творчество

Прочетох скоро текст на Солженицин, посветен на филма „Андрей Рубльов”. Това не е най-популярният филм на Тарковски (и Кончаловски), но е една от онези причудливи ниши в киното, в които може да

Крайният ригоризъм, с устата на някои православни, безапелационно твърди (и не само в наше време – през миналите векове този въпрос също е възниквал постоянно в църковна среда): Художественото творчество е просто

Съз­да­ва­не­то на „но­ва­та ре­ал­ност” Спо­ред ед­но раз­п­рос­т­ра­не­но мне­ние, Цър­к­ва­та и твор­чес­т­во­то се на­ми­рат в неп­ри­ми­ри­мо про­ти­во­ре­чие, по­не­же цър­ков­ни­ят жи­вот е дог­ма­ти­чен и ка­но­ни­чен, то­ест спо­ред то­ва мне­ние – нес­во­бо­ден и рег­ла­мен­ти­ран, до­ка­то