Аглая Детешидзе
Хората често ме питат как да се справят с гнева си. Споделят, че гневът им се възпламенява редовно и макар да знаят, че трябва да го изразяват, не знаят как да стане това. Примерно: „Да кажем, че отида да покрещя в гората или накъсам шепа хартия, или удрям известно време възглавницата … после какво да правя? С тези действия нищо не се променя. След известно време гневът се натрупва отново, а животът ми си остава същият. Как действително да променя нещо с моя гняв?”
Нещата не са толкова прости; и в същото време са прости. Работата с гнева има много етапи. Обикновено всички са наясно, че трябва да изразяват гнева си с помощта на викове и активни действия. Това действително носи облекчение. Но облекчение, каквото е повръщането при отравяне – временно. Просто опустошаване до следващия път; и това е.
Първият етап
Ако искате да се справите с гнева си, първата стъпка е разбирането за какво ни е необходим той. Гневът – това е енергия, която ни е нужна, за да възстановим своите граници. И сигнал за това, че те са нарушени (физически или психологически). Гневът също е енергия, която ни е дадена, за да достигнем целите си, да вземем това, което ни се налага, да си извоюваме място. Това е нейният биологичен смисъл – без украси и без оценки. И повече нищо. Тук не говорим за това дали е добро или лошо нещо: гневът е просто енергия, която ни е дадена.
Вторият етап
Да разпознаем гнева вътре в себе си. Да си изясним как се проявява. Да се научим да улавяме сигналите на тялото си. Това е отговор на въпроса как да разбера, че изобщо се гневя. Необходимо е да се съсредоточим и да видим какво се случва с тялото ни – забелязване на напрегнатите ни мускули, стиснатите юмруци и зъби, шумното дишане и изцъкления поглед. Или пък е констатиране на язвителните ни шеги, сарказма и желанието за саботиране на другите. Това е разпознаване на психосоматичните симптоми. Но гневът може да ни нападне и отвътре, да се обърне към нас под формата на вина (гняв към самите нас, не към другите).
На този етап вече може да се пристъпи към изследване на това каква потребност стои зад гнева; или какво наистина ви ядосва (това се отнася до психологическите и физическите граници). Какво иска моят гняв? Но не винаги можем да стигнем до това познание…
Третият етап
Признаване на това, че сте ядосани. Просто да се съгласите с това, че у вас има гняв. Обикновено ако човек дълго потиска гнева си и не го осъзнава, той се натрупва в огромни количества. Толкова много, че в някакъв момент изглежда може да стане убийствен. Човекът може да чувства този гняв като ненавист. Често хората толкова се плашат от себе си, че не са готови дори да признаят факта, че са злобни и гневни, за да не ги залее това цунами на собствените им чувства.
Но в действителност това цунами не е страшно, когато се отнесем към него грамотно. То просто значи, че сме се разпалили; че гневът ни е прекалено много. Толкова много, че ни оглушава и заслепява, превишава способността ни да го приемем и понесем. Затова е нужен и следващият етап – изпускането на парата.
Четвъртият етап
Изпускането на парата или изразяването на гнева. Това може да е вик, бой по възглавниците, чупене на чинии, скандал със съпруга… може да е нецензурна реч или дори някакъв ритуал. Каквото искате. Важни е да се даде физически израз с активно действие, свързано с физически контакт или разрушение. Това обикновено е силно, шумно, диво и малко плашещо. И много хора, които са склонни по принцип да се срамуват от себе си, после се чувстват наистина тежко засрамени. Но ако организирате всичко безопасно (безлюдна гора или евтини съдове от Икея), то това носи голямо облекчение и възможност да се придвижиш напред.
Обикновено на този етап нашето съзнание се откъсва от всякакви психологически задръжки. Той е важен, защото позволява човек да се освободи и да премине напред, но след него има още нещо важно.
Петият етап
В крайна сметка гневът е сила. Просто природна жизнена сила, която е в нас и ни е необходима, за да постигаме целите си. И затова е важно по някакъв начин да опитомим този гняв. Да почувстваме силата на мускулите си. Да се оттласнем и да видим освободеното пространство пред нас. Да се протегнем и да достигнем това, което искаме. Да извикаме и да почувстваме силата и мощта на гласа си. Тоест, да направим от него наша енергия. Този етап е ключов, защото променя себеусещането ни и по този начин променя живота ни. Почувствали собствената си сила и нейния ефект, вие не можете да останете същите.
Шестият етап
Осъзнаване на истинската потребност, която стои зад вашия гняв
Ако това не се случило по-рано, сега е моментът да разберете какво именно искате вие. Какво в живота си искате да промените. Какво искате да получите.
Следващата стъпка, след като осъзнаете това, е да потърсите „екологична” форма за вашия гняв. Тъй като ние не живеем изолирано, а в общество, много от нас и в семейство, важно е да разберем как да насочим така новополучената енергия, че тя да работи за достигане на нашите цели. Ако трябва да поставим граница, каква да е тя, къде трябва да се постави и по отношение на кого. Ако трябва да отправим молба, то в каква форма да го направим. Ако трябва да откажем – как да стане това и с какви аргументи.
Възможно е близките ни хора да не са готови да възприемат веднага тази нова сила у нас. Затова може и да се наложи да изпуснем малко пара, а после да отидем и да говорим за това, което ни е важно, с по-малко гняв, който по-скоро да подхранва нашата увереност.
Седмият етап
Това е оценката на резултатите. Корекция. Изводи за следващия път. Обратна връзка с хората около вас. Ако те могат да ви отговорят как са се почувствали отстрани, попитайте ги. Понякога в началото, когато се учим да изразяваме гнева си, отстрани това може да изглежда страшно. Обикновено хората или прекаляват, или оставят нещата наполовина. Често се налага да искат прошка. Но не за съдържанието, а за формата, която следващия път ще бъде далеч по-точна и природосъобразна.
И ако постигнете това, животът ви и вашите отношения наистина ще започнат да се променят в желаната от вас посока.
Превод: Илиана Александрова
