Марияна Филипова
Безспорно един от най-красивите манастири на Балканския полуостров в днешно време е манастирът, разположен по склоновете на Осоговската планина. На три километра от град Крива Паланка в Македония и на не повече от десет километра от българската граница, се издига в небето манастирски комплекс, който събира красивото със свещеното в едно цяло. Името му е „Св. Йоаким Осоговски”.
Изграден в края на 11 век до началото на 12 век, манастирът носи името на св. преподобни Йоаким Осоговски, известен още като Йоаким Сардиполски или Сарандапорский, което произлиза от името на региона, в който се намира манастира. Според житието на св. Йоаким, манастирът е основан от свещеник на име Теофан. Теофан е именно и монахът, погребал мощите на Свети Йоаким Осоговски в манастирската църква.
Манастирът, впечатляващ с внушителната си конструкция и заобикалящата го райска флора, е преминал и през множество трудности през вековете. Монасите са били принудени да потърсят финансова помощ за укрепването на светата обител през 16 век. За щастие, тяхната кауза е била увенчана с успех, но уви проблемите не свършват дотук. Налага се отново да бъде потърсена подкрепа за възстановяването на увредените църковни и манастирски сгради в комплекса, след силно земетресение, предизвикало множество разрушения. С Божията помощ, с подкрепата на монасите и с помощта на добродетелните люде, отзовали се в тежките моменти, манастирът оцелява и през 17 век бележи разцвет.
През 18 век манастирът бива изоставен, мощите на свети Йоаким са изгубени, а причините за осиротяването му остават неизяснени. Християните продължават да честват празника на манастира на 16 август, въпреки, че османските нашественици по онова време дълги години не разрешавали той да бъде възстановен. Идва времето и на следващия обрат в историята на храма, който носи окончателното укрепване и разрастване на манастира. В периода 1847 – 1851 се изгражда голямата манастирска църква, която представлява монументална каменна сграда с артика и куполи. Отличава се с трикорабна архитектура, с дванадесет купола и преддверия от юг и от запад.
Църквата е посветена на свети Йоаким Осоговски и е осветена в годината на нейното построяване, през 1851 г. Обособено е почетно място за поклонение пред мощите на св. Йоаким до западния зид на църквата. Изписването на църквата, по-специално куполите на преддверието, става факт едва в началото на 20 век. От тогава датира и църковният интериор, който е съхранен до днес.
„Рождество на Света Богородица“ е името на малката манастирска църква в комплекса. Построена е в края на 11 век и е забележителна със своята архитектура, както и с чудотворния си извор. Формата на вписан кръст, която пресъздава черквата, полукръглите й сводове и двата купола, поставят духовна рамка на всяка картина или снимка, направена на този свят храм. Множеството стенописи и забележителни икони изпълват душите на посетителите със светли и топли чувства. Всяка година на 8 септември се чества един от най-големите християнски празници – Денят на раждането на Божията Майка, заедно с празника на църквата. Светената вода, която непрестанно струи от черковния извор събира множество християни, притекли се да опитат лековитите º и чудотворни свойства. Именно аязмото е едно от най-ценните блага, с които ни е дарил Бог, чрез тази църква. Малката манастирска църква е търпяла две възстановявания, през 14 и през 19 век, благодарение на които е успяла да се съхрани до наши дни, изпълнена с изящество и прелест.
Манастирът “Св. Йоаким Осоговски”, със своята 35 километрова дистанция от град Кюстендил е светиня, която си заслужава да бъде видяна. Китните цветя и свежата зеленина свидетелстват както за Божия повеля, така и за монашеско усърдие в поддръжката на манастира. Човек като погледне на шир и длъж, високо горе от стъпалата на манастира, няма начин да не помисли, че Господ специално е избрал това място и изящно го е изписал с чудодейната си четка. Вероятно това е причината, поради която ежегодно в манастира се провежда лятна школа по изкуство и архитектура. Манастирът „Св. Йоаким Осоговски“ оставя траен спомен у посетителите си и с духовната наслада и положителните усещания, които им вдъхва. Заредени с духовна енергия и оптимистични чувства, християните се любуват на пъстрите багри и на причудливите скални форми, които срещат по пътя. На излизане от манастира, за довиждане благодарят на Бог, че ги е довел да се полюбуват на природното изящество, което е създал, и за това, че им е дал да носят със себе си частица от свещената обител – светена вода и духовно пречистване.
