Посветихме първия брой на „Свет“ за тази година на единството в Църквата. А в този брой ще стане дума за разделението и отпадането – на хора от Църквата и на силите на хората в църквата. Само че преди въпроса за отпадането или разминаването с Църквата, е въпросът какво значи да бъдеш в нея.
Преди години приятел, богослов, чул едно дете да казва, че църквата започва в 9.00; и внезапно осъзнал, че детето е изказало вярно богословско твърдение. Че наистина е така: в храма влизат различни хора, всеки със свои-те представи, чувства, мисли и култура, с по-някога несъвместими житейски убеждения и мироглед. Влизат, за да се съберат „в девет“ около предстоятеля си за литургия, да прекрачат заедно този свят и времето и да станат Църква. Защото Църквата се случва в литургията. Тя е живо, вечно пространство, в кое-то се намираме не по списък, не по история и традиция, а по дух и по благодат. За отделния човек наистина църквата „започва“, когато влезе в нея; но не в сградата или в списъчния състав. А всеки път, когато застане пред Чашата заедно с другите, и събрани всички пред лицето на Единия Бог се обърнат към Него „с едни уста и с едно сърце“. Така ставаме Църква. А колко време ще останем зависи от всеки лично – от това, дали ще продължи душата му тази връзка, или ще излезе, за да се завърти в себе си да търси там отделната „истина“ за света и за другите.
Църквата не се крои по размера на нашите частни истини, а усилията да я придърпваме към себе си са обречени и уморяват. Дякон Андрей Кураев пише в един от текстовете по-нататък в броя: „Християните са се уморили да бъдат християни – ето защо светлината отслабва“. Умората замъглява погледа и отслабва реакциите. Затова и понякога изглежда, че Църквата губи битки на разни светски полета – в нелепи боричкания вътре в общността, в спорове с обществото, в политически противопоставяния. Но всъщност на тези фронтове не се сражава Църквата. Сражават се същите тези уморени християни, които искат да ги мислят за църква, защото са се записали; но нямат сили да бъдат Църква, и се въртят в себе си.
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Свилен Тутеков
Една зараждаща се нова тоталитарна идеология
Юлия Посашко
Религиозните одежди на неврозата
Архим. Сава (Маджуко)
Свещената тишина на Троицата
