Травмите от детството – бележат ли завинаги нашия път към другия и способността ни да се свързваме помежду си; оставят ли място за истинско общуване. Има ли с какво да възпълним липсата на обич от детството и може ли обществото да спасява от ада, който преживява откъснатото от родителите си или отпаднало от любовта им дете?
Защото, противно на ефектната и спорна фраза на Сартр, не другите са адът. Адът е болката на отделения от другите, самодостатъчен и нещастен човек; съществуването извън Бога, което ще рече – извън любовта. Вечно. Такова е разбирането на Църквата.
Първоначалният свят на детето са неговите родители. То вижда Бога в техните лица; те му дават първия опит за любовта, за безусловното и безрезервно приемане. Или не му дават такъв опит. И въпросът дали едно дете ще успее в зряла възраст да изпита доверие, дали ще бъде в състояние да показва спокойно лицето си на другите и да разпознава техните лица, може да се окаже въпрос на живот и смърт. Защото спасението ни е може би невъзможно извън другия, извън способността ни да го видим истински и да се свържем с него чрез любовта. А истинското познание за другия, пак според учението на Църквата, е възможно единствено в любовта.
Разговорът за възпитанието на децата в Църквата е и разговор за екзистенциалните проблеми на съвременния човек и църковното съзнание на възрастните. В статия, посветена на служението на Църквата към младите хора, митрополит Йеротей (Влахос) говори за обезличаването като един от най-сериозните проблеми на модерното общество, който засяга особено силно младежите. Днес повече от всякога технологичните симулации заместват истинското общуване като среща и живот с другия. Точно затова повече от всякога Църквата е призвана да бъде този „друг” за всеки, който е сам, и да го научи да обича. И в същото време – да вижда във всеки „друг” детето, което има нужда да бъде обичано, за да повярва, че любовта има сила.
Как Църквата ще отговори на това призвание е много важно за всички; и зависи от всички.
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Самодостатъчност или страх от отхвърляне, Яна ФИЛИМОНОВА
Нужни са хора с жертвен етос, митрополит Йеротей (ВЛАХОС)
“Не се учим от грешките на родителите си“ – разговор с актрисата Маряна СПИВАК по повод филма „Нелюбов“
Създай ми ново минало. Отношението към сирачето в българската действителност през вековете, Маргарита ДРУМЕВА
„Сърцето ми и до днес се оказва недостатъчно готово“ – разговор с Алина Воденичарова за приемната грижа
„Невъзможно е да откъснем вярата от културата“ – разговор с руския актьор Алексей БАТАЛОВ
Песента на щурчето и уличният крясък на света. Непримиримият Константин Константинов, Маргарита ДРУМЕВА
ИЗТЕГЛИ СПИСАНИЕТО В PDF ФОРМАТ >>>
