Апостолската мисия на стареца Клеопа (Илие)

Архим. Клеопа (Илие) е един от най-обичаните православни духовници на нашето съвремие, почитан не само в Румъния, но и в целия православен свят, старец на румънския манастир „Сихастрия“. Роден е на 10 април 1912 г. с името Константин в село Сулица, окръг Ботошани, в румънската област Молдова. Той е петото от десет деца в семейството на Александру и Ана Илие. Родителите му са силно вярващи, под тяхното влияние четири от децата им – три момчета и едно момиче, приемат монашеството, а след смъртта на своя съпруг през 1943 година самата Ана избира монашеския живот под името Агафия. „Имахме отделна стая, цялата само с икони, като параклис, където се молехме. Събуждахме се в полунощ, четяхме от Псалтира, и правехме стотици поклони, и след това отново си лягахме“, разказва отец Клеопа. Още в ранните си младежки години той става ученик, заедно със своя брат Геор­ги, на един от известните румънски подвижници – схимонах Паисий (Олару) от скита „Козанчя“. При стареца Паисий ежедневно се стичали десетки вярващи от цяла Румъния, според свидетелствата той изповядвал между 30 и 50 души на ден. За своя духовен наставник отец Клеопа казва, че подхождал към духовните си чада с безгранична любов, всеопрощение, търпение и благост.

През 1929 г., на 12 декември – в деня на св. Спиридон, младият Константин става послушник в скита „Сихастрия“ при стареца Йоаникий (Морой), заедно със своя по-голям брат Василий. Първото послушание, което Константин приема, е да пасе манастирските овце. През 1937 г. 25-годишният Константин приема монашеско пострижение с името Клеопа. Съвсем скоро след това младият монах е помолен да се нагърби със задълженията на стареца Йоаникий (който се разболява тежко). Цял месец той се моли и размишлява, преди да се съгласи, и едва след като получава благословението на стареца Паисий, се решава да поеме ръководството на братството.
През декември 1944 година е ръкоположен за йеродякон, а няколко месеца по-късно, в началото на 1945 г. – за йеромонах. Първоначално не иска да бъде хиротонисан, поради страха, че не е достоен да се нагърби с голямата отговорност на свещеническото служение пред Бога, но е убеден от своя духовен наставник.

Усилията от неговото ръководство съвсем скоро дават благодатни плодове и през 1947 г. „Сихастрия“ е обявен за манастир, а отец Клеопа е възведен в архимандритско достойнство. С идването на комунистическия режим обаче настъпват тежки времена за християните в Румъния.

През пролетта на 1948 г. отец Клеопа е задържан в ареста от комунистическите служби за сигурност, за този момент самият той разказва: „В деня на светите Константин и Елена изнасях проповед и в нея казах: „Да даде Господ днешните ни управници да бъдат като светите императори Константин и Елена, за да ги поменава Църквата във вечността“. Тогава измежду множеството един мъж дойде при мен и ми каза да тръгвам с него, дори не успях да се преоблека, качиха ме в една кола и ме откараха в Търгу Нямц, там ме затвориха в едно мазе, в което нямаше нищо, освен едно циментово легло. Стоях заключен там пет дни, без вода и храна. След това ме освободиха“.
През същата 1948 г. в продължение на шест месеца отец Клеопа се укрива от Секуритате в горите около манастира „Сихастрия“. През 1949 по заръка на Румънския патриарх Юстиниан (Марина) отец Клеопа се завръща и е изпратен в манастира „Слатина“, заедно с 23-ма монаси, за да може със своя благодатен пастирски опит да подпомогне братството на обителта, което по това време наброява осем монаси в напреднала възраст. За кратко време, благодарение на архим. Клеопа и новодошлите братя, манастирът се възражда за нов живот. Така в началото на 50-те години на миналия век на стареца Клеопа му е възложено да отговаря за братствата на осем румънски манастира и скитовете към тях.

Докато е в манастира „Слатина“ той отново е заловен от Секуритате и подложен на репресии. Закаран е в град Фълтъчени и там е пребит от бой, удрян в главата „така че да изгуби разсъдъка си“, както споделя самият той в спомените си. Очите му се затворили, не можел да вижда, едва успявал да си поеме дъх, когато: „…направих така, че умът ми да снизходи в сърцето с Иисусовата молитва. Час по-късно ме извадиха оттам и всички се изненадаха, че мога да говоря и да ходя, без някой да ме придържа“, разказва старецът.

Между годините 1952 – 1954 преследванията на тоталитарната власт продължават и той е принуден отново да се укрива в планината заедно с отец Арсений Папачок – друг известен духовен старец на Румъния. Един вярващ селянин носи на двамата духовници веднъж месечно торба с картофи и сухари, за да оцелеят. През 1954 г. патриарх Юстиниан издейства от властите да бъдат прекратени преследванията срещу тях. Двамата се завръщат и по заръка на патриарха започват да служат в манастирите около столицата Букурещ. След няколко месеца старецът Клеопа се завръща в „Сихастрия“ за голяма радост на своите духовни чада – монаси и миряни – в цяла Молдова. Но минават само няколко години и през 1959 г. ситуацията отново се усложнява, репресиите и гоненията на комунистическата власт над клира се подновяват с още по-голяма сила и пред заплахата от арест, архим. Клеопа за трети път е принуден да потърси убежище в планинските гори.

През 1964 г. тоталитарният режим разхлабва хватката си и вярващите могат да поемат глътка въздух. Отец Йоаникий (Бълан) отива тайно при стареца, за да го убеди да се завърне в манастира „Сихастрия“ през есента на същата година. От момента на неговото завръщане до края на живота му в продължение на 34 години без прекъсване той служи и приема хора, дошли в манастира „Сихастрия“ от различни краища на Румъния и света, за да потърсят от него духовен съвет и да чуят вдъхновените му проповеди.
През есента на 1974 година той предприема поклонническо пътуване до Светите земи, а през 1977 г. отива на Света гора, заедно с още няколко румънски духовници от манастира „Сихастрия“, въпреки пречките, които тоталитарната власт създава, за да осуети пътуването. Там се осъществява и паметната за стареца Клеопа среща със свети Паисий Светогорец. Румънският духовник много искал да се срещне с него, за когото чул от атонски монаси, че е голям подвижник, макар и само 54-годишен. Старецът Паисий ги посрещнал с блага усмивка, казвайки имената на всекиго от тях още преди те да му се представят, а след това ги окуражил да зададат своите въпроси към него за онова, което най-силно ги вълнува. По спомените на самия отец Клеопа, изненадващо отец Йоаникий, който бил част от румънската група, задал на стареца Паисий следния въпрос: „Отче, Паисие, понеже отец Клеопа иска да остане тук, на Света гора, ти какво ще кажеш – да остане ли тук?“. За този момент отец Клеопа разказва: „Помня, че казах на събратята си, че не просто ще дойда на Света гора, а че мисля да остана… Имам двама чичовци, подвизавали се там, единият от тях доживя до сто години – Варлаам Вънту, отидох да се поклоня на неговия гроб. А отец Йоаникий беше против да оставам, той искаше да се върна“. Докато отец Клеопа преодолявал изненадата си от зададения въпрос, който го поставял в центъра на вниманието, и дори се обърнал към своя събрат отец Йоаникий с думите: „Кой ти каза да питаш за това?!“, старецът Паисий им отговорил: „Вашият манастир е мисионерски, където идват много души. Ако отец Клеопа дойде на Света гора, той ще се спаси като обикновен монах, но ако остане там, в манастира, и ако има много търпение, ще се спаси като един апостол“.

Отец Клеопа се вслушва в съвета на стареца Паисий и се завръща в „Сихастрия“. Той успява достойно да устои на натиска на румънските тайни служби. През 70-те години продължава да бъде под наблюдение, поради „развиване на мистична, религиозна пропаганда“. В запазени донесения срещу него се посочва, че е познат на енориашите в този район на Румъния като чудотворец и най-добър духовник; че се радва на голяма популярност и има голямо влияние както сред клириците, така и сред миряните. Поради това за определен период от време е принуждаван да стои затворен в килията си и да не се среща с поклонници, дошли да беседват с него в манастира; предупреждаван е и „да не удължава проповедите си с примери и цитати от Евангелието“.

Въпреки тези рестрикции, той успява да види някои от своите трудове публикувани. Архим. Клеопа е автор на книгите „За православната вяра“ (1981, преиздадена през 1991 г. под заглавието „Пътеводител в православната вяра“), „Проповеди за Господските и светийски празници през годината“(1986), „Проповеди за Неделите през годината“ (1990), „Ценността на душата“ (1991), „Възхождане към Възкресението (духовни беседи)“ (1992), „За сънищата и виденията“ (1993), „Как можем да влезем в рая“ (в съавторство с о. Йоаникий Бълан, 2003) и др.

Дълги години той се радва на добро физическо разположение, за да служи и да проповядва Божието слово, но през 1998 година здравето му рязко се влошава. Според свидетелства за последните дни на стареца, вечерта на 1 декември той започнал да чете сутрешните си молитви, което учудило неговите събратя. Същата нощ, около 2 ч. на 2 декември той предал Богу дух.

Погребан е до своя духовен старец Паисий (Олару) в гробището на братята на манастира „Сихастрия“, където и днес се стичат стотици поклонници.

От българските издатели