Избори

УВОДНИ ДУМИ

За човека казват, че мисли понякога, но винаги чувства. За съзнателния човек вероятно може да се каже още, че понякога мисли, но винаги избира. Ние сме свободни същества, независимо дали си даваме сметка за това. А основен израз на свободата ни е правото на избор.

Изборите си определяме като важни и маловажни, свободни или принудени, съзнателни и несъзнателни, рационални, емоционални, морални, културни, духовни, цивилизационни… Всевъзможни са релативните значения на понятието за избор, които използваме. Но в корена на всеки такъв избор е възможността да пристъпим към себе си; да изберем какви искаме да бъдем. И възможността да разберем по-добре какви сме в действителност.

В православното предание има една мисъл – че няма избор извън избора между Троицата и ада. Което ще рече, че всеки избор в крайна сметка е духовен акт и за да изберем доброто, трябва да изберем Бога. Защото само там доброто има абсолютни измерения, а ние имаме ум да го разпознаем и воля да го осъществяваме. Така нареченото добро у нас често пъти е онази реалност, за която се пита: „И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?“ (Мат. 6:23)

Изборите, при цялата гръмкост на техните заявки, рядко апелират към свободата и съвестта ни. Да дадеш мандат на една политическа власт означава да се съгласиш с някаква версия на действителността, с нечия чужда интерпретация. Така нареченият избор е съгласие да заложиш на една от краен брой възможности да промениш живота си чрез някой друг. Чрез много други, по-точно. Което означава да приемеш, че хора, които не познаваш, поемат отговорност за живота ти, като предварително знаеш, че те не я поемат истински.

Политическият избор рядко е съзнателен в собствен смисъл. Онова, което наричаме информиран избор, на практика е резултат на повече или по-малко добра манипулация. И демократичните правила тук са без значение. Животът по хоризонтала, липсата на кауза и критерий отвън превръщат този избор в залагане на сляпо, с единствената надежда някой да ни осребри залога. Знаем обаче, че дори да спечелим, залогът се осребрява в полза на избраниците ни. Но независимо от този многократно констатиран факт, ние продължаваме към следващите „избори“.

Политическата система определя начина, по който се управляват интересите в едно общество. Но действителното º значение е много по-малко от това, което й приписват демагозите. Истинският избор в политиката, който има значение за нас, стои преди въпроса за политическото представителство. Той е изборът за това какъв искаш да бъдеш, как искаш да изглежда животът ти и за какво да употребяваш енергията и способностите си. Преди избора кои политици да ни „управляват“ е изборът на лична житейска „политика“. Изборът какво общество да строиш около себе си, каква да е твоята лична програма. Така има шанс животът наистина да се промени и нещо повече – да се изправи. А движението нагоре по необходимост отърсва ненужното и изостря сетивата. Има много по-голяма вероятност да направим и правилни парламентарни „избори“, ако гледаме нагоре, вместо към политическите лозунги от екраните.

Човечеството, драги братя, е една горда дума, но погледнато от планината, то не се вижда. Вижда се мъгла, виждат се облаци, но човечеството не се вижда. Виждат се черни купчини гора и неправилно изтъкана мрежа от поля и нивя, но човечеството не се вижда. През мъглата се забелязват и големи градове, подобни на локви разлята сива боя, забелязват се реки и пътища като извити бели конци, но човечеството не се вижда. Не се виждат царските палати, нито парламентите, нито храмовете, не се виждат мухите, прелитащи над тези предмети на човешката гордост, не се виждат врабците, които летят над мухите, нито орлите, които летят над врабците – само горе се вижда малко син цвят, който хората наричат небе и долу малко сив цвят, който хората наричат земя, и между тези двете – нещо, което хората не наричат никак. Гледащият от планината накрая се изморява да гледа, търсейки в долината под себе си човечеството, той затваря очи, разтяга уста в цинична усмивка и шепне сам на себе си: човечеството е само една горда дума! … (Св. Николай Велимирович, „Йоан и Иродиада“)

Илиана Александрова

Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ: