УВОДНИ ДУМИ
Наскоро се смях на една руска поговорка: „Не казвай на жена: „като си толкова умна, направи го сама.“ Защото тя е умна и ще го направи.“. Смешно е, не защото е вярно, или пък не е, а защото от това все още става поговорка. От въпроса дали жената е човек, през споровете за ролята на жената в обществото и в семейството , за свободите и несвободите, за силата и слабостта на двата пола, книги за това, че мъжете са от Марс, а жените са от Венера… полемиката по въпроса кой е по-престижният пол продължава.
Темата за ролята на жените в Църквата изглежда като продължение на тази полемика. И не е чудно, като се има предвид, че Църквата традиционно се смята за консервативна институция, която поставя жената в неравностойно положение спрямо мъжа. Дежурните обвинения за това, че на жените е забранено да бъдат свещеници и да ходят на Атон, или пък придобилият шлагерно звучене рефрен, че жената трябва да мълчи в църквата – лесно е да се видят отвън. И неправилно.
Дали наистина Църквата потиска и унижава жените? Това твърдение е съмнително, ако видим, че на жена е поверена Благата вест и тайната на Въплъщението; че жените-мироносици са тези, на които първо се открива чудото на Възкресението; че първите думи на възкръсналия Христос са отправени към жена, първото човешко същество, на което се дава опит от общуването с възкръсналия Господ, е жена.
Парадоксално на пръв поглед, но в един от текстовете по-нататък Църквата е наречена най-феминистичната институция. При това авторката е започнала кариерата си борбено посветена на каузата на женското равноправие. Именно тази промяна в разбирането ще се опитаме да обясним. Да поговорим за това как Църквата в действителност се отнася към въпроса за положението на жените.
Такъв разговор е необходим не за да подклажда споровете и междуполовите борби за надмощие. А за да се почувстват най-малко две неща: че за да имаме разбиране за църковния ум, трябва да сме част от него; без разбиране църковната позиция нито може да се защитава, нито да се оспорва. И другото – че Църквата не се отнася към пола с предпочитание, уважение или неуважение, а с любов. И доколкото въпросът за пола е въпрос за индивидуалността, за личността, за границите и възможностите, Църквата не го решава чрез формулата на равноправието. Равните права не означават равни възможности да се възползваме от тях; така че равноправието не винаги означава справедливо третиране. Единственото справедливо третиране е любовта и Църквата има точно тази грижа.
Илиана Александрова
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Жените в Новия Завет, Предраг ДРАГУТИНОВИЧ
Патриарх Кирил между „Кирил Патриарх Български“ и „Праведник на народите“, Пламен ИВАНОВ
…и още любопитни статии за пътешествия, култура и вяра.
