УВОДНИ ДУМИ
Неотдавна медиите разпространиха интересна новина. Светият синод на БПЦ забранил извършването на бракосъчетания извън храма. Защо забранява Синодът нещо, което никога не е било разрешено, не се разбира ясно. Но сигурно една от причините е, че някой го прави. Излиза, че дори в църквата и дори от тези, които водят църковното богослужение, не се разбира смисълът на тайнството. А ако не се разбира от тях, колко повече няма да се разбира от хора, които никакво богослужение не водят; а да не говорим и за такива, които водят други служения…
Тази новина по някакъв начин се свърза с едно друго събитие от последните дни – гей-парада в София, превърнал се в абсурден символ на духовна напредничавост дори за хора с традиционна ориентация. Допускам, че понятието „традиционна“ не е съвсем политически коректно според представителите на тези общности. Но какво да се прави – макар традициите да не са това, което бяха, преобладаващото число българи все пак използва биологичния пол за основа на половата си идентичност. Общият белег на гей-парадирането и бракосъчетанията по яхти или телевизионни студия е пошлостта.
„Тази тайна е велика”, казва апостол Павел, когато говори за брака. В тайната на брака има ключ към тайната на пола – дотолкова важна, че, както казва един руски богослов, „ние не можем да видим просто човека; виждаме мъже и жени“. Тайната на пола, в нейната съвременна интерпретация, се оказва наплескана с грим, оборудвана с изкуствен бюст и облечена в розова пола с пайети, а бракосъчетанието – частно театрално представление със съмнителни достойнства и сантиментален привкус.
Някой би предпочел да нарече всичко това кич, но кичът е по-външен, по-естетически ориентиран дефицит. Той е по-малкото зло. Пошлостта е саботиране на смисъла, неговото унищожаване отвътре. Пошлостта е неморална. Тя побеждава с лъжлива дипломация онези вътрешни сили, които разпознават в ума ни истината. Пошлостта е чучело на истината; тя е особено опасна и зловредна, „когато тези същности, които се имитират, се отнасят към най-високите достижения на изкуството, мисълта или чувствата” – пише Набоков в едно есе.
„Съвестта в човека е толкова стара, колкото и самият човек. Защо да очакваме, че нейното потискане няма да предизвика същите последици, както и потискането на сексуалните потребности?“ – пита психиатърът акад. Владета Йеротич в статията „Неврозата като шанс за съзряване“.
Не знам колко хора се интересуват какво би казал апостол Павел за брака или за пола. Но става все по-очевидно, че един от малкото гласове, които все още могат да съобщят някаква истина за човека и света, е гласът на църквата. Целомъдрието губи позиции днес, особено когато се разбира като полово въздържание, каквото предлагат различни религии по различни причини. Но е необходимо да му дадем шанс да бъде онова, което всъщност означава – събиране на ума и неговото оздравявяне. И събиране на човека около здравия смисъл.
Илиана Александрова
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Ерос и брак: тайнството на любовта– интервю със свещ. Василий ФЕРМОС
НОВО: Религиите в България
Предизвикателство пред християнския монотеизъм – вяра в Бог Майка, Жасмина ДОНКОВА
…и още любопитни статии за пътешествия, вяра и култура.
