Първият план на Рилския манастир и заобикалящата го непосредствена околност е изготвен през 1904 година от П. Щегер, който, се подписва „техник- лесничей”. До тогава не съществуват други изобразителни материали, които да дадат представа как е изглеждал самият манастир, скитовете и метосите включени в неговия ансамбъл и непосредствената му околност, освен щампите, най-старата от които датира от 1791 година. За столетията преди това липсват каквито и да е сведения. Колкото и неточни, днес тези графични отпечатъци са единствени архивни материали за вида на манастирските сгради и свързаните с манастира метоси, скитове и обслужващи живота в него сгради и градини около манастира през ХVІІІ и ХІХ век.
През втората половина на ХVІІІ столетие графиката добива голяма популярност чрез тъй наречените щампи. Това са отпечатъци върху отделни листове хартия от гравирани върху мед, месинг или дърво изображения, в повечето случаи с религиозно съдържание.
Българската щампа се оформя под влиянието на щампи, донесени от Света гора, Синай или Йeрусалим. Поклонниците, които посещавали тези свети места и манастири заедно с другите верски сувенири носят и отпечатъци, които даряват на близки и познати. Към края на ХVІІІ в. в Рилския манастир по подобие на тези манастири се организирала първата българска щампарна. Обикновено манастирското братство възлагало на иконописец изработването на изображението, след което скицата се изпращала на майстор-гравьор във Виена, Будапеща или Москва. Сюжетът като правило пресъздавал образа на патрона на манастира Св. Иван Рилски, заобиколен със сцени от неговото житие и изглед на манастира. Щампите се продавали за спомен на поклонниците и освен че носели доход за манастира, подпомагали популяризирането на обителта и нейния патрон.
Най-старата известна засега щампа с подобно изображение, която десетки години се отпечатвала в манастирската щампарна, е изработена през 1791 г. вьв Виена с дарението на „господара Станковича от рода Первейкова от Пиянец”.
На следната 1792 г. изображението на тази щампа, в която централно място заема образа на св. Иван Рилски, заобиколен от медальони с житийни сцени и панорамен вид на манастира се повтаря вьв втора щампа, гравирана в Москва със средствата на богатите български търговци братя Мустакови. Начинът на изобразяване съчетава средновековните похвати със желанието за известен реализъм, ето защо изобразените сгради са далече от реалния вид, който са имали. Те са по-скоро знаци на съществуващото, отколкото негово изображение. Все пак, още тук виждаме градината на манастира, в която са подредени редове от зеленчуци и овощни дървета, заобиколена със зидана, масивна стена и порта.
През 1800, 1809, 1813 г, са изработени нови клишета в Москва и Виена и в манастира се отпечатва голямо количество щампи.
За развитието на щампарната в манастира допринася особено много проигумен хаджи Йсай. През 30-те години на XIX в. със свои средства той построява отделна сграда за работилницата и заплаща за изработката на повече от 12 калъпа с разнообразни сюжети, гравирани във Виена или Будапеща Наред с традиционните образи на патрона Иван Рилски и изглед от манастира х. Йсай проявява склонност и към някои нови сюжети с нравствено-поучителен характер За съжаление тази самостоятелна сграда на щампарната е била съборена и днес можем само приблизително да я ситуираме на север от манастирските стени, тъй като на една от щампите там е изобразено странно здание, което напомня градинска беседка.
От 1834 до 1848 г. щампарната се ръководи от монаха Софроний Рилски. По негово време се прави опит за гравиране на калъпи в самата щампарна. Запазено е изображение на св. Иван Рилски, изработено твърде неумело от ръката на монах Сергия през 1835 г. По внушение на Софроний обаче, в щампарната са канени да работят и изтъкнати и прочули се майстори като крушевския гравьор Тома Сидер и неговия брат Кирил, които изработват за манастира няколко калъпа.
Манастирското ръководство полагало непрекъснати грижи за щампарната. През 1848 г. в манастирската кондика са нанесени 400 гроша, изплатени за „менгеме и трудо”. По това време в Самоков се намира Яков Прамнин от Ваден който помага за направата на машина за отпечатване на щампи в града. Вероятно той е изготвил преса и за манастирската работилница с валцове, която заменя „менгемето” за плосък печат. Вниманието на стареите към работилницата не е случайно, защото пласирането на щампи носи голям приход. Само за 1847-1848 г. от продажбата им в манастирското дюкянче са получени 17,437 гроша.
Въпреки подобренията, направени през този етап, техниката в щампарната остава на ниско ниво и не всякога отпечатъците са качествени, поради което манастирското ръководство решава да изпрати свой монах в чужбина, за да усвои новостите. През 1865 г. за Белградската типография заминава инокът Калистрат. Той се запознава със съвременните способи и проявява интерес към набавянето на модерна преса за отпечатването на щампи. Калистрат преценява, че без нови машини не биха могли да се получат качествени копия с примитивната дървена преса и настоява пред манастирските стареи да отпуснат 8000 гроша за закупуване на модерна машина. След дълги съвещания манастирският събор отпуска желаната сума и машината е доставена.
След завръщането си от Белград през 1866 г. Калистрат организира в манастира типография, която по нищо не отстъпва на съвременните й графични работилници. Той сам започва да гравира клишета за щампи и прави опит да въведе литографията. В музея на манастира са запазени два литографски камъка с изображения от славното историческо минало на българската държава. В навечерието на Освобождението на България от османско владичество дейността на щампарната запада поради вноса на евтини цветни литографии от Русия. Работилницата за щампи, която е преместена в приземния етаж на северното крило на манастира след разрушаването на щампарната, съществува до 20-те години на миналия век, когато възпроизвеждането на старите щампи чрез фотоцинкографски клишета измества ръчно отпечатваните щампи. През 60-те години на ХХ век е направен опит за възобновяване на щампарната. Била е поръчана специална хартия и са отпечатани копия от много стари щампи, чиито „калъпи”- металически плочи били използвани дотогава като подстилки под печките в келиите.
Вероятно материалната полза от тази дейност не е била очакваната, поради което опитите били преустановени. Калъпите били пренесени и запазени в депото на манастирския музей.
