Очите на снимащия имат необикновената задача абсолютно навсякъде да откриват скритата красота на заобикалящия ги свят. В този смисъл за мен фотографията е до голяма степен субективна, което само на пръв поглед противоречи на основната й функция на обективно изразно средство. Тя не се интересува от точното предаване на материалността на предметите и тяхната конкретна реалност, а по-скоро от скритата информация и от смисъла, който те носят.
По този начин светът като обект на фотографията може да бъде разпознат като източник на сакрален смисъл. Битието е не само физическа даденост, но може да носи в себе си знаците на един божествен замисъл.
А нещата, които се виждат с очите, стават разпознаваеми като символи и техният прочит зависи от зрението на този, който ги съзерцава. Тогава красотата се разпознава като тайнство, което носи нещо повече от чисто сетивна наслада и естетическо удовлетворение. В това търсене и съзерцание красотата придобива мистичен смисъл.
Разбира се, възприемането на тази красота изисква вътрешен мир, изисква тишина. Тишина, която е много повече от просто липса на звук, а е по-скоро безмълвие, покой… Покой, разбиран като състояние на битието, на съществуващото.
Това безвременно и одухотворено битие на света и предметите е според мен, един от най-важните предмети на фотографията, особено на нейната способност да запечатва мига, преодоляващ времето. Силната и въздействаща фотография не притежава дата, тя не е част от времето, тя е отвъд времето.
Погледът през окото на фотографията бих сравнил с погледа на старозаветния пророк, откликващ на Божия глас. Именно онова особено усещане за съпричастие към тайнството на света, света като Творение… Смиренoст пред величието на Битието, подобно на дете пред чудото на света – окото на фотографията е око на смирението, което търси и се надява на чудо.
Пенко Скумов е роден на брега на морето преди около 30 години в една прохладна октомврийска вечер. Учи история на културата и изкуствознание в Нов Български университет в София. Започва да снима през 1998 г. , а през 2000 г. става съосновател на фото група „Наос”. В периода 2001- 2009 г. участва в редица фотографски изложби, организирани от Наос, Ratts of the Capital, Български Фото Клуб. Интересите му са свързани с класическата фотография и благородните фотографски процеси. Работи в областта на графичния дизайн. Автор е на няколко корици на книги за издателство „Омофор”. На 25-ти февруари се откри малка изложба с негови фотографии на ул. Граф Игнатиев 74, във фото студио „Братя Трейман”.
