Първият от светите отци, който директно разглежда въпроса за кончината на Богородица, е св. Епифаний Кипърски. Той пише: „Нека изследват Писанията – няма да намерят сведения нито за смъртта на Мария, нито дали е умряла или не е умряла, нито дали е погребана или непогребана… не казвам, че е останала безсмъртна; но не твърдя и че е починала. И тъй, умряла ли е Тя и погребана ли е – това не знаем” [1].
Същият св. Епифаний предлага три хипотези за кончината на Пресвета Богородица: естествена смърт, мъченичество и безсмъртие, но не дава предпочитание на нито една от тях: „И да е умряла Светата Дева, и да е погребана: славно е упокоението й, непорочна кончината, девствен венецът; и да е убита според писаното: меч ще Ти прониже душата (Лук. 2:35), то и в този случай славата й пребъдва с мъчениците и тялото й, чрез което е изгряла светлината на света, е блажено. А може и да е останала жива, та нали у Бога няма да остане безсилно нищо, което Той иска да стори (Лук. 1:37), защото за кончината й никой не знае нищо” [2].
Допускането, че Божията майка е умряла с мъченическа смърт, не се приема като реално от светите отци: например, св. Амвросий Медиолански в тълкуването си върху Лука 2:35 отхвърля рязко подобно твърдение: „Нито буквата (на Писанието), нито Преданието учат, че Мария е напуснала този живот поради страдания от телесни рани” [3].
Особено забележителни и важни свидетелства за Успението на Пресвета Богородица намираме при преп. Йоан Дамаскин в трите му похвални слова за Успение Богородично [4]. Той, например, пише, че Сам Иисус Христос е поел в божествените Си ръце пречистата душа на Девата [5], че Пресвета Богородица е била положена в гроба [6], и че „чрез гроба Тя се е преместила в небесното светилище” [7].
В руската богословска литература учение за Успението на Божията майка намираме при св. Димитрий Ростовски [8], св. Инокентий Херсонски [9], в 16-те слова за Успение Богородично на св. Филарет Московски [10], при св. Игнатий Брянчанинов [11], при светителя от Задграничната руска църква св. Йоан Максимович [12] и др.
Понятието смърт е тясно свързано с понятието отговорност за греха. И това, че Божията майка не е имала и не е сторила нито един личен грях, не отменя присъствието на първородния грях в Нейната природа – грях, наследен от родителите й, праведните Йоаким и Анна. По думите на св. Игнатий Брянчанинов, „Божията Майка по зачатие и рождение е станала съпричастна на първородния грях и на греховната отрова, с която прародителите са заразили целия човешки род” [13].
Следователно, причината на смъртта на Божията майка е навлезлият в цялото човечество първороден грях, и затова тя като наследничка на греха на първия човек Адам е трябвало да се подчини на закона на смъртта. За това пише преп. Йоан Дамаскин: „(Богородица) като дъщеря на вехтия Адам носи отговорността на бащата, защото дори и Нейният Син, Който е самият Живот, не е отхвърлил този закон” [14]. Но ако Господ Иисус Христос е вкусил смърт домостроително, като Спасител на вехтия Адам, то Божията майка е умряла, подчинявайки се на закона на естеството, като дъщеря Адамова.
Вследствие на първородния грях в тялото на Божията майка се проявява „немощта” на човешкото естество, тоест причастността към реалната телесна смърт; св. Инокентий Херсонски например казва: „И пак в Гетсимания било съдено да се явят окончателно човешките немощи на Майката: тук се склопили очите, устата и ръцете й, тук пресветата й душа напуснала, макар и за кратко време, пречистото й тяло” [15].
По този начин в естеството на Пречистата и Пренепорочна Богородица запазва цялата си сила първородният грях с всичките му фатални последици – немощта и смъртността на тялото (защото смъртта е окончателната изява на тази немощ). И тъй, Божията майка е починала от естествена смърт според естествения закон, който тя е носела в своята човешка природа. Смъртта е била победена и отменена едва със спасителната сила на Възкресението Христово. А „непорочността и безгрешността на Приснодевата се отнася не към природата й, а към състоянието й, към личното й отношение към греха и личното му преодоляване от Нея” [16].
Говорейки за реалността на смъртта на Богородица, някои свети отци посочват тридневния времеви отрязък, през който тялото й се е намирало в гроба; за това пишат преп. Йоан Дамаскин [17], св. Климент Охридски [18], св. Инокентий Херсонски [19], св. Игнатий Брянчанинов [20], св. Филарет Московски [21] и др. Тук може да се забележи известно сходство с тридневното пребъдване на Иисус Христос в гроба. Но смъртта на Богородица се различава принципно от тридневната „почивка съботна” на Спасителя в гроба – време, през което Той е слязъл в ада, което е било необходима част от спасителния Му подвиг. Тук това е просто самата човешка орис, която не е могла да бъде избегната дори по пътя към преображението и възкресението. Ето защо, докато се намирало в гроба, светото тяло на Божията майка не е било подложено на естествените закони на телесното разрушение, не е останало в „сферата на смъртта и не е било разрушавано от тлението” [22].
Пресвета Богородица е изпитала телесна смърт, макар и кратковременна, и затова св. Филарет Московски описва кончината на Приснодевата като „лека, кратковременна мъгла на смъртта, през която ясно и величествено просиява вечният живот” [23]. В едно друго слово за Успение той казва, че смъртта й „се е преобразила и преименувала в успение, тоест в успокоение, подобно на мирен сън” [24].
И тъй, Дева Мария е била зачената чрез естествено брачно общение на Йоаким и Анна, и оттам е наследила „тленното тяло” Адамово заедно с първородния грях. Ето защо тя е починала с реална телесна смърт, а в момента на смъртта светата й душа се е отделила според законите на човешкото естество от светото и непорочно тяло и е била поета от пречистите ръце на Спасителя. По този начин Пресвета Богородица е станала съпричастна на телесната смърт, която за нея се е превърнала в „мост към безсмъртието” [25]. С телесната си смърт Тя е споделила „с всички земнородни дълга на природата” [26]. Това разбиране за Успението на Божията майка се потвърждава и от древното предание на Йерусалимската църква, което описва събитията, свързани с погребението на тялото на Приснодевата.
В Православието мисълта за възкресението и възнесението на Божията майка с тяло в небесните обители преминава през много песнопения на празника Успение [27] и е особено ярко изразена в чинопоследованието Опело Богородично. Повечето руски светители приемат това учение като църковно. Тук можем да посочим св. Димитрий Ростовски, св. Инокентий Херсонски, св. Игнатий Брянчанинов, св. Йоан Максимович, св. Филарет Московски – последният се погрижил да преведе от гръцки чинопоследованието Опело Богородично за създадения от него Гетсимански скит и установил след празника Успение празника Възкресение и Възнесение Богородично (17/30 август), както и други свети отци.
Такива руски богослови като архиепископ Сергий (Спаски) [28], патриарх Сергий (Страгородски) [29], по време на когото опелото е получило повсеместно разпространение, прот. Сергий Булгаков [30], В. Н. Лоски [31], прот. Алексий Князев [32], А. Мерзлюкин [33] и други разглеждат учението за възкресението и възнесението на Божията майка като православно.
Според естествения закон на природата човешките тела се разлагат на органични вещества; дори мощите на прославените угодници Божии с течение на времето, поради греховете на живите, са подложени на тление, но този закон на човешката природа не е засегнал пречистото тяло на Божията майка. Както пише архиепископ Сергий (Спаски), „то (светото й тяло) не било оставено на случайните промени на преходния свят, но и не било унизено спрямо телата на светиите с безследно скриване в земята, напротив – то било издигнато несравнено над тях чрез преславното му възнесение на небесата” [34].
Възкресението и възнесението на Божията майка подразбира абсолютното отсъствие на всякакви мощи на пречистата й плът на земята. За това пише архиепископ Сергий (Спаски): „В нито едно кътче на християнския свят няма дори частица от мощите на Божията майка; така е, защото вярата във възнесението й с тяло в небесните обители е твърде древна, съвременна на апостолите и мъчениците, (и само) поясът на Приснодевата, светите й одежди са налице, за да бъдат почитани от християнския свят” [35]. А св. Григорий Палама посочва, че дори оставените в гроба погребални одежди на Богородица, намерени от светите апостоли, са свидетелство за реалността на нейното възкресение [36].
Тази мисъл за „бързото преминаване” на тялото на Богородица от гроба на небето е поддържана и от св. Филарет Московски: „Богоносната Ти душа отива право при Бога” [37] (срв.: „Майката на Живота не е могла да бъде задържана от смъртта, макар и да е трябвало да премине през нейната област” [38]).
Това събитие – възкресението на Божията майка – е тайна, и затова някои богослови се изказват твърде предпазливо и възвишено за него в смисъл, че то е отвъд човешкия разум. Така например св. Филарет Московски казва, че точно както са удивителни смъртта и Възкресението Христово, така и е „дивна и смъртта на Пресветата Дева Богородица и Нейното възкресение” [39]. Подобни учудени и радостни възгласи намираме и при св. Димитрий Ростовски: „О, дивно чудо! И мъртвецът е дивен, и гробът! Мъртвецът живее подир смъртта: девствено родилата е жива в смъртта си; а гробът й стига до Небето като онази стълба Иаковова, що била стъпила на земята, а върхът ѝ стигал Небето: гробът е стълба към висините” [40], и при други.
Интересни и важни са изказванията на такива изтъкнати православни богослови като Владимир Лоски и други като него. Според Лоски Църквата в деня Успение празнува такава смърт, след която „според вътрешното убеждение на Църквата не е могло да не последва възкресението на Всесветата и възнесението й с тяло” [41]. Протойерей Алексий Князев отбелязва: „И тъй, Божията Майка е възкръснала, защото такава е била силата на победата на Нейния Син над смъртта” [42]. Патриарх Сергий (Страгородски), говорейки за възкресението на Божията майка, обяснява смисъла на това понятие: „Преведено на конкретен език, възнесението означава, че след телесната Си смърт Божията майка не само е влязла с безсмъртната си душа в живота на бъдещия век, но че и плътта на Приснодевата, уподобявайки се на плътта на Възкръсналия Господ Иисус Христос, вече е минала през онова преображение на тлението в нетление, което очаква всички останали хора само след общото Възкресение” [43].
Говорейки за реалността на кончината, възкресението и възнесението на Богородица, някои светители посочват трите дни, през които тялото й е почивало в гроба, след което Богородица се е преселила в небесните обители. Св. Инокентий Херсонски пише: „Мария, подобно на Божествения Си Син, не се задържа от оковите на смъртта; тялото й в гроба не претърпява тление, и след отминаването на три дни се взема, одушевено, със слава на небето” [44]. Св. Игнатий Брянчанинов пише: „Божията Майка на третия ден след блаженото Си Успение е възкръснала и сега живее на небесата с душа и тяло” [45]. Св. Филарет Московски допълва: „И отново на третия ден подир смъртта, подобно на Христа, е явено пълното й възкресение” [46].
И тъй, след изтичането на три дни Пресвета Богородица е била възкресена телесно и с тяло възнесена на небето – разбира се, не със собствена сила (каквото е било възнесението на Спасителя), а с дивната Божия сила. По този начин, както се изразява протойерей А. Князев, „Майката е възкръснала с възкресната сила на Сина Си” [47]. По думите на св. Инокентий Херсонски, нейното величие „се дължи не на естеството на Майката, а на благодатта на Сина” [48].
Затова Богородица в своето възкръснало и прославено тяло е вече сбъдналата се слава на света и неговото възкресение. С възкресението и възнесението на Божията майка светът е завършен в своето сътворение, целта на света е достигната; по думите на Лоски, „тази окончателна слава на Божията майка е самият εσχατον, осъществен в едно тварно същество още преди края на света” [49]. В по-разгърнат вид за това говори протойерей Сергий Булгаков: „Божията Майка е вече онзи прославен свят, който е обожен и открит, готов да приеме Божеството. Тя е вече съвършено и докрай обоженото Творение, богораждащо, богоносящо, богоприемащо. Тя, човек и творение, седи на небесата до Своя Син, седящ отдясно на Отца” [50]. Думите му повтарят едно изказване на св. Григорий Палама, според когото Богородица е първата, изпълнила висшето призвание на тварните същества – да се обожествят, защото „единствено Тя сега с богопрославеното Си тяло пребъдва заедно със Сина” [51].
Подобна мисъл изказва и св. Филарет Московски: „Животът на бъдещия век, който ние засега само очакваме, е за Теб вече настъпил като истински живот вечен във височайша слава. В небесния чертог, като Царица по благодат, си застанала отдясно на Царя по естество, облечена в офирско злато (Пс. 44:10)” [52]. Затова след възкресението и възнесението си Пресвета Богородица се радва на божествена слава в пълна степен, а не отчасти, както душите на праведниците до всеобщия Страшен съд. По думите на протойерей Александър Лебедев, „Нейното прославяне е първият плод на божествената тайна на изкуплението. Тя е първа измежду спасените, първа измежду прославените” [53]. Твърде точно се изказва патриарх Сергий (Страгородски): „Нейният пример е залог и за нашето възкресение и възсъздаване. Ето в какво се състои славата на Божията Майка и ето защо е толкова радостно за вярващите души винаги да съзерцават мислено и да възпяват тази слава” [54].
Пресвета Богородица пребъдва пред Божия Престол, тялото й е взето от земята, възнесено на небето и предстои пред Сина. Например, св. Игнатий Брянчанинов пише: „Тя царува на небето, Тя като Майка на Небесния Цар е прогласена за Небесна Царица, сиреч за Царица на светите ангели и светите човеци” [55], а св. Йоан (Максимович) отбелязва: „Тя стои и ще стои – и в деня на Божия съд, и в бъдещия век – отдясно на Престола на Своя Син, царува заедно с Него и има дръзновение пред Него като Негова майка по плът и единонравна по дух, като извършила Божията воля и научила другите да я вършат” [56]. Затова в нейно лице, ако се възползваме от израза на Лоски, „до нетварната Божествена Ипостас стои обожена човешка ипостас” [57].
И тъй, светоотеческото и богословското наследство съдържа учение не само за реалната телесна кончина на Богородица, но и за реалното й възкресение и възнесение с прославено тяло в небесните обители. Цитираните по-горе изказвания учат, че Божията майка е била със силата Божия възкресена от гроба (някои от богословите дори казват, че това се е извършило на третия ден след погребението), възнесена и поставена отдясно на Божия Престол.
Учението за възкресението и възнесението на Божията майка с тяло на небето казва, че след кончината Си не само безсмъртната душа на Приснодевата е влязла в живота на бъдещия век, но и че тялото й, уподобявайки се на тялото на Възкръсналия Господ, вече е преживяло онова преображение от тлението в нетление, което очаква всички останали хора след всеобщото възкресение [58]. Тъкмо това е преображението на падналото човешко естество – целта и плодът на идването в плът на Божия Син в света, на Неговите страдания, смърт и възкресение [59].
По този начин, Православната църква учи, че Божията майка, както и всички хора, се е намирала под въздействието на първородния грях, и затова тя, макар и да не е имала никакви лични грехове (и в този смисъл е била Света, Непорочна, Пречиста), е трябвало да понесе главната последица на първородния грях – смъртта. Ето защо Божията майка, завършвайки пътя на земния си живот, в началото е умряла в съответствие със същия закон, според който умират и всички потомци на Адам и Ева. Но, умирайки по естествен начин, както и всички хора, тя не останала подвластна на смъртта и още преди всеобщото възкресение и преображение била възкресена и възнесена със силата на своя Божествен Син, пребъдвайки вовеки на небето с прославеното си тяло. Защото след Възкресението на Господа телесната смърт е станала временно преходно състояние, необходимо за преображението на телесния състав на човека.
Именно поради това, че православното учение не отрича телесната смърт на Пресвета Богородица, трябва да разберем значението и смисъла на смъртта за всеки човек. Човешкото тяло по природа след грехопадението е подчинено на закона на смъртта и тлението. Но след изкуплението на човешкия род смъртта в крайна сметка е залог за възкресението и пълното участие на целия човек (с душа и тяло) във вечния живот или вечното осъждане. Затова смъртта на християнина има сотириологичен характер.
И тъй, след Възкресението на Господа телесната смърт е станала временно преходно състояние, необходимо за преображението на телесния състав на човека, „подготовително стъпало за вечния живот” [60].
Бележки
[1] Епифаний Кипрский. Творения. Ч. 5. Москва, 1882. С. 252.
[2] Пак там, с. 273.
[3] Цит. по: Скабалланович М. Н. Успение Пресвятой Богородицы. Киев, 2004. С. 13.
[4] Вж.: Иоанн Дамаскин. Творения. Христологические и полемические трактаты. Слова на Богородичные праздники. Москва, 1997. С. 261–299.
[5] Иоанн Дамаскин. Первое похвальное слово на Успение Богородицы // Иоанн Дамаскин, преп. Творения. Христологические и полемические трактаты. Слова на Богородичные праздники. С. 264.
[6] Иоанн Дамаскин. Второе похвальное слово на Успение Богородицы // Пак там, с. 283.
[7] Пак там, с. 284.
[8] Вж.: Димитрий Ростовский. Слово на Успение Пресвятой Владычицы нашей Богородицы // Успение Пресвятой Богородицы. Слова, поучения, проповеди. Москва, 1999. С. 27-39.
[9] Проповедите му за празника Успение вж. в: Иннокентий, архиепископ Херсонский и Таврический. Сочинения. Т. 2. Санкт-Петербург, 1908. С. 34-55.
[10] Проповедите му за празника Успение вж. в: Филарет Московский. Творения. Слова и речи. Москва, 2007. Т. 4, 5.
[11] Вж.: Игнатий (Брянчанинов). Изложение учения Православной Церкви о Божией Матери // Всесвятая. Православное догматическое учение о почитании Божией Матери. Москва, 2001. С. 77-128.
[12] Вж.: Иоанн (Максимович). Православное почитание Божией Матери. Как святая Православная Церковь чтила и чтит Божию Матерь. Вилмуасон; Санкт-Петербург, 1992. С. 13-52.
[13] Игнатий (Брянчанинов). Изложение учения Православной Церкви о Божией Матери. С. 98.
[14] Иоанн Дамаскин. Второе похвальное слово на Успение Богородицы. С. 277–278.
[15] Иннокентий, архиепископ Херсонский и Таврический. Сочинения. Т. 2. С. 35.
[16] Булгаков С. Купина Неопалимая. Париж, 1927. С. 20.
[17] Вж.: Иоанн Дамаскин. Второе похвальное слово на Успение Богородицы. С. 286.
[18] Вж.: Климент Охридский. Похвальное слово на преставление Святой Владычицы нашей Богородицы // Успение Пресвятой Богородицы. Слова, поучения, проповеди. С. 24.
[19] Вж.: Иннокентий, архиепископ Херсонский и Таврический. Сочинения. Т. 2. С. 49.
[20] Вж.: Игнатий (Брянчанинов). Изложение учения Православной Церкви о Божией Матери. С. 127.
[21] Вж.: Филарет Московский. Творения. Слова и речи. Т. 5. С. 22.
[22] Иоанн Дамаскин. Первое похвальное слово на Успение Богородицы. С. 270.
[23] Филарет Московский. Творения. Слова и речи. Т. 4. С. 565.
[24] Пак там, с. 340.
[25] Иоанн Дамаскин. Второе похвальное слово на Успение Богородицы. С. 282.
[26] Иннокентий, архиепископ Херсонский и Таврический. Сочинения. Т. 2. С. 49.
[27] Вж. подробно в статията: Василик В. Источник Жизни во гробе полагается // http: //www.pravoslavie.ru/put/48300.htm.
[28] Вж.: Сергий (Спасский). Полный месяцеслов востока. Т. 2. Святой Восток. М., 1876. С. 245-246.
[29] Вж.: Сергий (Страгородский). Почитание Божией Матери по разуму Святой Православной Церкви // Всесвятая. Православное догматическое учение о почитании Божией Матери. С. 129-144.
[30] Вж.: Булгаков С. Купина Неопалимая.
[31] Вж.: Лосский В. Н. Всесвятая // Всесвятая. Православное догматическое учение о почитании Божией Матери. С. 156-172.
[32] Вж.: Князев А. Великое знамение Царства Небесного и его пришествия в силе // Пак там, с. 211-251.
[33] Вж.: Мерзлюкин А. О католическом догмате 1854 года (о зачатии Непорочной Девы Марии). Париж, 1960.
[34] Сергий (Спасский). Полный месяцеслов востока. Т. 2. Святой Восток. С. 245-246.
[35] Пак там, с. 245.
[36] Вж.: Григорий Палама. Омилии. Т. 2. Москва, 2008. С. 39.
[37] Филарет Московский. Творения. Слова и речи. Т. 4. С. 176.
[38] Пак там, с. 90.
[39] Филарет Московский. Творения. Слова и речи. Т. 5. С. 21.
[40] Димитрий Ростовский. Слово на Успение Пресвятой Владычицы нашей Богородицы. С. 27.
[41] Лосский В. Н. Всесвятая. С. 171.
[42] Князев А.. Великое знамение Царства Небесного и его пришествия в силе. С. 241.
[43] Сергий (Страгородский). Почитание Божией Матери по разуму Святой Православной Церкви. С. 141.
[44] Иннокентий, архиепископ Херсонский и Таврический. Сочинения. Т. 2. С. 49.
[45] Игнатий (Брянчанинов). Изложение учения Православной Церкви о Божией Матери. С. 126-127.
[46] Филарет Московский. Творения. Слова и речи. Т. 5. С. 22.
[47] Князев А. Великое знамение Царства Небесного и его пришествия в силе. С. 240.
[48] Иннокентий, архиепископ Херсонский и Таврический. Сочинения. Т. 2. С. 35.
[49] Лосский В. Н. Всесвятая. С. 171.
[50] Булгаков С. Купина Неопалимая. С. 128.
[51] Григорий Палама. Омилии. Т. 2. С. 38.
[52] Филарет Московский. Творения. Слова и речи. Т. 4. С. 176.
[53] Лебедев А. Разности Церквей восточной и западной в учении о Пресвятой Деве Марии Богородице. О непорочном зачатии. Варшава, 1881. С. 301.
[54] Сергий (Страгородский). Почитание Божией Матери по разуму Святой Православной Церкви. С. 141.
[55] Игнатий (Брянчанинов). Изложение учения Православной Церкви о Божией Матери. С. 127.
[56] Иоанн (Максимович). Православное почитание Божией Матери. Как святая Православная Церковь чтила и чтит Божию Матерь. С. 51.
[57] Лосский В. Н. Всесвятая. С. 170.
[58] Вж.: Сергий (Страгородский). Почитание Божией Матери по разуму Святой Православной Церкви. С. 140-141.
[59] Исидор (Богоявленский). Рождество Богородицы // Журнал Московской Патриархии. 1949. № 9. С. 37.
[60] Леонов В. Основы православной антропологии. М., 2013. С. 348.
Превод от руски: Андрей Романов
Източник: pravoslavie.ru
