В началото на Рождественския пост отново се връщаме към темата за живота като свещен дар и за човека, на когото е поверен този дар, за да го закриля и пази. С развитието на биотехнологиите все повече въпроси, свързани с въздействието върху живота, стават причина за тревоги и морални дилеми. Но един от тях, най-важният, е стар колкото човека, без да е намерил с времето своето правилно решение – въпросът за изкуственото прекъсване на живота.
Обикновено за аборта се говори като за избор на жената, отговорност на жената, грях на жената. Но зад всяка жена, решила се на тази стъпка, стои мъж, чиято роля незаслужено се омаловажава. За мястото на мъжа и за неговия избор ще стане дума в някои от текстовете в броя. За лесните и трудните начини да говорим за аборта и за възможностите като общество да въздействаме върху този проблем, без това да е свързано с агресия, заклеймяване, омраза и противопоставяне на нито една от различните групи, които имат отношение към темата.
Без съмнение жената носи по-голяма тежест и плаща по-висока социална цена в сравнение с мъжа в ситуация на непланирана бременност. Липсата на информация, лошата социална политика на държавата, както и отсъствието на подкрепяща среда поставят бъдещата майка в безизходно положение, а често и в изолация, което на практика я лишава от избор. Ниската правна и медицинска култура, особено при жените в много млада възраст, създават чувство за безизходица, страх и безпомощност у самотната бременна жена и водят до единствения изход, който изглежда възможен – аборт или изоставянето на детето. Това е част от причините, обуславящи високото ниво на аборти у нас, особено сред момичета, ненавършили пълнолетие. По последните оповестени данни на Световната здравна организация България е на първо място в Европа по брой на абортите сред момичета от тази възрастова група.
Въпросът за аборта е част от въпроса за тежката демографска ситуация у нас и от важната тема за положението на жената в обществото днес. Но най-вече това е въпрос за духовната отговорност на човека да пази живота във всичките му разновидности и фази на развитие. И на нашата отговорност като общество. Подкрепата за самотните майки, поемането на повече отговорност към тях от страна на обществото и държавата, са фактор за избор на майчинство дори в тежка и на пръв поглед безизходна ситуация. Но може би най-важният такъв фактор е бащата. За съжаление, в кризата, свързана с непланирана бременност, независимо дали е омъжена или не, жената обикновено се изправя пред проблема сама. И понася отговорност за избора си сама. Този принцип често се оказва приложен и в църквата, когато жената се кае за греха на причинения аборт.
От гледна точка на църквата има ясна оценка на духовната страна на аборта и правила за отношение към жената, която го е пожелала и извършила. В някои от случаите може да се каже, и за съжаление, се казва, че един грях е довел друг… и в крайна сметка лошият резултат е следствие на неправилни избори, които жената е направила съзнателно. Но въпросът с аборта е най-сериозен там, където за тези избори заплаща друг човек, и заплаща с живота си. И в тази перспектива няма никакво значение дали и как обществото, в това число църковното, ще „осъди” майката; нито дали ще „осъди” бащата. Важно е дали и как може да спаси – и майката, и нероденото й дете.
Приятно четене!
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
С късче от звезда в душата – 120 години от рождението на Асен Разцветников, Маргарита ДРУМЕВА
Неочакван наръчник по делнична святост, Дария ЗАХАРИЕВА
Маргарита Траянова – белият лебед на България, Маргарита ДРУМЕВА
