не може да се отговори без нейно участие.
Посрещаме Рождество Христово в края на тежка година. Светът е парализиран от болка и страх. Повече от всякога е важно да си спомним, че единствената мярка за нещата, смисълът на света и на всеки човек в този свят, влезе в историята… тази нощ. Да си спомним, че имаме душа, независимо дали използваме думата. Да си спомним и ангелския поздрав, който прозвучал тази нощ и отекнал във вечността: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение…
Благоволение ще рече добра воля. Добра воля между хората, или накратко доброта – още една дума, забранена от културния кодекс на днешния победил нарцисизъм. Обикновената човешка доброта, която идва направо от сърцето, не минава през филтрите на разума, не носи знаме, нито табела, нито униформа, не цели нищо, не иска нищо…Възможно ли е да я разрешим отново?
Да опитаме тази добра воля, простата обич между хората и надеждата, че не сме изгубили връзка с душите си. Да опитаме отново да кажем нещо с думи, които сме съсипали: вяра, надежда, любов. Трябва само малко смелост, простодушие… и може би някой хубав спомен от детството. Тази нощ Христос стана дете. И ние можем.
Честито Рождество Христово!
