Венета Дякова
Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие…
Из молитвата на св. Ефрем Сириец
Трудно е да се обобщи такава мозаечна сбирка, каквато е наскоро издадената книга на издателство „Омофор“ – „Победената тъга“ (аскетически поучения за депресията). Посветена е на духовните усилия и възможности за преодоляване на депресивните състояния, тъй характерни за уморения, изнервен, обезкуражен съвременен човек. Всеки фрагмент в книгата (те са около две стотици) е подобен на разноцветното скъпоценно камъче на мозайката, шлифовано от духовната жива вяра и изстраданата православна опитност на свети мъже – отшелници, съзерцатели, духовни старци, новомъченици. Привидната фрагментност на книгата я оприличава на малка антология, събрана от православния опит в борбата за човешката душа; един своеобразен поглед към „Добротолюбието“, към богословието на мистическата опитност.
Първоначално някак не ми се искаше да остана във взаимовръзката „опитността на православните подвижници“ – „депресията“: – православната духовна практика ме отнася към вярата и радостта в Господа, а депресията – тук, в битието на днешния ни свят, света на съвременното разбиране за хуманизъм, в нашата добре устроена с много удобства джунгла. Тук, в нашето място и живот на изгнаници, обременени не само с първогреха на праотците, а и заразени с толкова страдания, болки, тъга, отчаяност, депресивност. Светият старец Варсануфий нарича отчаянието демонска сила, дяволско дихание, отровна стрела, измама на лукавия, който поробва само невежите, непознаващи достатъчно Личността на Иисус Христос и Неговата безкрайна доброта. А руската новомъченица Мария Гатчинска определя депресията – „това понякога много тежко душевно страдание“ – като „духовен кръст, който се дава за полза на грешника, за да се покае“…
В тази книга депресията има много имена: тъга, скръб, униние, безволие, угнетеност, жалост, грижа, отчаяние, безнадеждност. Страшни думи, погибелни. Истинско нещастие! Всъщност човекът търси лек за душата си, защото усеща, че болката е именно там, в душата.
Защо се смущаваш, душо моя?
Първоосновите на православната психология и психотерапия отдавна са положени именно от светите отци на Църквата, проницали с Христов разум и „прочели“ цялата дълбочина и всички кътчета на човешката душа, сърце и ум. Естествено, в основата на депресивните състояния, както и на цялата психосоматика, стои грехът: помислите, страстите, прилозите. Молдавският подвижник св. Паисий Величковски в едно от своите слова изброява четиридесет и една страсти, в чиито безплътни мрежи демоните, бесовете, „подобно на хитър ловец“, улавят души, помрачават умове, крадат времето ни, за да го направят празно и безполезно, да го обезсмислят…
Безнадеждност, ти си равна на безбожие!
Безнадеждността е отричане от всичко – отричане от надеждата, от небето, от Твореца на вселената, от Божия промисъл и всемогъщество, на които се крепи светът! Отричаш Спасителя и Изкупителя на намиращите се в скърби. Безнадеждност, ти плашиш смелите, всяваш страх у доблестните, правиш мъжествените плахи, сломяваш подвизаващите се за истината, правдата и честта като ги превръщаш в роби! – Ето с такива думи св. Нектарий Егински укорява безнадеждните и страхливите, отказали се от надеждата – котвата на спасението, – пише той в словото си „Към Господа на небесата“. И утвърждава: „Безнадеждност! Ти си равна на безбожието!“
Или другаде: „Отчаяние! Страшна дума, която значи погибел… Отчаяният, който е вдигнал ръце от всичко, вече не бърза към Лекаря на душите. Макар и да живее, той вече е умрял. Нещастен човек!“
С подобни силни думи св. Николай Велимирович отстоява вярата, пишейки за светиите: „Вярата те пази в болест и от болести, в трудност и от трудности, в тъма и от духовна тъмнина, в отчаяние и от отчаяние, в самота и от самотата, в смърт и от смърт. Вярата те защитава и пази от самата смърт! Наистина, дори и от смъртта, а атеистите даже не знаят, че съществува защита от смъртта… Всяка смърт е мъртва, а атеизмът е жива смърт!“
„Ако този свят има душа – тя е тъга“
Светиите оприличават тъгата на входна врата за депресията. Всичко в света е толкова тъжно, че не може да се изкаже. Ако този свят има душа, тогава тя е тъга – морно и горчиво заключава св. Юстин Попович в своите „Философски пропасти“. А много преди него Блажени Августин изповядва: „Накъдето и да се обърне човешката душа, освен към Тебе, Господи, тя бива прикована към скръбта“.
– Дали пък и Бог не тъгува? Сигурно не престава да тъгува над този свят, над всеки човешки грях… Дали скръб и тъга не обливат пресветлото Божие Лице?..
Но „кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов…“ – е написал св. ап. Павел до коринтяните. – Без Господ Иисус Христос човешката душа би била в състояние на вседневен ужас, на проклятие и лудост. И само „върху огнените колесници на копнежа по Христос“ душата на човека може да се възнесе там, където мировата скръб се превръща в тиха слънчева тъга, граничеща с вечна радост.
И скърбите са дар от Бога. А св. ап. Павел се хвали със скърбите…
„От писмото ти виждам, че те е поробил духът на тъгата – сериозна страст, против която вярващият християнин трябва да се съпротивлява, усърдно да се подвизава,…да упорства в молитва и добри дела; да се моли, да мисли за смъртта, за Христовия съд, за вечните мъки и веч-ната светлина… Ако човек се труди духовно, той страда и се мъчи, докато благодатта не го посети. Тогава мислите се очистват, а страстите утихват и постепенно изчезват…
Дори и Божиите светии понякога са били побеждавани от демонско отчаяние и тъга. Тогава какво да очакваме ние, грешните? Уви, врагът често ни уязвява с гняв и унижение, тогава сърцето бива обзето от тежко отчаяние. Чрез духа на тъгата врагът мнозина е отклонил от тесния път на спасението към широкия, който води към погибел… Непрестанно да се обръщаме към Бога, всеки миг да бъдем с Него, за да не ни обладаят грях и демонска тъга… Помни, че Господ е тук. Той ще прекоси морето, ходейки по водата, и ще се яви близо до лодката, за да ти помогне! Господ винаги помага, щом Му открием сърцето си и се подвизаваме в Неговите заповеди. Ако понякога отлага идването Си, то е защото не е настъпило времето! В уречения час Той ще дойде!.. Лекарството против тъгата е връщането на благодатта. Тъй като благодатта идва по Божия воля, всичко, което можем да направим, е да молим Той да ни освободи от нашата сухота на душата и окаменяло безчувствие… “
Тези поощрителни писания са от св. Тихон Задонски, св. Теофан Затворник, св. Йоан Кронщадски като утеха и духовна подкрепа; нищо че са отправени към монаси и отшелници: нима и ние не сме по своему монашестващи в света!.. А св. ап. Павел в писмото си до римските граждани направо се хвали: „… но ние се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“.
Депресивна тревожност? – Мисли за смисъла!
Бог не е вложил унинието в нашата природа, за да му се предаваме неразумно, нито да се погубваме от унилост, а за да придобием полза – пише св. Йоан Златоуст. – Но времето за униние не е когато ни причиняват зло, а времето, когато правим зло! Ние сме объркали реда и сме разменили времената: правейки голямо зло, не се съкрушаваме и смиряваме нито за миг, а понесем ли макар и малко зло от някого – падаме духом, в гняв или в отчаяние!… Просто насочи мислите си към Всевишния!
Животът ни е даден да ни служи, а не да му служим ние. Като превръща живота в идол, човек престава да разбира неговия смисъл и изпада в състояние на депресивна тревожност. И подобно на кон, продължава да влачи живота вече като тежко бреме, вече с отчаяние; накрая бива поробен от безчувствие и равнодушие. Ако човек желае да бъде свободен и трезв, не трябва да забравя смисъла на живота. – Това са размисли на един от оптинските старци.
Що се отнася до демоните – не им вярвай!
Според преподобни Йоан Лествичник демонът, врагът на човека, ни напада предимно с две основни примки: или с гордост и суета, или с боязливост и отчаяние… – Но ти не допускай демонът да те смути, обърка и разстрои – пишат свети отци от шести век. – Никакво изкушение или страдание не може да ти се случи без Божие допускане. Ако Бог допусне – то ще е за наша душевна полза и поука. Но демоните представят това в друга светлина; те сеят семето на злото в тебе и ти нашепват лъжливи помисли и представи. Претърпи всичко с радост и усмивка. Що се отнася до демоните – не им вярвай, те се стремят единствено да те смутят и объркат по всички възможни начини…
А св. Йоан Златоуст смята, че не демонът предизвиква унинието, а всъщност унинието подсилва този човеконенавистен паднал дух, като навява лоши мисли. За това свидетелства св. ап. Павел, който не се е плашел от демона на скръбта, а по-скоро от преголямото човешко униние. Затова когато пише до гражданите на Коринт, съветва ги все пак да простят греха на коринтския беззаконник, да проявят към него милост и любов, за да не пропадне той от преголяма тъга и униние.
„Вечер настъпва плач, а сутрин – радост“
Какви ли не примери привеждат духовните отци, за да укрепят унилите, малодушните, депресираните, роптаещите. От Давид до Петър и Юда. Апостол Юда, предателят, бил малодушен и неопитен в борбата, и врагът, виждайки отчаянието му, го нападнал и подучил да се обеси – пише св. Серафим Саровски. – Противно на него, апостол Петър, несъкрушимата скала, опитният борец, не се отчаял, нито се обезсърчил, когато паднал в грях, а пролял горчиви сълзи от горещо сърце; виждайки сълзите в пламенните му очи, злият дух побягнал през глава, като ридаел от яд…
За християнина тъгата е изгубила отровното си жило. Радвай се и се весели, защото тъгата е огнен пламък, който пречиства златото. Не забравяй, че ръката, която те наказва, ти дава и най-големите дарове. „Защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин – радост… – пее псалмопевецът Давид. – Няма да се поколебая навеки… Господи, бъди ми помощник!.. Ти обърна тъгата ми в ликуване“.
Страх и радост неразделно! Страх и радост с трепет (Пс. 2:11). Но и с внимание радостта да не прерасне в безгрижие, нито пък страхът да угаси радостта… Обратно на днешните модерни призиви за позитивност…
Колко поучения, препоръки, колко много помощ!
Книгата „Победената тъга“ е пълна с поучения, спасителни слова, духовни ръководства, с изкуството на молитвата, с препоръки за деятелен живот. И с възклика на св. Теофан Затворник: „О, радостна светлина“!.. Една цветосбирка от богоозарени мисли и опит на свети отци на Църквата. – Но книгата в никакъв случай не е нито леко, нито някакво сантиментално четиво за убиване на свободно време, още по-малко пък – за поощряване към тъй модерното днес „позитивно мислене“. Напротив, всеки от тези мъдро-тежки мозаечни фрагменти от православната съкровищница изисква също тъй мъдро възприемане в кротост и мълчание. Със сигурност книгата „Победената тъга“ е замислена, преведена и издадена за полза на мнозина читатели, които искат да напредват в пътя на православното лекуване и спасяване на душите си.
