УВОДНИ ДУМИ
В България отбелязваме 140-годишнината от обесването на Васил Левски. Известен също като „Апостола на българската свобода”. Как отбелязваме? Като „олицетворяваме” идеалите, за които той увисна на бесилото.
Гледам пряко включване в новините от протестите на площада в Пловдив. Един полупиян човек се провиква през рупор: „Щом не сме свободни, по-добре да мрем!”. Около него тълпата реве одобрително. Репортерката допълва: „На площада също така беше разбито яйце”. С текст и картина. Силно е.
Протестите са против монополите, високите сметки, бедността, правителството, партиите… и каквото се сетим. Някой се сетил да запали Конституцията на площада. Защо? Не знае. „Така си искам” – каза той пред камерите.
Такива са днешните наши възможни революции – с псувни, освиркване и размазани яйца. Тъжни въстания против високите сметки и ниските заплати, против политици, които свободно сме избрали и които после кой знае защо се оказват лъжливи, безотговорни, неспособни. Като нас. Човекът, казват, е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Ние дори не можем да кажем колко искаме да печелим. Та да измерим ръста си.
Отбелязват годишнината по своему и по-интелектуално изкушени наши съвременници. На едно място се появиха обширни публикации за това, че Левски е безбожник, масон, убиец. Други неспокойни души, претендиращи да изразяват църковни позиции, пък изобщо се обявиха против идеите и делото му, защото са прочели, че всяка власт е от Бога. „Революцията е робство“, е написал един такъв автор. Издал е и книга с подробни обяснения на откритието си. Чудя се дали при други исторически предпоставки, днес същият човек щеше да намери например книги, от които да прочете църковното учение, върху което е развил разсъжденията си.
Единственият безспорен образ в българската история е Левски. Познато ли ви е това клише? Е, вече не е безспорен. Не търпим ние в България безспорни. Напротив – знаем, че „всички са маскари”. Сещам се за Вазовото „пиянство на един народ”. В годините то все повече заприличва на битов алкохолизъм. А тази зависимост променя личността.
„Народе???” – е написал Левски в джобното си тефтерче. Въздишка, на която днес ми се иска да отговоря с друга: „Апостоле???”. Наистина е тежко съмнението в смисъла на неговата саможертва. И не само на неговата.
„Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си.“. Спечели ли Левски? Прочетете статията на Дария Захариева по-нататък в броя.
Тази година отбелязваме и 70-годишнината от отказа да бъдат депортирани българските евреи. Ще прочетете по темата. Ще видите и интересен материал за Екатерина Каравелова, който, освен по-известните факти, представя и нейното участие в акцията за спасяване на българските евреи. Този очерк връща във времена, в които Българската православна църква и политиците в България демонстрират вътрешен интегритет и висока морална позиция, без аналог в Европа. Дали тези времена и тези възможности да се състоим като общество и държава са отминали безвъзвратно знае само Бог.
Неговият благ промисъл се откри в избора на Българския патриарх. В пика на социалните вълнения този избор мина неочаквано смислено и спокойно. Дядо Неофит, досегашният Русенски митрополит, е новият предстоятел на Българската православна църква. „Ще се моля за мир в сърцето на българския народ”, каза лаконично той пред чуждестранни журналисти в деня на избора и отказа повече коментари.
Да вярваме и да се молим и ние този избор да е ново начало не само за църковния народ, но и за цялото измъчено и безпътно българско общество.
Илиана Александрова
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Звукът на тишината и движението на светлината – разговор с доц. д-р Любка Танчева Маргарита ДРУМЕВА
Светът ни въздава добро. За органическия „съд“ над човека, Ивайло ИВАНОВ
…и още любопитни статии за пътешествия, култура и вяра.
