Казано е, че този, който говори за даден проблем, има този проблем. Никъде другаде това не е толкова очевидно, колкото при наболелия проблем за аборта. Пропагандирането на аборта се приема за факт не само от обикновените хора, но и от медиите, медицинските и правните професии вече толкова години, че обществото, включително и мнозина, които подкрепят живота, вярва в тази реторика и приема тази пропаганда като даденост.
Нека изследваме най-важните и често срещани аргументи на тази пропаганда и да видим тяхната несъстоятелност.
◊ Жената има правото да контролира тялото си
Това е преди всичко феминистки довод за правото на аборт. Радикалните феминисти изказват твърдението, че абортът е важна част от тяхната борба за власт; тази власт трябва да се изравни в способността на жената изцяло да контролира своите репродуктивни функции.
Феминистите признават, че най-очевидната и красноречива разлика между мъжете и жените е способността на жената да носи живота. За да заличат тази разлика, те мислят, че жените трябва да имат политическа и законна власт да решават дали да искат да бъдат бременни в даден момент от живота си. Но критичният анализ на техните аргументи разкрива някои противоречия: самият факт, че се намира в т. нар. „кризисна бременност“, показва, че тя, по каквато и да било причина, е загубила „контрол“ над своето тяло. Има и такива, които казват, че ако тя е упражнявала „контрол“, първо, не би забременяла. Но защитниците на живота в този случай не изказват морални твърдения, тъй като винаги съществува възможност бременността да е станала по причини, върху които жената не е имала контрол.
Защитниците на живота вярват, че жената има правото „да контролира своето тяло“ и може да упражни това право преди да е забременяла. С други думи, тя има признато от Конституцията право да не забременява, което значи, че може да избере или да се въздържа, или да използва контрацептивни средства, или да се подложи на стерилизация.
Но след като жената вече е забременяла, това означава, че тя ще има бебе. Движението в подкрепа на аборта й дава само възможността или „правото“ да има мъртво или живо бебе. Това не може да се сравни с осигуряването на „алтернатива“ на бременността.
След като жената вече е бременна, появява се друго човешко същество и „нейното тяло“ вече не се разглежда като основен проблем. Нероденото дете се разпознава от науката и медицината като отделен, уникален човек; който е различен от своята майка и не е част от нейното тяло. Да предположим, че то е част от нейното тяло просто защото зависи от нея за подслон и храна, да предположим, че и новородените и дори по-големите деца, имащи нужда от материална грижа, също представляват част от физическото тяло на майка си; предположение, което е нелепо и смешно.
Накрая, ако абсолютният контрол на жената над собственото й тяло, е „право“, признато от Конституцията, тогава законите срещу проституцията, употребата на наркотици и други престъпления, засягащи тялото, трябва да бъдат изключени от законите. Но и до ден-днешен всички такива закони са признати от Върховния съд. Оказва се, че доводът за правото на жената на абсолютен и неограничен контрол над своето тяло е приложим от правна гледна точка, единствено спрямо аборта.
◊ „Кой избира: жената или правителството?“ – така нареченият аргумент в полза на избора
Когато абортът се разглежда като част от формулата „право на избор“, той бива подкрепян от повечето американци, които не гледат по-далече от идеята, че на някой индивид могат да бъдат нарушени „правата“. Обаче тази идея е фалшива. Ако мнението бъде изказано по друг начин, например „Кой избира, насилникът (обирачът на банка, крадецът, съблазнителят на деца), аргументът на „избора“ става непривлекателен. Защото обществото признава, че действия като насилие, грабеж и сексуално посегателство над деца, са насочени както срещу индивида, така и срещу обществото; те не могат да бъдат одобрявани, още по-малко – пропагандирани.
Винаги когато се използва терминът „в полза на избора“ за представянето на аборта просто като право на жената на „избор“, въпросът, който трябва да бъде зададен, е: какъв избор е направен? В случай на аборт „изборът“ е да убиеш човешко същество, а това е етично неприемливо.
Всички признаваме, че не всеки избор може да бъде оправдан. Серийният убиец Тед Бънди е правел „избори“, но никой не спори, че правителството не е участвало в тях, тъй като те са довели до смъртта на голям брой млади жени. Резултат от „избора“ на аборт е смъртта на над 25 милиона бебета в Съединените щати от 1974 г. досега.
Да настояваме, че държавата няма моралната сила да представлява всички свои хора, няма участие в „избора“ на жената да убие своето неродено дете, означава да се съгласим да няма участие в „избора“ за извършване на убийство под каквато и да било друга форма. Което, разбира се, е безсмислено.
◊ Ако абортите бъдат обявени за незаконни, жените могат да бъдат арестувани за аборт или дори за опит за аборт
Една реклама на „Планирано родителство“ показва зад решетките жена, която току-що е направила спонтанен аборт. Рекламата твърди, че това може да бъде съдба на всички жени, които са имали спонтанен аборт и, разбира се, на всички жени, които са правили аборт или дори само опит за аборт.
Никой противник на аборта не би насърчил или подкрепил криминалното преследване на жени, които са правили аборти. Искането за такова преследване се ограничава само до лекаря, провел аборта и тези, които са спомогнали, подтикнали или са се облагодетелствали от престъплението. Наистина, движението за защита на живота гледа на жените като на „вторична жертва“, тъй като те често са били заставяни, тормозени и подвеждани, за да бъдат накарани да изберат аборта пред всички други възможности.
Викът на повечето жени, правили аборт, е: „Нямах друг избор!“
◊ Повечето привърженици на движението против абортите са мъже. Това движение е против жените
Над 80% от участниците в движението против абортите са жени! От друга страна, много от подкрепящите аборта са мъже. Освен това, предимно мъжете са онези, които се възползват от аборта. Огромното множество от привържениците на аборта са мъже. Абортът освобождава мъжете от бремето да издържат и да се грижат за деца и им позволява да избегнат задълженията, свързани с бащинството.
Една млада жена, стояща пред помещението за аборти, носи табела, на която е написано:
ПРАВОТО НА ЖЕНАТА ДА „ИЗБИРА“ Е ПРАВО НА МЪЖА ДА УПРАЖНЯВА НАСИЛИЕ
◊ Анкетите показват, че голяма част от американците подкрепят правото на аборт
Това е друга полуистина. Повечето проучвания показват, че почти 70% от американците подкрепят аборта само в случаите на насилие, инцест и заплаха за физическото оцеляване на майката. Направените с цел контрол на раждаемостта, избор на пола, комфорт, или по икономически причини аборти се отхвърлят от приблизително същия процент хора – 70%.
И така, изследващите общественото мнение знаят, че анкетите отразяват мнението на хората, които ги правят: например, горното твърдение, че почти 70% от обществото толерира аборта, беше изказано, когато въпросът „Подкрепяте ли отказването на аборт при жена, чийто живот е бил в опасност или която е била изнасилена?“ води до разбираемия отговор „не“ от страна на повечето анкетирани. Този твърде специфичен отговор на най-специфичния въпрос тогава е бил екстраполиран към твърдението: повечето американци подкрепят аборта по желание. Но ако някой попита: „Подкрепяте ли аборта по социални и икономически причини“ (причината, поради която се извършват над 97% от всички аборти, според Роу), голяма част от американците отново ще отговорят с „не“.
◊ Ако абортът бъде ограничен или забранен, кой ще се грижи за 1,5 милиона нежелани деца, които сега биват абортирани? Това ще бъде голям товар за социалната система и данъкоплатците?
Ако пренебрегнем отъждествяването на детските животи с парите, за този аргумент също може да се докаже, че е фалшив. Когато и където правото на аборт е ограничено, броят на бременностите рязко намалява! В страни, в които, за да бъде направен аборт от непълнолетни, се изисква знанието на родителите, се отбелязва, че броят на бременностите сред тийнейджърите намалява с почти 75%.
При по-големите, където (се предполага), че преценката е много по-зряла, може да се очаква, че процентът на „нежеланите бременности“ ще намалее дори още по-рязко, след като абортът вече не съществува като допълнителен метод за контролиране на раждаемостта.
Но независимо дали това ще се случи или не, ние не можем да убиваме деца поради факта, че данъкоплатците няма да могат да понесат част от цената за тяхното отглеждане. Дори и да има милиони двойки, чакащи за осиновяване на деца, това не е истински аргумент за премахване на узаконените аборти.
Срещат се и такива, които задават въпроса: „А какво ще правим с „неподлежащите на осиновяване“ деца, като тези от малцинствени групи, смесени връзки или деца с увреждания? В такива случаи не се ли предвижда аборт?“ В последните години положението с осиновяванията се промени драстично, въпреки че здравите бели деца все още са предпочитани, много двойки са склонни или дори силно желаят да осиновят деца, които се определят като „трудни за осиновяване“. В същото време, когато „биологичните родители“ са допуснали детето им със синдром на Даун да умира от глад в болница в Блумингтън, Индиана, е имало шест двойки, чакащи да го осиновят.
◊ Лозунгът „Всяко дете трябва да бъде желано“
Звучи страхотно, нали! Не бихме ли искали всяко дете, което се ражда, да е желано? Но помислете си за импликациите на едно такова твърдение! Всъщност ние казваме следното: „ако не си желан, ти нямаш стойност като човешко същество!“
Човешките същества не могат да бъдат убивани просто защото в някакъв момент от техния живот някой ги приема като „нежелани“, дори ако този човек е тяхната майка. Почти всеки в някакъв момент от живота си е бил „нежелан“ от своето семейство, своя шеф, своите връстници или дори от самия себе си… но никога не е бил нежелан от Бога. При това, да бъдеш „нежелан“, никога не е било някакво углавно престъпление в Съединените щати.
◊ Ограничаването или делегализирането на абортите ще доведе до смъртта на десетки хиляди жени от нелегални аборти, както преди „Роу срещу Уейд“.
Всички сме виждали знака на привържениците на аборта, изобразяващ закачалка за дрехи и диагонален разрез. И всички сме чували приказките за „мръсните лекари, правещи нелегални аборти“, които превръщат в жертви безпомощните жени, правещи такива аборти. Обаче, според д-р Бърнард Натансон, който защитавал правото на аборт и извършвал и легални, и нелегални аборти, много нелегални аборти били извършвани не в някое скрито помещение, а в болници и не от нескопосани аматьори, а от лицензирани гинеколози!
Жертвите на нелегални аборти в годината преди „Роу срещу Уейд“ били 39 жени, а не 20 000, както твърдят защитниците на аборта. Също така, в Съединените щати годишно били извършени 150 000 нелегални аборта преди Роу, а не 1,5 милиона, както твърдят защитниците на аборта. Процентът на абортите за година се увеличил десетократно от 150 000 на 1,5 милиона от 1974 г.
При това, и днес жените умират от т.нар. „безопасни, легални аборти“. Отчетеният процент на смъртност през второто и третото тримесечие е само малко по-нисък от процента на смъртните случаи при автомобилни катастрофи (1 на 5900 в сравнение с 1 на 5000) и смъртността при аборти през първото тримесечие (когато се извършват най-голям брой аборти) може да се оцени само като липса на правителствени норми, засягащи смъртта вследствие на аборт.
Скандалите, които разтърсиха свързаната с абортите индустрия, засягащи несигурните практики и включващи наемането на нелицензирани лекари или лекари с отнети дипломи, и невероятният факт, че в някои щати лицето, извършващо аборт, дори не е необходимо да бъде лекар, биха разрушили всяка друга индустрия, но абортът е защитаван от съдилищата и медиите. „Лицето, извършващо нелегален аборт“, все още се среща, но сега то е освободено от данъци и субсидирано от държавата.
◊ Това не е бебе, а парче месо; паразит; продукт на зачатието, тумор…
Така абортната индустрия и нейните привърженици описват нероденото дете. Но те се страхуват да позволят на обществото да види картината на абортираните бебета, която ясно показва отсечени ръце, крака, глави. По-нататък абортната индустрия постоянно се бори срещу узаконяването на „информираното съгласие изискващо жената да бъде осведомена за процедурата на аборта, за опасностите, които могат да съпътстват тази процедура, за естеството на нейната бременност и за фактите на живота на нейното неродено дете.
Такива факти са, че в момента на зачатието детето притежава 46 хромозоми, необходими за новото и уникално човешко същество. Дори преди деленето на оплоденото яйце, генетичните образци вече са определили пола, цвета на косата, очите и кожата и качества като музикален, атлетичен и артистичен талант и предразположеността към заболявания в бъдеще.
В първия месец след зачатието детето расте с такава скорост, че, сметнато в пропорции, ако в момента на зачатието тежи 1 паунд, в края на първия месец би трябвало да тежи 6 тона! На 24-ия ден сърцето започва да бие и кръвта на детето да циркулира (кръвта на майката никога не е част от бебето). На 6 седмици се отчитат мозъчни вълни, които функционално съвсем малко се различават от тези при възрастните.
Всички органи са налични и функционират в края на 8-ата седмица от зачатието. Повечето аборти се правят между 10-тата и 12-тата гестационна седмица. Някои деца оцеляват извън утробата дари в 20-тата седмица (5 месеца), и развитието на човешкото същество продължава чак до 23-годишна възраст.
Движението против абортите се грижи само за нероденото дете, но не и за жената или за вече роденото дете; защитниците на живота се отнасят с презрение към жените.
Не защитниците на живота, а абортната индустрия се отнася с презрение към жените. Свидетелствата на лекарите, извършващи аборти, и на работилите в клиниките за аборт непрестанно говорят за това, че единственото нещо, което ги интересува, са парите. Жените често са подвеждани, лъгани, тормозени, заплашвани и принуждавани да направят аборт. Те често биват третирани брутално и ужасните истории, разиграващи се на тези места, са безброй.
Защитниците на живота, които казват на жената, че „убива своето бебе“, влизайки в операционната, само се опитват да достигнат до нея с фактите, докато все още не е късно. Впоследствие много жени горчиво съжаляват, че пред клиниката не е имало някой, който да им каже фактите, свързани с аборта.
Разбира се, истината е, че повечето жени реално знаят, че убиват своето бебе, но игнорират това знание в името на своето удобство. Но по-късно, когато вината започне да ги тревожи, те са принудени да се сблъскат с истината, че през цялото време са знаели какво се случва с тях. За тях е несравнимо по-лесно да се изправят пред истината преди да са направили аборт, отколкото след това; дори ако тази истина е крайно неприятна и нежелана.
Движението против абортите се грижи едновременно и за жената, и за нейното дете преди и след раждането. Създадените в цялата страна центрове за кризисна бременност помагат на жените да намерят работа и жилище с помощта на доброволци, със средства за медицински разходи и транспорт до здравни заведения, осигуряват дрешки и принадлежности за новородените, бебешки мебели, колички и много други необходими вещи.
Интересно е да се отбележи, че усилията на защитниците на живота, като създаването на центрове за кризисна бременност, не получават финансиране от никоя държавна институция. Единствено привържениците на аборта и техните симпатизанти, като Асоциацията за семейно планиране, са финансирани от правителството. В действителност те са държавни служители, подобно на министъра на правосъдието, който впрочем се стреми да затвори някои от центровете за кризисна бременност под предлога за фалшива реклама, тъй като те отказват да признаят аборта като алтернатива. Но същите тези служители не се стремят да поддържат същия висок стандарт на истина, когато предлагат така нареченото „съветване“, което не е нищо друго, освен „продаване“ на аборта на техните клиенти.
◊ Движението против абортите се сформира и финансира от членове на Римокатолическата църква.
Статистиката за разпределението на доходите показва, че повечето от защитниците на живота принадлежат към средната, ниската средна и бедната класа на обществото, докато повечето от защитниците на аборта са от високата средна и богатата класа, включително и милионери. Редиците на защитниците на живота се състоят предимно от работници, домакини и духовни лица.
Движението против абортите не се финансира от Римокатолическата църква, нито пък представителите на това движение получават държавна субсидия, за разлика от много организации, защитаващи аборта. Движението против абортите се финансира самостоятелно, изцяло с помощта на доброволни пожертвования на неговите членове.
◊ Ако абортите са нелегални, тогава какво ще правим с жертвите на насилие, инцест и жените, чийто живот е в опасност поради бременността?
Днес абортите, извършвани в случаите на насилие, кръвосмешение или опасност за живота на жената, са по-малко от 3% от 1,5 милиона аборта годишно. Когато бременността представлява реална опасност за живота на жената, в случаите на извънматочна бременност или канцерозна утроба, тук винаги има медицинско, законово и духовно разбиране за необходимостта от спасяване на живота на майката, дори ако това, за съжаление, води до смъртта на детето. Не са необходими закони за легализиране на животоспасяващата медицинска интервенция.
Случаите на насилие и инцест много рядко водят до бременност по редица причини. А когато водят до бременност, трябва да напомним, че детето в утробата не е виновно за каквото и да било престъпление, то също е жертва. След като не изискваме смъртно наказание за действителното престъпление на насилие или инцест, тогава защо да го изискваме за втората невинна жертва?
Абортът също така води до множество травми, тъй като жертвата може да страда от емоционални или физически увреждания, характерни за всички аборти. Между 50 и 80% от всички жени, правили аборти, страдат от по-леки или по-тежки психологически постабортни травми, които могат да се проявят от 8 до 10 години по-късно. Тогава травмата от аборта просто се наслагва върху тази от насилието или инцеста. Жената, преминаваща през такава бременност, наистина може да се справи далеч по-добре и физически, и психически, отколкото тази, която е избрала да направи аборт.
Накрая, трябва да напомним, че като християни ние сме длъжни да предлагаме Божието състрадание на жената, а не светското. Светът казва, че за жената ще бъде много по-добре да убие своето дете. Такова „съчувствие“ е пагубно и води до духовна, морална и понякога и душевна смърт. Божието състрадание включва много по-голямо уважение към страдащия, посочвайки страданията на Божия Син като пример в нашата беда и обещанието за Неговата любов и непрестанна подкрепа във време на изпитание.
◊ Абортът е конституционно право на жената
Абортът не се споменава никъде в Конституцията. Така нареченото „право“ на аборт е съшито с бели конци от Върховния съд под маската на „правото“ на лична тайна, което също не се споменава в Конституцията.
Решавайки, че нероденото дете е човешко същество, но не е личност, Съдът постъпва към неродените деца по същия начин, както към афроамериканците в печално известното решение на Дред Скот (Решение на Върховния съд от 1857 г., според което афроамериканците нямат право на американско гражданство – бел. ред.), в което се казва, че черните, макар и хора, не са „личности“ съгласно Конституцията.
◊ Абортът е легален само през първите три месеца от бременността
„Роу срещу Уейд“ и съпътстващият го случай „Доу срещу Болтън“ легализират аборта с искането той да бъде законен през всичките девет месеца на бременността. Жената може да абортира своето дете по всякаква причина и без причина буквално до момента на самото раждане. Признатият „интерес“, който държавата има през втория или третия триместър, се дефинира от „Доу срещу Болтън“ като позволяващ на държавата единствено правото да определя кой може да извърши аборта и къде може да го извърши при такива обстоятелства. Съгласно тези две правила държавата не може да възпрепятства или забранява аборта, независимо от жизнеспособността на плода.
Случаят „Уебстър“ обаче прави някои пробиви в цялостността на „Роу“ и „Доу“, и само времето ще ни каже до каква степен. Докато и двата закона не бъдат опровергани, абортът по желание все пак остава в сила през всичките девет месеца на бременността, с причина или без причина, и остава закон за страната.
(„Изразеното от съда становище по процеса „Роу срещу Уейд“ промени американското законодателство по отношение на абортите. То позволи аборт по искане на жената — за първото тримесечие без ограничения, а за второто — единствено с някои произтичащи от здравословното й състояние ограничения. Решението дава възможност на отделните щати да забраняват абортите в третото тримесечие, освен в случаите, когато има сериозен риск за живота или здравето на жената. В решението „Уебстър“ от 1989 г. Върховният съд категорично отказа да промени позицията си по „Роу срещу Уейд“, но на практика подкани законодателствата на 50 щата да решат сами за себе си. – Карл Сейгън, „Милиарди и милиарди“ – бел. ред.)
◊ Какво ще кажете за „бумът на населението“? Светът не е ли пълен с твърде много хора?
Възстановяващата раждаемост на която и да е група е приблизително 2,24 деца на репродуктивна двойка. Всички европейски страни (с изключение на Ирландия), Съединените щати, Канада и европейска Русия са под това ниво.
Ние сме умираща нация. Само имиграцията прикрива този факт. У нас раждаемостта е 1,9 деца на репродуктивна двойка, което значи, че има все по-малко млади хора, които да носят товара на все по-големия брой остаряващи. Пророците на движението против аборта виждат днешното нахлуване на евтаназията като начин за овладяване на кризата със зависимото положение на възрастните хора през следващите години.
Повечето хора, приемащи теорията за „пренаселеността“, не искат да елиминират себе си, за да намалят броя на хората по света, а по-скоро са обезпокоени от това, че ще трябва да споделят своите блага с някой друг. Когато някой казва, че „има твърде много хора по света за съществуващите ресурси“, идеята е пренаселеността. Но когато някой казва, че „има твърде малко ресурси за хората“, идеята е бедността. Има предостатъчно обработваема земя и блага за цялото човечество; проблемът е в разпределението и лошото управление на голяма част от тях, които биха могли да бъдат много по-продуктивни.
Освен това, ако някой постави всички човешки същества върху лицето на земята заедно в голяма тълпа, те ще запълнят щата Род Айлънд. В Третия свят бедността до голяма степен е резултат от неефективната икономика, политическите конфликти и лошото управление. Добре управляваните държавни и икономически структури в такива „пренаселени“ места като Хонг Конг, Япония и Тайван показват лъжливото вярване, че хората са вреда.
Що се отнася до „екологията“ и „опазването на околната среда“, ние, като християни, сме стопани на нашата планета. Обаче не можем да „спасяваме китовете“, а да „убиваме бебетата“. Нашите братя и сестри по света са свети в Бога, така, както и ние. Ако следваме Неговите заповеди и търсим Неговата помощ, хората, растенията, животните и цялата „биосфера“ могат да живеят в хармония, без да убиват ближния си, за да спасят лъчеперката.
◊ Новото абортивно хапче мифепристон и развитието на новите контрацептиви (като левоноргестрел) ще сложат край на дебата
Противно на надеждите на защитниците на аборта, мифепристон няма да сложи край на дебата около аборта. Този опасен химикал не е сутрешно „хапче за след това“, което може да се вземе за „предотвратяване“ на бременността, нито е просто вземане на някакво хапче, а по-скоро комплициран и заплетен процес, в резултат на който се налага посещение на лекар и оперативен аборт.
Убийственият „прозорец“ на мифепристон е ограничен и лекарството е неефикасно преди и след това време. Нещо повече, мифепристон има относително нисък „убиващ процент“, освен ако не се приема в комбинация с простагландин – друго опасно и силно лекарство.
Само по себе си лекарството е било тествано много кратко време, но вече показва много проблемни странични ефекти. Също така много фармацевтични фирми не са склонни да произвеждат първия „човешки пестицид“. Натискът за приемането на това позорно вещество от нашата нация е реминисценция от натиска за легализирането на друго „хапче-чудо“ от Европа – талидомид.
Новосъздаденият и наскоро пуснат на пазара „контрацептив“ левоноргестрел е приспособление, което ще бъде оперативно имплантирано в ръцете на жените, имащо жизнен период 5+ години. Според медицинското общество, левоноргестрел потиска производството на яйцеклекти в жената, чрез употребата на постепенно отделяне на ниски дози на специфичен хормон. При това свое действие той имитира ниските дози на контрацептивното хапче и жените, които не могат да вземат „хапчето“, са съветвани да избягват този нов продукт. Цената на имплантирането на пет такива устройства, подобни на чашки, възлиза средно на около $300 според повечето медицински източници.
За съжаление, не се казва нищо за това, че не успявайки да предотврати производството на яйцеклетка, левоноргестрел прави вътрешността на утробата враждебна към вече оплоденото яйце, възпрепятствайки имплантирането му. Така жената може да абортира до 60 деца в рамките на този петгодишен период, без изобщо да разбере.
Накрая, абортът е аборт, независимо дали е оперативен, или химичен, и против него ще се борят тези, които ценят светостта на човешкия живот.
◊ Ограничаването или забраната на аборта ще увеличи инцидентите на малтретиране на деца, тъй като най-малтретираните деца са резултат от нежелана бременност
Каква е истината? Над 97% от документираните случаи на тормоз над деца включват „желани“ деца от „планирани“ бременности
Според „Роу срещу Уейд“ случаите на малтретиране на деца са се увеличили седем пъти само в Съединените щати. Насилието над жени и социалното насилие също драстично са се увеличили. Убийството на човешки същества не може да се използва за решаването на обществените проблеми, в такъв случай обществото неизбежно колабира. Днес виждаме как нашето общество се гърчи във физически, морален и етичен колапс и като главна причина за това трябва да се смята абортът.
Абортът е необходим, за да помогне за запазването на връзките, които иначе биха приключили поради напрежението, породено от нежеланото дете.
Множество статистически проучвания през годините показват, че от несемейните по време на аборта двойки над 70% се разделят до една година след аборта.
Статистиката при омъжените жени е неизбежна, но интервютата с абортирали омъжени жени показват, че тези жени таят дълбоко разкаяние и враждебност поради това, че са се съгласили на аборт по желание на съпруга, дори когато външно са се съпротивлявали на това решение.
Аналогично, женените мъже, чиито съпруги са абортирали независимо или въпреки тяхното желание, изпитват чувство на безсилие, гняв и безпомощност. Ситуацията не предвещава нищо добро за който и да е брак.
„Аз не съм за абортите, а за избора“…
„Самата аз никога не съм правила аборт, но не мога да казвам на някой друг какво да прави“…
„Аз лично съм против аборта, но…“ …
„Вие не можете да превърнете морала в закон!“…
Това са аргументи, използвани от политиците в опита им да спечелят и противниците, и защитниците на аборта за свои избиратели. И също така аргументи, използвани за извиняване на вярванията в подкрепа на аборта и действията на политиците и на онези, които принадлежат към религиозните движения против аборта. Накрая, всички наказателни закони срещу насилието, грабежа, инцеста, убийството и т. н. са закони, определящи разбирането за нравственост. Законът винаги е бил средство, чрез което обществото описва своите най-високи нравствени вярвания.
◊ До какви изводи трябва да стигнем след изучаването на тези преднамерени лъжи, защитавани в американското общество в продължение на толкова години
Първият извод е, че абортът е изцяло разрушителен. Той разрушава жената, детето, професионалната здравна грижа (американските лекари вече не полагат оригиналната версия на Хипократовата клетва. Тази клетва, която предпазва пациентите от деструктивните действия на безскрупулни лекари, е била нарушена два пъти през последните 2500 години, в нацистка Германия и днес в Америка), семейната структура, отношенията между мъжа и жената и, евентуално, обществото, което я прилага като „решение“ за тези проблеми. Абортът води до детеубийство, което вече се случва в нашата страна, евтаназия, която вече се случва в нашата страна, и загуба на уважение към човешкия живот, което води до повишено социално насилие и самоубийства – и двете вече се случват в нашата страна.
Смъртта се превръща в решение на всички сложни проблеми в живота; смъртта, не само на индивида, когато я желае (като евтаназия), но и на онези, които индивидът приема за неудобство – като нероденото или детето с увреждания, възрастният родител и/или онези, които са в периферията на обществото, на които индивидът може да се наложи да помага чрез данъци или под формата на благотворителност: бедните, бездомните, старите и болните.
Елитните слоеве в правителството, съдиите и медиците стават арбитри, от които зависи кой ще живее и кой ще умре. Понастоящем възрастта и физическото състояние определят кой ще умре. И е само въпрос на време, за което съображения като религия, раса или политически убеждения биха могли да поставят човешкото същество в графата на „нежеланите“ и „неудобните“.
Америка не може повече да понася „полусмъртта“ и „полуживота“ така, както не може да понася „полуробството“ и „полусвободата“. Всички, които ценят живота, свободата и реда, както и онези, които обичат Бога и ближния, имат за свой дълг да се борят за края на този Холокост и за връщането към разбирането за светостта на всеки и всяко невинно човешко същество.
Превод от английски: Татяна Филева
Източник: Orthodox Church in America (oca.org)
