Призивът на древногръцкия поет “стани това, което вече си” е винаги актуален. Едни го разбират като поръка да възходим до свръхчовеци; християнството го разбира като начин да станем човеци в собствен смисъл. Да направим място на истинската си личност да „стане”; да се изправи в нас Образът, по Който сме създадени. Богословите понякога наричат този процес „обожване”.
Има обаче един много популярен израз, приписван на руския православен апологет дякон Андрей Кураев, – че преди да се обожим, трябва да се очовечим. Ироничен поглед към злоупотребите с богословско съдържание, които всъщност хич не са смешни.
Имитациите на духовност, привнасянето по външни белези на опит от областта на високата християнска аскеза към собствената личност, която често дори не е стъпила на пътя на християнството, създава плашещи духовни картини. Виждаме поведение, далече от елементарното приличие и човешка съпричастност, което се крие зад високи фрази и “свещен” гняв. Виждаме обикновено безсърдечие, маскирано като борба за принципи, виждаме мързел и глупост, които се представят за добродетелна простота, и нарцистично самодоволство, което претендира да е олицетворение на истината.
Какво е обаче да се очовечим. Има ли „техники” за това и критерии, с които да се съотнесем, докато мислим що за хора сме всъщност. И дали е възможно изобщо да бъдем „духовни”, без да сме успели да събудим сърцето си за простите, делнични задачи на душата.
В този брой на “Свет” сме подбрали текстове, в които се разсъждава за това, какво е да си добър човек. Размисли за душевното и духовното в човека, за историческото развитие на психологическите ни пластове, за културата, общуването и вярата. И разбира се – за любовта, без която нищо не става наистина.
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Просто да станеш добър човек, игумен Нектарий (МОРОЗОВ)
„Но първом не иде духовното, а душевното…“ – разговор с монахиня София (Ищенко), А. СИГУТИН
Сладки „сапунчета“ от Своге, Маргарита ДРУМЕВА
