В юношеската възраст диалогът трябва да бъде първото, основното и последното нещо в цялата комуникация – трябва да се научим да разговаряме с децата. Трябва да се научим да говорим за всичко, трябва да ги изслушваме, дори когато ни говорят неща, от които косата ни настръхва. Помислете за това. Ето, една майка казва на дъщеря си:
– Детето ми, аз съм твоя приятелка, каквото и да става с теб, нека разговаряме за това!
Добре. Дъщерята се опитва да разговарят:
– Мамо, знаеш ли, харесва ми това момче!
– О, моето момиче, не става!
Чакай после да говори с теб отново…
И тъй, имам предвид, че съществуват изключително много положителни неща, които човек може да каже на децата в такава ситуация. Така диалогът ще помогне за преодоляването на останалите проблеми в юношеската възраст, които са свързани с пробуждането на сексуалността и откриването на другия пол. Разбира се, днес това пробуждане става на много по-ранна възраст, но без значение в кой момент, младите рано или късно осъзнават тази различност.
А там, където съществува различност, съществува склонност към изследване – да открия другия свят, който стои до мене и е непознат за мен.
Естествено и тук, ако родителят реално иска да се занимава с децата си, може да им помогне, като предварително ги подготви. Човек трябва да бъде готов да обясни на детето, че това, което става с него, не е нищо друго, освен проява на неговия пол; и именно защото половете са различни, в проявите им има много общи, но и различни елементи. Пак казвам – когато ние първи говорим на децата за тези неща, тогава те ще ни благодарят и ще ни се доверят в недоуменията, които се появяват в тях. Разбира се, тук не са нужни нито викове, нито заплахи, а знание и съзнание. На всеки въпрос на детето човек може да отговори искрено, ясно и прозрачно. Разбира се, по много въпроси ние, родителите, сме объркани и имаме погрешни мнения. Какво да кажем на детето?
Много важно е да дадем на детето възможност да се научи да цени своя пол, това, което е. Но това възпитание включва не само неговата личност, а и отношението към другата личност. Не съществува отделно възпитание за момичетата и за момчетата.
Възпитанието е едно – разбирането и знанието за собствения Аз, уважението и любовта.
Спомням си, когато някога една голяма компания гимназисти обсъждаха разни въпроси. Разбира се, един от въпросите беше какви трябва да бъдат отношенията между момчетата и момичетата. Аз им казах нещо много просто. Връзката е една. Тя е любовта. Децата харесват тази дума. Оттук нататък обаче е важно да обясниш на детето какво означава любовта. Любовта има два основни елемента – уважението и да бъдеш ценен. Мога ли да ви обичам, ако не ви уважавам? Ако не ви ценя? Разбирате ли колко важно нещо е любовта? Да. Разбирате ли колко нечестно е да си играеш с тази реалност? Казах на децата: затова,научете се да обичате!
Възпитанието на любовта – това е възпитанието на двата пола.
Разбира се, много пъти се появява един въпрос – въпросът за предбрачните връзки. И човек по чудесен начин може да обясни на децата какво означава връзката между двама. Децата имат опитни преживявания. Къде? В техния дом. Много пъти, когато ходя в училищата и децата ме питат какво е мнението на Църквата за предбрачните връзки, някои се усмихват. Лукаво бих казал. И аз започвам да им говоря какво учи Църквата. Обяснявам им, че това, за което говоря, им е познато, защото са го преживели в техния дом. Зная, деца, че мнозина от вас са изпитали болка във вашия дом, без обаче да знаете защо. Защото вашите родители не са успели да се обикнат. И сега вие плащате цената. Там изчезват всички усмивки. Защото им говоря за неща, които познават и са преживели. Нека да ви обясня защо изпитвате болка, защо преживявате неща, които не искате да преживеете.
Веднъж отидох в едно училище, влязох в клас и ги попитах:
– Деца, един свещеник влезе в клас, имате ли да му кажете нещо?
Един 15-годишен младеж вдигна ръка и гневно ми каза:
– Да, аз имам! Преди няколко дни родителите ми се разведоха! Вие какво можете да ми кажете по въпроса?
Аз му отговорих в същия тон:
– Имам какво да ти кажа! Първо, трябва да се изправиш на крака! И второ, трябва да разбереш защо твоите родители те накараха днес да изпитваш болка, за да не накараш утре твоите собствени деца да изпитват същото!
Оттам започна двучасова дискусия с целия клас.
Проблемът е, че за някои неща не говорим с децата. Например за влюбването. Един ученик веднъж ме попита:
– Нима това е лошо, отче?
Аз отговорих:
– Напротив, изключително хубаво е! Ти обаче рискуваш да го съсипеш!
– Аз?
– Да, ти. Ако внимаваш в него, ще остане хубаво. Ако не внимаваш, ще го съсипеш и после ще страдаш за него.
Човек може да обясни на децата, че това, което Църквата учи – въздържанието, означава вярност към любовта.То е упражняване в любовта и преодоляване на егоизма.
Можете ли да бъдете заедно, да се чувствате красиво, само защото единият съществува в живота на другия, без да имате интимни връзки? Младежите ще кажат – но защо да нямаме? А готов ли си да имаш интимна връзка?
Друг път казах на един ученик:
– Я ми кажи, как гледаш на едно малко дете, като на нещо хубаво или грозно?
– Не, отче, то е нещо много хубаво!
– Можеш ли тогава да си обясниш, как едно дете може да се превърне в кошмар? Знаеш ли кога става кошмар? Когато искаш да имаш връзка с някоя девойка и тя забременее, тогава би ли се зарадвал на това?
Той ме гледаше.
– Я ми отговори – виждаш ли как това започва да се превръща в кошмар за тебе? Следователно, това означава, че още не е дошъл часът да имаш такъв тип връзка. Защото тези връзки предполагат на първо място любовта, а ти още не си се научил да обичаш. Днес ми казваш – харесва ми еди-коя си! След една седмица идваш и ми казваш – харесва ми другата! Внимавай, това не е лошо, но просто показва, че емоционално още не си узрял. Може ли да съществуват сериозни и отговорни връзки, когато в действителност още не сте узрели емоционално?
Също така е изключително важно човек да обясни на младите, че момчетата и момичетата имат различна душевност. Съответно – мъжете и жените. Какво означава това?
На практика означава, че не говорят един и същ език, че когато една девойка чувства, че обича едно момче, това не означава, че същото става и с него.
Защо? Не защото момчето е лошо, а защото емоционално узрява много по-късно. Следователно много е важно да разбереш, че той не изпитва същите чувства и затова именно се огорчаваш, защото в един следващ момент той те изоставя. Затова разбираш ли колко погрешно би било да създадеш сериозна връзка с човек, който още не е изяснил в себе си какво иска?
Човек може да говори за всички тези неща, разбира се, защото трябва да говорим за всичко. Дори в случай, че ученикът ти каже: „Добре, разбирам това, което говориш, но аз ще взема презерватив!”. В този случай вредата, която рискува да понесе, е още по-сериозна. Защото именно там се проявяват тези неща, които децата преживяват в своето семейство. Защото, детето ми, ако се научиш в понеделник да имаш връзка с една, във вторник с друга, в сряда с трета, това, което ще спечелиш, знаеш ли какво е? Една духовна инвалидност. Ще станеш неспособен да обикнеш. И понеже ще бъдеш духовен инвалид, утре ще се ожениш без да обичаш; и собствените си деца ще направиш нещастни.
Сещам се за една девойка, която ми каза, че има осеммесечна връзка и приятелят й настоявал да пристъпят към сексуална връзка. Тя потърси моето мнение. Аз я попитах:
– Какво мислиш, че чувства този младеж към тебе?
Тя каза:
– Смятам, че ме обича!
Аз й отвърнах директно:
– Не те обича!
– И как стигнахте до това заключение?
– Просто времето е много кратко, детето ми, за един мъж в тази възраст да узрее емоционално и да те обича. Настоявай малко повече и ще разбереш, че съм бил прав.
Наистина след известно време тя дойде при мене и ми каза:
– Знаете ли, понеже не изпълних желанието му, той си тръгна!
Казах й:
– Тръгна си, защото не те обичаше. И добре, че го разбра преди да те нарани!
Никога не съм изпитвал затруднение, разговаряйки с децата и отговаряйки на техните въпроси, да им обясня как и защо… Какво означава сексуалността?
Тя означава възможността чрез взаимната любов между двама души да се появи нов живот.
Това не е обикновена употреба на тела. Тялото на всеки един има възможност, споделяйки с другия това, което има, да съ-твори. Как можеш да се отнасяш толкова лекомислено към нещо толкова сериозно? Затова трябва да провокираме в децата уважение към другия, без от друга страна, да казваме: „Не! Недей да дружиш изобщо!”… Защото трябва да кажем, че и ние много пъти като Църква, поне в миналото, сме направили изключително големи грешки по тези въпроси. Просто трябва да ги научим на отговорно отношение.
Завчера говорих на един лагер с деца и точно това беше темата. Каква е позицията на Църквата относно връзките между двата пола. Аз казах: позицията е много проста и ясна.
Ще се научиш да обичаш. Защото любовта е пълнотата на връзката, пълнотата и красотата на живота.
Защо страдаме? Защото не обичаме. Защото не сме се научили да обичаме. Кое се противи на любовта? Егоизмът. Вижте, когато човек говори на децата, когато им говори правилно, те не се затрудняват да бъдат искрени. Когато казваш на момчето – детето ми, обичаш ли девойката, която харесваш, или просто искаш да имаш някакво преживяване? То искрено ми отговаря: „Не, не я обичам“. Тогава честно ли е това, което правиш? Трябва да поемеш отговорност в живота си.
Много пъти децата питат – отче, защо това да е грях? А-а-а– казвам – много хубава дума, само дето не я знаете! Какво ще рече грях (αμαρτία)? Глаголът αμαρτάνω означава „не постигам успех“, „пропускам целта“.
Знаеш ли защо е грях? Защото създаваш неуспешни, т.е. провалени връзки. Не водят там, където искаш. Тоест – до любов, щастие.
И разбира се, децата знаят и нещо друго. Питам ги: я ми кажете, деца, съпрузите днес се развеждат – дали е защото нямат сексуални връзки или защото нямат любов помежду си? Те отговарят – защото нямат любов. Я колко добре го знаете! Затова, ако се интересувате само от връзките, никога няма да стигнете до любовта.
Изключително много можем да кажем на децата по всички тези теми. Нека не се колебаем да говорим ясно и отговорно. Без да създаваме страхове у тях или – нещо, което често правим пред по-малките деца – да използваме Бога като плашило. Бог ще те накаже, ще ти покаже! Защото Бог реално е любов и е неизменен в това. И ако търсим нещо във връзката с Бога, то е именно да се засадим в тази любов и да се отнасяме към всички и всичко с тази любов.
Ще завършва с това, че всичко казано съм изпитал в общуването ми с децата. Ще ми кажете – нима децата слушат всичко и го приемат? Не, разбира се. Но кое е важното?
Важното е, че когато детето се проваля, вече знае защо се проваля. И от друга страна, никой не може да отнеме свободата на другия, но е важно детето да знае, че съществува някой, който го обича, който му говори с любов и истина.
Така че, когато утре стигне до безизходица, да може да се върне обратно.
Много е важно децата да живеят в Църквата. Много 40-годишни и по-възрастни хора идват и ми казват– отче, какво ли не бих дал, за да се върна в детските си години! Когато го попитам какво има предвид, той казва – тогава, когато ходихме на църква, в неделното училище, когато се обличахме като попчета, ходихме на лагери. Това са единствените хубави години, които имам в живота си.
Но внимавайте – те не са само най-хубавите, а и тези, които са го накарали да се върне обратно. Знаете ли какво ще стане, когато днешните деца нямат такива преживявания? Когато стигнат до трудности, които ги карат да се връщат назад? Може да стигнат до самоубийство. Това, което ви казвам, не е крайност. В Гърция често пазим като запечатана със седем печата тайна статистиката за младежките самоубийства. Наскоро в един вестник се опитаха да пишат нещо и да покажат, че съществува проблем.
Това го виждате днес, виждате го в масовото разпространение на наркотиците. Защо децата вземат наркотици? Ето какво ми каза един млад човек – кажете ми вие, защо да не вземам? Нищо не очаквам, на нищо не се надявам! Единственото ми удоволствие е, когато си бия инжекцията и се отпускам…
И това са деца от всякакви семейства. Защо го правят? Защото нямат смисъл в живота си. Затова смятам, че начинът, по който днес отговорните за това лица се опитват да излекуват децата от наркотиците, е погрешен. Той не дава резултати.
Излекуването от наркотиците не означава упражняване на волята, а придаването на смисъл в живота на човека.
Защото, какво става, когато нямаш нещо, което да осмисля твоя живот? Това е именно голямата тема в семейството днес. Какво предлага човек на израстващото дете? Кои са идеалите, които го крепят? Какъв жизнен смисъл му даваме? Понеже не съществува жизнен смисъл, понеже най-малко в Гърция единственото, с което образователната система не се занимава, са самите деца, затова възрастта на употребяващите наркотици постоянно пада.
Имах трагичната привилегия да напиша статия в един вестник, когато преди доста години се появи първият случай на употреба на наркотици в училища. Тогава се водеха дискусии в медиите, изказваха се куп специалисти. Аз написах текст, в който попитах – наистина ли сега се обезпокоихте, господа? А какво правихте цяло десетилетие, освен да громите всички укрепления, които щяха да възпрепятстват влизането на наркотиците в училище? След като прокарахте пътя, сега се гордейте с делото си! Оттук нататък – това написах тогава – наркотиците ще влязат в училищата и ще станат главен елемент в техния живот. Нима не стана така? И продължава да става? Защо? Чухте причината.
Веднъж в една беседа разках нещо за града, който познавам добре. Отидете в полунощ на железопътна гара, и останете за малко – по това време се връща влакът от Атина. Ще видите от влака да слизат ученици с раници на гърба. Знаете ли кои са тези ученици? Те са тръгнали сутринта за училище, след това са хванали влака и са отишли в Мениди (предградие в Атина) да си купят наркотици и сега се връщат. Това е реалността.
Затова е много важно духовно да укрепиш детето и да го накараш да няма нужда от наркотици. Това какви мерки трябва да вземе държавата е друг въпрос. Но как ще укрепиш едно дете, за да не се нуждае от тях? Това вече е въпрос на възпитание и предполага да познавам детето, на което искам да дам възпитание, както и посоката, в която искам го заведа. Децата се нуждаят от истина и любов, но не само на думи, а във всекидневната реалност…
Сисанийски и Сиатистки митрополит Павел
превод: Константин Константинов