Осмислянето на иконата, през всички векове на нейното съществуване, е изконно богословска задача. Не че друг подход към нея не е възможен или наличен, но богословието коментира мотива. То обикновено отговаря на въпроса защо, и оставя „под линия” отговорите на въпроса как.
Въпросът защо е сотириологичен и присъства като „основен тон” на всеки богословски дебат или спор – от триадологичния, до христологичния. Дебатът в Църквата никога не е преставал и така ще бъде до свършека на този век. В моменти от историята, винаги в контекста на конкретен казус, Църквата разпознава като свой един или друг отговор и публично го заявява. През по-голямата част от времето обаче отговорите остават неизречени. Това не означава, че липсват. Те всъщност се съдържат в това „всичко”, което Синът Божи е „чул от Отца Си” и което вече е казал и показал на Своите приятели (Иоан 15:15). Те се съдържат и в това, което на Свой ред Духът Светий ще учи и напомня (Иоан 14:26). Те се съдържат в Този, чиито свети Дарове вкусва пеленачето, преди да е в състояние да Го изповяда гласно. Те винаги се разкриват тогава, когато въпросите почукат на вратата настойчиво.
Всяка епоха, дори всяко поколение, има своите специфични въпроси. Чудото на Църквата е, че тя има отговорите apriori. Има ги като присъствие на Духа Светий, в Когото „Христос е същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8). Има ги и като съборно съзвучие, събрало в едно угодното „на Светаго Духа и нам” (Деян. 15:28). Има ги и като богата палитра отделни гласове – всеки със своята интонация, почерк, индивидуален мотив. Анализът им е въпрос на херменевтика, систематизирането – на догматика.
Текстовете, включени в настоящия сборник, отговорят на въпроса за смисъла на иконата посредством интонацията, почерка и индивидуалния мотив на всеки от авторите. В тях се съдържа както „основният тон” на това, което сме възприели от дарованията на Светия Дух и предходните поколения, така и специфичният отговор на въпроси, които стоят пред всеки мислещ човек в Църквата, и не само.
Ще ми се да вярвам, че всеки читател ще намери в тези текстове нещо, което да го провокира и обогати. Нашата църковна действителност, а в немалка степен и нашето съвременно църковно изкуство, могат само да спечелят от умението на богословите да четат изкуството, а на иконописците – да изписват богословието.
Неделя на всички светии, 2020
Велико Търново
