Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни. Така пише в първа глава от Евангелието според Йоан, стих 18.
Раждането на Бога в човешка плът е началото на това обяснение. Второто лице на Светата Троица, Вечносъществуващият в недрата на Отца Единороден Син Божи в един момент от човешката история влиза в живота на света като съвършен Бог и съвършен човек в едно същество. Става един от нас, за да ни обясни Бога, да можем да Го видим, да Го чуем и да Го обикнем. Бог става човек, за да извърви с хората трънливия път, който човечеството само си е избрало, да вкуси в плът ужаса, болката и края му и да преобърне този край в начало на истинския живот, което отново да можем да изберем свободно.
Не можем да проумеем Въплъщението. Но ние не можем да проумеем и чудото на живота, нито да обхванем неговите измерения. Можем само да благодарим и да благоговеем пред този свещен дар.
Тайната на Въплъщението превъзхожда ума ни, но тя се побира в сърцето. И оттам излъчва топлина и светлина за целия човек, която озарява ума, прониква в чувствата и преобръща опита ни за света и другите.
Защо икони? И в древност, и днес, към православните вярващи са отправяни обвинения за това, че рисуват Бога и почитат Неговите изображения. Църквата отдавна е обяснила своето отношение към иконата, но нейните обвинители не споделят църковното благоговение пред свещените образи, защото то може да бъде разбрано само в опита на църквата. За тези хора най-понятно може би ще бъде едно кратко обяснение на иконопочитанието: иконата е празнуване на Въплъщението.
Можем да рисуваме Бога, защото Той се е родил като човек. Иконата е постоянно припомняне на това събитие. Тя е благодарен разказ на човечеството за това, че Господ е приел човешка плът, че е живял сред хората и ги е наричал приятели. Че те са могли да го познават, да Го чуват, да вървят с Него, да се докосват до Него и да Го обичат. И този разказ се предава през вековете от поколение на поколение в църквата, за да не забравяме най-важното послание на християнството, открито на светите отци от началото на църковната история – Бог стана човек, за да може човекът да стане бог по благодат.
Хората са могли да нарисуват Христовия образ, защото са могли да Го видят. Могат да Го рисуват и днес. Неговия образ, Божия образ в човека иконите явяват и чрез лицата на Света Богородица и на светиите. Казват, че иконата е богословие в цветове. Но тя е по-скоро образ на църковното боговидение и богомислие без слова. Иконата е радостното и мълчаливо свидетелство на Църквата, че Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина. (Йоан 1:14).
Честито Рождество Христово!
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Цветовете на Православието. България
Имат ли миряните особено призвание в Църквата, протойерей Алексий УМИНСКИ
Роди се Дете, Син ни се даде“ – международен ученически конкурс, Маргарита ДРУМЕВА
