Изгарящо слънце, нажежен пясък и горещина – ето рецептата, по която природата създава тези странни и прекрасни места. Всеки би оценил красотата на пустините, освен, разбира се, ако не се окаже в тях без храна и вода.
Египет и Либия – метеоритният кратер Кебир
Древните египтяни поставяли в най-изисканите царски украшения красиви жълто-зелени стъкла. Дълго време археолозите не можели да разберат произхода на тези скъпоценности. Едва през 2006 г. в пустинята Сахара било открито нещо удивително – огромен кратер от падането на метеорит с диаметър около километър. Страховитото събитие е станало преди около 28 милиона години, дълго преди появата на първите хора. Космическият гост изпепелил няколко десетки квадратни километра, стопявайки пясъка в стъкло.
Остров Фрейзър, Австралия
Не е лошо да попаднеш на самотен остров, ако той е покрит с пищна тропическа растителност, сочни плодове и сладководни реки. Но съществуват и истински пустинни острови като Фрейзър, намиращ се недалеч от източното австралийско крайбрежие. Най-голямата в света островна пустиня се простира на 123 километра дължина. Можете да видите отделни дървета, но те не растат от почва, а в пясък. В няколкото мангрови гори можете все пак да намерите и прясноводни езера. Местните туземци явно са харесвали острова си, защото на техния език той е бил наричен „рай“.
Долината на паметниците, щата Юта, САЩ
Много от холивудските уестърни са снимани точно тук, в тази красива долина на границата на щатите Юта и Аризона, на територията на резервата на индианците навахо. Хиляди години стихиите са оформяли уникалния ландшафт на тази част на Колорадското плато и днес там можете да видите червеникавите белези на оголения пясъчник. Ерозията обаче може да заличи тази красота съвсем скоро.
Пустинята Атакама, Чили
Най-сухата пустиня на земята – 50 пъти по-суха от Долината на смъртта в Калифорния. Намира се на западното крайбрежие на Южна Америка. От едната й страна се извисяват Андите, а от другата Перуанското течение създава температурна инверсия, която препятства дъждовете. Затова и мумиите, оставени там от древните инки, са запазени прекрасно до днес.
Пустинята Намиб, Ангола и Намибия
На сто километра южно от Сахара, на почти две хиляди километра се разгръща една от най-старите и красиви пустини на Африка. През последните 55 милиона години тази земя получава едва 10-13 милиметра валежи годишно. Вятърът мести дюните и образува гъсти облаци – проклятие за моряците от столетия. Заради многото корабокрушения крайбрежната част на тази пустиня се нарича Брегът на скелетите.
Пустинята Табернас, Испания
И в Европа има пустини. Табернас се намира в Андалусия, Испания. 25-те милиметра годишни валежи там са предимно от внезапни порои, предизвикващи ерозия на почвата и създаващи уникалния пейзаж на това място. Заради уникалния за Европа пейзаж Табернас е използван като декор за заснимането на т. нар. „спагети-уестърни“ – италиански каубойски филми от 60-те и 70-те години на миналия век, включително и на шедьовъра на Серджо Леоне „Добрият, лошият и злият“ (1966 г.)
Руб-ел-Хали, Саудитска Арабия
Оранжево-червената Руб-ел-Хали е една от най-неподходящите за обитаване пустини на нашата планета. С дневни температури от 55 градуса по Целзий и 300-метрови пясъчни дюни, там не могат да оцелеят нито хора, нито животни. Учените обаче предполагат, че в древността условията там са позволявали не само преминаването на търговски кервани, но и съществуването на човешки селища – хипотеза, наскоро потвърдена от НАСА, която откри чрез спътникови снимки останки от древен град, процъфтяващ от 3000 г. пр. н. е. до 1-ви век от н. е.
Хонгорин Елс, Монголия
Името на тази пустиня означава „пеещи пясъци“. Това е част от огромната пустиня Гоби в южната част на Монголия. Дюните там наистина пеят – напорът на вятъра кара песъчинките да издават удивителни звуци, които пътешествениците описват като лай, рев, стържене. И днес обаче малкото туристи, избрали тази дестинация, стигат много трудно до там.
Долината на смъртта, Калифорния, САЩ
Това огромно глинесто плато е получило зловещото си име заради липсата на вода и изгарящата жега с пикове от близо 57 градуса по Целзий. Падината е най-ниската точка на Северна Америка (86 метра под морското равнище) и това предизвиква ефекта на конвекцията като във всяка пещ – в горещите дни нагретият въздух прониква и в сенчестите области. Тази пустиня крие и една загадка – движението на огромните камъни, което все още не е обяснено задоволително от учените.
Сухите долини на Антарктика
Пустините не винаги са горещи. Достатъчно е да са просто сухи. Някои долини в Антарктика нямат ледена покривка вече поне 2 милиона години. Бързите ветрове предизвикват изпаряване на влагата и я отнасят надалеч. Сухите долини на този леден континент помагат на учените да си създадат представа за условията на планети като Марс. Особеностите на въздуха в комбинация с ниските температури са съхранили непокътнати животински останки на три хиляди години.
По материали от webecoist.com
