(по Ева Енслър)
Обичайте тялото си. Спрете да му нанасяте корекции, да го подлагате на диети, или на хирургически процедури. То никога не се е разваляло. Не прекалявайте с фитнеса, нито с коремните преси. Нито с джогинга, нито със световните марки козметика. Не изпадайте в депресии. Не драматизирайте чак толкова, приемете себе си такива, каквито сте. Това е бунтарското послание, което отправя американската драматуржка и феминистка Ева Енслър в книгата си „Доброто тяло”, излязла у нас още преди четири години. Поставена в Театър 199, изиграна умело от актрисата Касиел Ноа Ашер.
Вероятно феминистичното й бунтуване може да подразни доста хора, но историите, които разказва Енслър, бродейки по света, едва ли са предназначени само за жени. Директно и дръзко, но и под формата на интимна изповед героинята в нейното произведение ни подканя за повече размисъл върху философията на телесността в епохата на глобалните сблъсъци и вируси на масовата култура. Колкото и да са концентрирани върху проблеми като насилието и агресията върху нежния пол в съвременното общество, пребитите и изнасилените, малтретираните физически и душевно, размислите на писателката са тест, провокация, апел и към мъжката част от човечеството. За едно всеобщо опомняне, всеобщо вчувстване, всеобщо смирение дори.
В „Доброто тяло” Енслър обаче се опитва по-скоро да предизвика читател(к)ите си най-вече към сдобряване с телата (си).
Да се отървем от непрестанното мислене как да изглеждаме неустоими, красиви и да привличаме погледите на всяка цена. Да не се притесняваме каква храна ядем – какво да консумираме, и какво не. Да се освободим от маниакалната мисъл, че коремът ни задължително трябва да е плосък, за да се чувстваме уж по-комфортно, да се чувстваме уж по-важни, уж по-обичани, уж по-ценени от останалите, подвластни на модните течения.
„Където и да съм ходила, жените, с които се запознавам, обикновено споделят, че мразят някоя конкретна част от тялото си. Прекарват по-голямата част от живота си в опит да го поправят, да го смалят. Шкафчетата им са пълни с медикаменти за трансформация на тялото”, казва Ева в „Доброто тяло”. „Все едно, че са им връчили по една малка държава, наречена Мое тяло, и те се залавят да я тероризират и да упражняват контрол върху нея, докато съвсем не изгубят представа за света”, допълва тя. Кореспондиращата със собствения си корем близо три години. С онази част от тялото, в която се вкопчила умишлено. Коремът, който от дълго време се е опитвала да „упои”, „възпита”, „прегърне”… или „заличи”.
Няма време за губене. Задължително трябва да посещаваме дебелариуми, спа и фитнес центрове. За да бъдем колкото се може по-съвършени и да доставяме визуална наслада – макар да е налудничаво и рисковано това съперничество по разкрасяване.
Да, възприемаме тялото като територия, като държава. Изкушаваме се да променяме границите й, да упражняваме тотално влияние над нея. Играем диктатори над телата (си), но в един миг всичко се обръща срещу нас самите. Превърнали се в държава с един единствен жител, вторачени в собствената си тяло-държава, ние забравяме за другите светове, за реалността. Не бива да си въобразяваме, че щастието идва само ако имаме до нас (или сме) „блондинка с щръкнали гърди и коремче стафидка”. Ева Енслър упорито анализира душевната болка, травмите и автоцензурата, която си налагат жените. В пиесата си споменава мимоходом и икони от шоубизнеса и политиката (принцеса Даяна, Исабела Роселини, Джанет Джаксън, Брук Шилдс), за да напомни за култа към определен тип жени, но и да се подиграе на образите, с които облъчват и налагат на милиони зрители и консуматори медиите, козметичните гиганти, господарите на новата естетика на силиконовите импланти.
Драматуржката издава, че за шест години посещава над 40 страни. Тя има преки впечатления от патологичното увлечение на жените да се преобразят, да мечтаят . „С очите си видях колко неконтролируемо и коварно е подействала отровата – избелващи кремове се разпродават в Африка и Азия с бързината на паста за зъби; майки на осемгодишни американчета премахват оперативно ребра на своите дъщерички, така че никога да не им се налага да пазят диета; петгодишни деца в Манхатън правят всевъзможни йога упражнения, само и само с пълнотата си да не излагат пред хората своите родители; момичета в Китай и Фиджи, пък и къде ли не другаде, насила повръщат и гладуват; корейки премахват чертите на Азия от клепачите на очите си… и така нататък, и така нататък.”
Все по-масово сред жените се наблюдава инжектирането с ботокс за подмладяване на лицата, лифтинг процедурите, абдоминопластики, уголемяване или повдигане на бюста…
Срещу сравнително достъпни цени. Но кой се наема да протестира срещу психоатаките на бизнеса с разхубавяването на простосмъртните. Никой. Или почти никой. Спокойно можем да обявим обаче и мъжете за потърпевши на новата естетика на пластичната хихургия, безбройните продукти на марковата козметика, фитнес манията, джогинга и всевъзможните ритуали по опитомяване на тялото.
Затова книгата „Доброто тяло” не е забранена за читатели от мъжки пол, а напротив – би ги заинтригувала, вероятно и заради искреността в театрализираната изповед на Ева Енслър. Би ги срещнала с къде-къде по-важни истини за жената като (не)равнопоставена, отколкото могат да чуят в казионните издания. Или в блудкавите розови романчета, в които нежният пол е клиширан, фалшифициран, сведен до пасивно съучастие в живота.
Енслър определя пиесата си като нейната молитва, опит да разучи „механизмите на нашето себеоковаване”. Иска да предложи варианти за бягство по света, но не и за бягство от действителността. „За да се научим как да разпиляваме скръбта на този свят, вместо – пилеейки – да избягваме скръбта и страданието”, казва тя. Ева се надява, че един ден жените ще се откажат да бъдат кукли Барби. Кукли на конци… С пиесата „Доброто тяло” писателката смело се нахвърля и къса конците един по един.
Книгата е фрагментарна, но забележителна, най-малкото ентусиазираща. А защо да не я приемем и като „манифест” – срещу масовата злоупотреба с човешкото тяло днес. Да, днес, когато комплексите ни застрашително се размножават и ни отдалечават от духовните ценности, от същността ни.
