Въпреки свободното упражняване на правото на вероизповедание, религиозната култура на българския народ все още не е висока, което заедно с липсата на актуална и обективна информация за регистрираните вероизповедания и нерегистрираните религиозни общности в страната ни, създава реални условия в общественото съзнание да продължават да се насаждат страхове и предразсъдъци. От друга страна, множество духовни практики за самоусъвършенстване и „хюман дизайн“, предлагани от различни духовни центрове, се приемат безрезервно за безобидни и полезни.
Рубриката на списание „Свет“ „Религиите в България“ запознава читателя с профила и дейността на регистрираните вероизповедания и нерегистрираните религиозни общности в страната и предоставя актуална информация за различните духовни практики. Надявяме се така да допринесем за общата религиозна култура на читателя, както и за очертаване на цялостния облик на религиозните общности, вярвания и духовни практики в страната ни. Предлаганата информация ще даде възможност на читателя да си изясни до каква степен тези религиозни вярвания формират модела на поведението и мирогледа на хората, които ги изповядват. И как това поведение се вписва в съвременното българско общество.
Жасмина Донкова
Г-жо Донкова в общественото пространство неофициално се среща информация, че към момента регистрираните вероизповедания в страната са над 100. Достоверна ли е тази информация?
Да, информация е вярна, дори бройката е леко занижена. Към 31.12.2013 г. регистираните вероизповедания в страната са вече 126. Ще започна с това, че броя на регистрираните вероизповедания е следствие от един дълъг процес на демократизация в сферата на религиозните права и свободи, който започна след обществено-политическите промени от 1989 г. премина през Решения №5 на Конституционния съд през 1991 за отмяната на някои от ограничителните текстове на Закона за изповеданията (1949 г.) и приключи през 2002 г. с приемането на новия Закон за вероизповеданията(ЗВ). Това беше един дълъг процес на преоткриване на концепцията, че всеки човек има правото сам да избере в какво и как да вярва или въобще да не вярва. Избор, който по никакъв начин не може да бъде ограничаван от държавата.
Бихте ли се ангажирали с някакъв коментар относно причините за този все пак немалък брой регистрирани вероизповедания в България.
По-правилно би било да се говори за факторите, а не причините.
Така например един от основните фактори за броя на регистрираните вероизповедания в страната е ЗВ, който по мнението на много специалисти в тази област е един от най-либералните и демократични закони за религията в Европа.
Законът урежда правото на вероизповедание като абсолютно, лично, ненакърнимо, основно човешко право, от което произтича постановката, че изборът на вероизповедание не подлежи на правна санкция. Което обяснено на по-достъпен език означава, че ако си избрал да бъдеш последовател на Кришна съзнание, а не на Източното Православие, то за този твой избор не може да ти бъде търсена каквато и да е отговорност. Наред с това, правото на вероизповедание вече не е обвързано с правото на сдружаване (създаването на религиозна общност, участие в религиозна общност или организиране на институции на общността), както това беше в стария закон. Това означава, че за да изповядваш и практикуваш определена религиозна доктрина не е задължително да е регистрирана религиозна институция, която да е изразител на дадената религия.
Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийски градски съд по реда на Глава 49 „Общи правила“ на част 6 „Охранителни производства“ от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) т.е. по общите правила на охранителните производства. Казано на по-разбираем език, съдът не прави преценка по отношение на доктриналната система и култовата практика на религиозната общност, а само служебно проверява дали са налице условията, записани в Закона за вероизповедания, за издаване на акт за регистрация. Съдът може да поиска (а може и да не поиска) експертно становище по тези въпроси от дирекция „Вероизповедания“, която е специализирано звено на администрацията на Министерски съвет. Това експертно становище обаче няма задължителен характер за съда и той може да не се съобрази с него.
Другият основен фактор, който способства за появата на това число регистрирани религиозни институции, е доктринална парадигма на една част от религиозните общности, която позволява роенето на по-малки общности и групи. Такава общност например е протестантската, която към момента има над 98 регистрирани вероизповедания.
Искате да кажете, че регистрацията на определена религиозна общност е само заради получаването на правен статут на „юридическо лице“. Имате ли наблюдения как е уреден режимът на регистрация в други държави?
Да, разбира се, затова и нашият закон за вероизповеданията е определен като най-либералния в Европа.
По отношение на законодателството на други европейски страни трябва да се подчертае фактът, че в по-голямата си част то категоризира религиозните общности съобразно принципа за уседналост или брой последователи. За пример ще посоча съседна Румъния, която прие своя Закон 489 за религиозната свобода и основното устройство на вероизповеданията няколко години след нас (2006 г.).
Както в повечето европейски страни така и румънският закон прави категоризация на религиозните структури. Според чл. 5, ал. 2 религиозните структури със статут на юридически лица, регламентиран в закона, са „вероизповеданията“ и „религиозните асоциации“, а структурите без статут на юридически лица са „религиозните групи“.
След като има категоризация, значи има и условия, на които трябва да отговарят религиозните общности, за да добият статута на „вероизповедание“?
Да, така е. Въпреки, че закона казва, че религиозните общности свободно избират своята структура, в която да изповядват религиозната си вяра: вероизповедание, религиозна асоциация или религиозна група, при условията на този закон религиозна общност, която поиска да придобие правото на вероизповедание трябва да представи доказателство, че е основана легално и функционира непрекъснато на територията на Румъния като религиозна общност най-малко 12 години. Освен това трябва да предостави и оригинални списъци, отразяващи съгласието и числото на даден брой румънски граждани с местоживеене на територията на страната, най-малко равно на 0,1% от населението на Румъния, съгласно последното преброяване. Правото на статут „вероизповедание“ се придобива чрез решение на Правителството, по предложение на Министерството на културата и култовете. В рамките на 60 дни от приемане на предложението, Правителството се произнася чрез признаване или мотивирано отхвърляне.
Както споменах, религиозните права може да се упражняват и в рамките на религиозните сдружения, които са юридически лица с най-малко 300 членове, румънски граждани и постоянно живущи в страната, които се обединяват (асоциират), за да манифестират дадена религиозна вяра. Религиозните асоциации придобиват статут на юридическо лице чрез вписването им в Регистъра на религиозните асоциации, установен в секретариата на съда, в чието териториално районно управление, е седалището на асоциацията.
Нека се върнем отново към нашата страна и да погледнем фактите – 126 регистрирани вероизповедания за 10 години. Това означава, че СГС регистрира средно на година малко над 12 вероизповедания или по 1 на всеки месец.
Средностатистически е така, но ако се проследи графиката на регистрации от 2003 г. досега нещата изглеждат по съвсем различен начин.
Първо, не всичките 126 вероизповедания са регистрирани след приемането на ЗВ. Към датата на приемането на закона съществуваха 31 регистрирани вероизповедания по реда на стария Закон за изповеданията, които към датата на влизането в сила на новия закон бяха вписани служебно от СГС в публичния регистър на вероизповеданията. (Съгласно § 2. (1) от Преходните и заключителни разпоредби на ЗВ).
През годините регистрираните вероизповедания изглеждат по следния начин: през 2003 г. освен служебно вписаните вероизповедания, регистрирани по новия закон са регистрирани и нови 4, а 2004 г. бележи най-високата точка в регистрационното производство на вероизповедания със своите 25 регистрации. Този факт намира своето обяснение в това, че след приемането на закона се наблюдава процес на силна фрагментация на протестантската общност. Множество малки групи се отделят от основните протестантски деноминации и започват да търсят легитимност в обществото чрез регистрацията като отделни вероизповедания. Това им позволява от една страна, независимост в институционално отношение от големите протестантски вероизповедания, а от друга – възможност за законно извършване на религиозно-просветна и благотворителна дейност с дарение от сродни религиозни организации от западноевропейски страни и най-вече САЩ. Така те започват да се разрастват и да печелят влияние върху голяма част от членовете на големите протестантски деноминации.
Както е видно от статистиката обаче, бумът на регистрации през годините затихва, за да се стигне до 2009 и 2012 г., когато са регистрирани по 3 религиозни институции на година. През 2005 – 12, 2006 – 13, 2007 – 10, 2008 – 7, 2009 – 3, 2010 г. – 4, 2011 – 5, 1012 – 3, 2013 – 9. Интересен факт е, че през изминалата 2013 г. броя на регистрираните вероизповедания отново започва да се покачва.
За читателите би било интересно да изясните какъв е доктриналният профил на тези 126 вероизповедания?
Регистрираните в страната вероизповедания са представители на големите световни религии като християнство, ислям, юдаизъм, хиндуизъм, будизъм, даоизъм и някои еклектични религиозни движения, възникнали в края на ХIХ и началото на ХХ в. Християнството е най-широко разпространената религия в България.
Дайте малко повече данни за регистрираните християнски вероизповедания.
Християнството в България е представено от своите три клона православие, римокатолицизъм и протестантство. Освен тях в страната дейност развива и Арменска апостолическа църква, както и регистрираното вероизповедание „Покров Присвета госпожа Богородица“, което изповядва доктрината на така наречената старообрядческа църква в Русия. Православието е обявено за традиционно изповедание в България, а неговият изразител Българската православна църква (БПЦ) придобива правен статут „юридическо лице“ не по процедурата, описана в чл. 15 от ЗВ, а „ex lege“, т.е. самият закон º дава този статут.
Освен БПЦ има още една регистрирана православна общност, а именно „Истинно православна българска църква“. Преди малко повече от година и половина бяха подадени искания за регистрация от още 3 православни религиозни общности (две от тях старостилните групи от Княжево и Жабляно и Православна църква в България на покойния Дим Дуков ), които бяха отхвърлени от СГС.
Католическата църква в страната е представена само от едно регистрирано вероизповедание, което териториално обхваща три диоцеза (епархии). Никополската епархия със седалище в Русе е за католиците от северна България. Софийско-пловдивската със седалище в Пловдив е за католиците от южна България. Двете са от западен (римски) обред, а Апостолическата екзархия, със седалище в София, е от източен (славянско-византийски) обред.
Протестантската общност в страната след 1989 г. търпи сериозни промени. Към 31.12.2013 г. тази общност се представлява от 103 регистрирани религиозни институции. Най-силно представена е евангелската петдесятна традиция с регистрирани 80 религиозни институции, включващи Петдесятни, Божии, Апостолски и Реформирано-презвитериански църкви. Най-много са религиозните институции на Божиите църкви. Факт е, че след 1989 г. петдесятната общност в България достига своята кулминационна точка на развитие. Една от причините за това е, че петдесятните деноминации търсят да свържат своята евангелизационна мисия с проекта на създаване на „автономно социално пространство“, където на тези, които заемат незначително или никакво място в по-широкия свят, се гледа като на хора, които могат да покажат инициативност и да бъдат значими.
По брой регистрирани институции след петдесятната традиция се нарежда баптистката евангелска субтрадиция с 15, следва класическата лутеранска традиция с 4 религиозни институции, методистката с 3 религиозни институции и единствената евангелска традиция, сред която не се наблюдава процес на фрагм
ентация, е съборната или по-известна в нас като конгрешанска.
Големият брой регистрирани протестантски религиозни институции не е критерий за дълбоко проникване на протестантизма в българския социум. Доказателство за това са статистическите данни от последното преброяване на населението, извършено през 2011 г., според което като протестанти се определят 1.1 % от населението на страната.
Тук ще отворя една скоба и ще поясня, че в протестантската общност не се включва адвентната традиция, която започва да намира почва сред българския народ още от миналия век. Към този момент тя има 4 регистрирани вероизповедания.
Кажете няколко думи и за останалите религии в България. В началото на разговора казахте, че освен християнството в страната ни са разпространени и исляма, юдаизма, хиндуизма, будизма и даоизма.
Ислямът в страната се представлява от две регистрирани вероизповедания – Мюсюлманско изповедание и Сунитско-ханефитско изповедание. Юдаизмът също се представлява от две религиозни институции – Религиозна общност на евреите в България и Еврейски център „Хабад – Любавич“. Хасидското движение „Хабад – Любавич“ е базирано в Бруклин, Ню Йорк. Там го преместил през 40-те години на 20. век избягалият от СССР равин Йосиф Шнеерзон. Днес движението има над 3600 институции в 70 държави по цял свят. То се характеризира с крайно консервативни възгледи.
Вероизповеданията, представящи една част от традициите на будизма в България, са „Будистка общност в България“ и „Диамантен път на будизма“. И двете вероизповедания са започнали строежи на ступи у нас.
„Общество за Кришна съзнание“ на този етап е единственото вероизповедание, проповядващо една от традициите на хиндуизма, а именно един от четирите клона на Вайшнавизма – религиозна система, почитаща Бог Вишну, като Върховен Бог.
„Духовно учение за хармония“ е вероизповедание, проповядващо принципите на Даоизма.
Представители на така наречените еклектични религиозни системи в България са: Духовно общество „Бяло братство“, „Свидетели на Йехова“, „Бахайска общност в България“, „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“, Духовно християнско общество „Всемирна изкупена христова църква“, „Изкупена християнска църква на Бога“.
Споделете за някои любопитни подробности около регистрираните вероизповеднания, които не са известни за обикновения читател, ако има такива.
Разбира се, че има. Така например преди около 2 месец в СГС е постъпило искане за регистрация на вероизповедание под името „Вероизповедание „Обединени езически вярвания“. На същото обаче е отказана такава, поради липсата на изложена в устава доктринална система.
Друга любопитна подробност са странните наименования на някои от религиозните институции. Така например има регистрирано вероизповедание под името „Църквата в Сливен“, но има и друго вероизповедание с името „Добрата църква в Сливен“ или „Интернационален християнски алианс Реката“ „Християнска църква „Месия“, „Християнска църква „Жетварите“, „Евангелска мисия Ес О Ес“, Християнски мисионерски център „Даром сте приели, даром давайте“ и други такива.
Не по-малко интересен факт е, че има десет вероизповедания, регистрирани на един и същи адрес в София, а именно адресът на адвокатската кантора, която е подготвяла документите им за регистрация. Друг интересен феномен сред вероизповеданията в България са корейските и китайските евангелски църкви. Така например към този момент има пет вероизповедания, регистрирани от корейски граждани – Балканска евангелска църква, Християнска църква на светостта, Българска евангелска презвитерианска църква, Евангелска презвитерианска църква в София и Мисия „Блага власт“.
През определени периоди от време в медийното пространство се тиражира информация, свързана със „Свидетелите на Йехова“. Бихте ли казали нещо за тях. Знае се, че те са регистрирани в следствие на осъдителна процедура за страната ни в съда по правата на човека в Страсбург.
На 17 юли 1991 г. „Свидетели на Йехова“ официално легализират дейността си чрез регистрация като сдружение по реда на Закона за лицата и семейството. След промените на този закон през 1994 г. и съгласно изискванията на чл. 133а в Държавен вестник бр. 73 от с.г. е публикувано решение № 255 от 28 юни 1994 г. на Министерския съвет, с което се отказва на християнско сдружение „Свидетели на Йехова“ пререгистрация на основание чл.133 и ал.1 на §1 от същия закон. Основните аргументи на отказа за пререгистрация са проповядване на доктрина за отказ от кръвопреливане, военна служба, приветстване на националния флаг и други национални символи, което попада под ограничителния режим на чл. 37, ал. 2 от Конституцията на страната. Това от своя страна отправят иск срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. След тригодишна кореспонденция България се съгласи да регистрира нетрадиционното за страната ни изповедание. Това стана под натиска на Европейския съд, тъй като държавата щеше да бъде осъдена за нарушаване правото на свободно изповядване на религия.
Със заповед №51 от месец октомври 1998 г. на Министерски съвет „Свидетели на Йехова“ са официално регистрирани по Закона за изповеданията. След приемането на новия Закон за вероизповеданията през 2002 г. е извършена служебна пререгистрация на общността и в момента те са регистрирана религиозна институция. Съобразно устройството на вероизповеданието, територията на България е разделена на три окръга – централен, източен и западен. В тези окръзи са позиционирани сборовете, които към момента са 25 за цяла България. Начело на всеки окръг стои окръжен надзорник, който редовно посещава и инспектира дейността в подопечните му сборове.
В сбора всека седмица се провеждат пет събрания за изучаване на „Стражева кула“, публична проповед, Теократично училище за проповедна служба, изучаване на книга и събрание за службата. За тях Библията е конституцията, а библейският кодекс е най-висшият израз на истината. Тяхното ясно и безкомпромисно становище относно Библията понякога е източник на сериозни сблъсъци между тях и правителствата. Неутралната им в политическо отношение позиция е достатъчен повод за недоразумения. Въпреки това „Свидетелите на Йехова“ е единственото ново религиозно движение, което от началото на прехода постоянно увеличава своите членове. Така например през 1991 г. членовете на общността наброяват 150 души, през 1994 г. те са 400, към 2007 г. са между 1500 и 1800, към 2011 г. са вече 3000 души, а към днешна дата са над 4500. В последните няколко години се забелязва интересна тенденция – бивши членове на протестантските общности у нас и по-специално тези от петдесятната традиция стават последователи на „Свидетелите на Йехова“.
Предвид големият брой регистрирани вероизповедания в страната, споделете Вашето мнение относно степента на търпимост между тях и ролята на междурелигиозния диалог?
Нека да започна първо с това, че настоящата 2014 г. е обявена за година на толерантността между религиите. Тази инициатива е в отговор на факта, че религиозните доктрини в световен план все още са причина за напрежение, противопоставяне и конфликти в различни точки на света.
Световните процеси в областта на диалога между религиите дават отражение върху събитията и у нас. В последните няколко години в страната се проведоха редица съвместни дейности между представители от различни вероизповедания. За съжаление тези добри практики трудно намират място в медийното пространство. Така например през 2008 г. със съдействието на Дирекция „Вероизповедания“ на МС се учреди Национален съвет на религиозните общности в България (НСРОБ), включващ представители от различните вероизповедания в страната. Сред учредителите са представители на Българската православна църква, Католическата църква в България, Мюсюлманското изповедание, Обединени евангелски църкви в България, Арменската апостолическа православна църква и Религиозната общност на евреите.
Една от последните дейности на съвета е съвместната кампания с КАТ и Регионалния инспекторат в гр. София за превенция по безопасността на движението на деца от началните училища в гр. София. Кампанията стартира през м. ноември 2013 г. като НСРОБ по своя инициатива закупи и раздаде на директорите на началните училища светлоотразителни жилетки, стоп знаци и 25 000 листовки със съвети към учениците и техните родители за придвижването им от вкъщи до училището.
За изминалите пет години този съвет (НСРОБ) осъществи множество инициативи и проведе няколко научни форума, където представители на различните вероизповедания у нас дебатираха по темата за връзката между наука и религия.
Ще завърша с това, че тези инициативи на практика осъществяват и развиват диалога, който е гарант за религиозната търпимост и уважение между вярващите от различни религии.
