„Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове”
(Мат. 7:15-17)
Историята на брака и семейството е стара колкото и човекът, тя трае вече три хиляди години, въпреки че не винаги и не навсякъде е била разбираема по пътя на логиката. Интересът на човека към проблемите на брака и семейството е също толкова стар, колкото и човекът. Семейството е основната човешка общност, с която започва цивилизацията, защото, по думите на английския социолог Хобхаус, „кариерата на най-голям брой цивилизовани раси е започнала с организацията на семейство от патриархален тип”, докато според известния антрополог Бронислав Малиновски, семейството е било клетка на обществения живот у примитивните народи, то във всички общества представлява истинска работилница, в която се създават напредъкът, цивилизацията, континуитетът на традицията и най-важните предпоставки за човешката култура.
Според християнската религия семейството е установено от Бога, а бракът е едно от седемте Тайнства. Според материалистичното разбиране бракът и семейството са възникнали от състоянието на промискуитет в праисторическото общество. Това е оспорено от Чарлз Дарвин, докато относително обективният учен Малиновски твърди, че „човешката култура, дори и най-примитивната, и промискуитетът са две непримирими противоположности”. Ще споменем още, че днес е все по-малко убедителна хипотезата на френската социологическа школа на Дюркем за произхода на семейството от тотемизма.
Първобитната религия вероятно е била чисто семейна. В нея не е съществувало едно божество, общо за всички хора. Всеки семеен бог е бил почитан като бог само от семейството, на което принадлежи. Той е бил само негов защитник. Мястото на примитивната религия е било не в храма, а у дома. Няма съмнение, че религията не е създала семейството, но тя му е дала своите правила, както и моралът, произлязъл от такава религия, е бил семеен.
Християнското семейство е започнало да се утвърждава преди две хиляди години върху силно разклатените основи на римското общество. Това общество, както добре знаем, се е характеризирало с голяма нестабилност на брака, отслабване на семейството, изгубване строгостта на морала, натрупване на големи богатства, с една дума, със срив на семейството (Марко Младенович). Някои особености на разпадащото се римско общество – увеличаване броя на несемейните хора, както и на браковете без деца, огромен брой разтрогнати бракове, невярност и на двамата съпрузи в брака, извращаване на половите отношения, все по-големият брой проституиращи жени – неумолимо и злокобно напомнят за състоянието на брака и семейството в западноевропейската християнска цивилизация в края на ХХ век.
Впрочем преди две хиляди години, по думите на Велимир Хаджи-Арсич, „Христовите апостоли – мисионери на евангелския идеал за брака и семейството, предприели поход за християнизирането на антично-езическия свят, който се разпадал от безнравственост, и така поставили началото на новата християнска епоха в човешкия живот, на новата евангелска култура и цивилизация, която ще промени духовно-нравствения облик на човечеството и ще трае почти две хиляди години”.
Владета Йеротич
Цялата статия „Семейството, агресията и религията“ можете да прочетете в новия брой 7/2013 на сп. Свет