Марияна Филипова
Следващата ни спирка е в град Куклен, на 8 километра западно от Асеновград и приблизително на 15 километра южно от Пловдив. В дела Чернатица, част от Западните Родопи, и на 2,5 км югозападно от град Куклен е разположен
Кукленският манастир „Св. Св. Козма и Дамян”
Манастирът включва две църкви, стопански и жилищни сгради, както и аязмо в близост до тях. Манастирският комплекс е разположен на три равнища: първото е с молитвена зона и гостоприемница, преминаваща към следващото равнище, където в миналото е била стопанско-поклонническата зона и монашеските килии на най-високото равнище. Главната църква в Кукленския манастир датира от 15 век. Представлява кръстовидна, безкуполна сграда, която е разширена в периода XVII-XVIII век, а през XIX век º е добавен нов притвор. Преобладаващият слой стенописи в храма датират от 1862 година и включват цикъла „Сътворението на света·, сцени от живота на светците-лечители, безсребрениците Козма и Дамян и други. В другата църква „Св. Благовещение” , която е по-нова и по-малка, се служи през зимата и на празника Благовещение.
Манастирът „Св. св. Козма и Дамян” е основан през Второто българско царство, но сведения за духовна дейност са достигнали до наши дни едва от края на XVII век и началото на XVIII век. Кукленският манастир е посветен на светите братя Козма и Дамян поради лечителските им способности. Светата обител възниква до извор с лековита вода, наречен „Св. Безсребърници·, чиито лечебни свойства били познати още от времето на траките. Според преданието аязмото изцелявало психични заболявания. В единия от храмовете е запазена една от оковите, с които някога душевно болни поклонници са били оковавани към пода и оставали през нощта в църковния притвор. На сутринта монасите пеели над тях молитви и след това ги обливали с вода от аязмото.
Народното име на Кукленския манастир е „Свети Врачове”. Той оцелява по време на османското робство, благодарение на лечебните си свойства. По онова време семействата на османските управници идвали да се лекуват в него и по тази причина той е закрилян от турските власти. Манастирът успява да пребъде и по време на помохамеданчването на родопските българи през 1657 година, когато 218 църкви и 33 манастира между Костенец и днешен Асеновград са сринати до основи.
През периода на Възраждането в манастира „Св. св. Козма и Дамян” се помещава килийно училище. През XVII век той е важно книжовно средище, където се подготвяли преписвачи, краснописци и граматици. В началото на XIX век обителта попада в ръцете на гръцки монаси. Те замазват оригиналните български стенописи и върху тях изографисват гръцки надписи. При реставрацията на църквата са съхранени и двата слоя. Манастирът е съхранен в автентичния си вид до двадесетте години на XX век. Понастоящем са съхранени западното крило и части от северното.
Кукленският манастир „Св. Св. Козма и Дамян” е действащ, женски манастир. Празникът му се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на двамата светии Козма и Дамян.
Араповският манастир„Св. Неделя“
се намира на 30 километра от Пловдив. Разположен е на 10 километра от Асеновград, в близост до село Златовръх, и е само на 10 километра от Асеновата крепост, представляваща един от 100-те национални исторически обекта. Главната църква „Св.Неделя” представлява трикорабна, триконхална сграда с купол и притвор. Построена е през 1859 година. Стенописите в църквата датират от 1864 година. Те са дело на зографите Георги Данчов и Алексий Атанасов. През 1928 година силно земетресение поврежда църквата и стенописите й. По-късно през годините те са възстановени. Кулата-крепост е най-оригинално построената част от Араповския манастир. Тя е с правоъгълна форма и е използвана както за наблюдателница, така и за жилищна сграда. В близост до манастира се намира аязмо. То е извън манастирския комплекс и е недалеч от северната порта. През 1870 година около него е построен параклис, изографисан от Георги Данчов. През 1856 година започва строителството на манастирския комплекс. През 1859 година в него се основава новобългарско училище с около 100 ученици, а през 1868 година в манастира е открито и училище за свещеници.
По време на Руско-турската война (1877–1878) обителта е опожарена от нашествениците. Впоследствие отново е възстановена. Друг интересен факт от историята на манастира е, че майката на Иван Вазов се е укривала там, заедно с децата си, по време на Априлското въстание.
Араповският манастир е постоянно действащ мъжки манастир с особена историческа стойност и е обявен за паметник на културата. В него се намира много ценна икона на Св. Богородица, която се смята за чудотворна.Храмовият празник на обителта е на 7 юли (Света Неделя).
Осеновлашкият манастир Св. Богородица”
по-популярен под името „Седемте престола” се намира в красивата долина на река Габровница и е последната спирка от нашето туристическо пътуване. Манастирът е разположен на 7 км от с. Осеновлашко и на 50 км от Враца, като също спада към 100-те национални исторически обекта на България. Манастирският комплекс включва църква в средата на вътрешния двор, камбанария с две камбани и две жилищни сгради, голямата част от които са стаи за поклонници. От особена историческа и архитектурна стойност е манастирската църква „Рождество Богородично“. В нея под един покрив са вградени седем по-малки църкви (престоли). От там произлиза и названието „Седемте Престола“. Комплексът е ограден от висок каменен зид, а дворът на манастира впечатлява с поддържаната си градина, с многото цветя, както и с растящата в него едновековна секвоя. Недалеч, северно от манастира, има останки от крепост, наречена Латинското кале, откъдето е взета днешната порта на Осеновлашкия манастир.
Трудно е да се определи точното време, през което е създаден манастирът. Историци смятат, че той датира от Второто българско царство, между XII и XIV век. Построяването на манастира се свързва с управлението на цар Петър II, който е починал в обителта и тогава брат му става пръв игумен на манастира. Освен историческите данни, има и легенда, която разказва за създаването на манастира. Според нея „Седемте престола“ е основан от седмина боляри, дошли от Басарабия през XI век. Тогава те се установяват със семействата си и основават седем села в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лакатник.
Манастирът е бил духовен център от особена важност по време на турското робство. Той има собствена библиотека със стари православни книги. През 1848 година е било изградено и килийно училище. Манастирът „Седемте престола” е действащ мъжки манастир, чиито храмов празник се чества на 8 септември (Рождество на Пресвета Богородица).
