Преди няколко месеца виртуалното пространство се “взриви” от скандал. Скандалът беше породен от изказване на предстоятеля на Руската православна църква, патриарх Кирил, относно неправилното разбиране и прилагане на концепцията за гражданските права и свободи. Той беше цитиран от медиите като враг на свободното гражданско общество и човешкото право на избор, заради употребата на израза „ереста на човекопоклонничеството“; и неговата позиция беше наричана средновековна и мракобесна.
С това определение мнозина окачествиха и Православната църква в Русия, свързвайки съвременното руско православие с политиката на държавно управление. Срещу позицията на патриарха, че е недопустимо безусловно „да се установява със закон правото на човек да прави избори, включително греховни, които противоречат на Божията воля, концепцията за святост и тази за Бог“ издигнаха глас и руски политици и общественици, чиито позиции могат да се обобщят с изявлението на цитирания от българските медии Борис Вишневски, член на общинския съвет на Санкт Петербург: „Човешките права и свободи се определят от духа и буквата на руските закони, а не от Божието слово.“
Този скандал е част от периодично възпламеняваните и затихващи реакции на широката общественост срещу всяка църковна позиция, свързана с призиви за ограничаване или критикуване на определени обществени прояви, които Църквата счита за вредни, противоестествени, подлагащи на риск физическото и психическо здраве и духовен интегритет на човека. Имат ли място ограниченията на индивидуалните права и свободи в едно демократично общество и какъв критерий би могъл да бъде приложен, за да се прецени целесъобразността и допустимостта на такива ограничения? Съществува ли универсален критерий и има ли право Църквата да говори на онези членове на обществото, които не се идентифицират с нея? Предлагаме ви повече по темата в пространна статия, посветена на проблема за свободата и нейните социални проявления. Изследването търси отговор на въпроса какво означава свободата в светлината на църковното учение за човека и как се проявява тя в отделната личност, в нейната връзка с другите, в устройството на човешките общества. Възможно ли е свободно общество от несвободни хора и какво означава едно общество да е свободно – вижте в текста на дякон Артемий Силвестров, а също и в някои от политическите философско-религиозни размисли на Стоян Михайловски.
Като част от темата за гражданските свободи в Русия и в частност – свободата в изкуството, което интерпретира теми, свързани с религиозните чувства, предлагаме два коментара на руски свещеници. В тях е представена църковната позиция към някои смущаващи форми на граждански протест от името на църквата срещу предстоящото разпространение на игралния филм „Матилда“. Филмът е посветен на руските новомъченици, император Николай II и царското семейство, и излиза в навечерието на стогодишнината от убийството им.
В този брой на „Свет“ ви предлагаме и разсъждения, свързани с налагането на ограничения и предоставяне на свобода като процес на възпитание на детето в семейството.
Подготвили сме още полезни материали, свързани с духовната и практическа подкрепа на хора, които преживяват психични проблеми. В броя ще намерите и материали за култура. Очеркът за Иван Милев (1897 – 1927) е посветен на годишнините от раждането и смъртта на големия български художник.
Приятно четене!
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Не убивай, не кради, не ходи бос…, Виктория РАЙХЕР
Как да спрем болестта – какво да правим, ако наш близък полудява пред очите ни, Борис ВЕРКС, Мария ЛЕЙБОВИЧ
Да се чувстваш цар, да живееш като просяк. Приказният свят на художника Иван Милев, Маргарита ДРУМЕВА
ИЗТЕГЛИ СПИСАНИЕТО В PDF ФОРМАТ >>>
