70 години от спасяването на българските роми по време на Втората световна война
По повод на предстоящата годишнина от великия хуманeн акт на спасяване на 150-те хиляди български роми от фашистките лагери на смъртта, ведно с 50-те хиляди български поданици от еврейски произход през 1943 г. Източноевропейски форум за диалог „Мостове” – София подема кампания сред съмишлениците си в глобалната мрежа „Инициатива на Обединените Религии” за номиниране на България и българския народ за Нобеловата награда за мир, което би спомогнало за успешната интеграция на милиони европейски граждани от ромски произход в началото на XXI век и третото хилядолетие.
Един всенароден героически акт на българския народ, който е световно неизвестен и който заслужава да бъде удостоен с престижната всемирна награда, за да служи за пример на междуетническата и междурелигиозната толерантност и мирно съвместно съществуване пред всички хора на планетата. Една от съществените причини за това забвение е, че дълги години след войната България беше в Източния блок, под режима на комунистите и под тоталитарния контрол на СССР. За комунистите представляваше крайно неудобно и голямо препятствие да признаят и обяснят пред народните маси и световната общественост спасяването на българските евреи и цигани, чиито реални спасители бяха Православната църква, българските профашисти и монархията. А това бяха трите основни противника на комунистическата идеология и режим.
Подобна почест към българския народ и държава днес ще подпомогне усилията им по отношение на българските граждани от ромски произход и тяхната успешна интеграция в голямото обединено семейство на европейските държави и до края на „Десетилетието на ромското включване”. В Република България бе приет план за действие за „Десетилетието на ромското включване”, одобрен с Решение на Министерския съвет от 14 април 2005 г. Той съдържа множество цели, задачи и дейности, разделени в шест области:
• образование,
• здравеопазване,
• заетост,
• жилищни условия,
• закрила от дискриминация,
• култура.
На 23 октомври 2012 г. в берлинския парк Тиергартен бе тържествено открит с участието на германския канцлер Ангела Меркел и федералния президент Йоаким Гаук дългоочакваният Мемориал на европейските синти и роми, жертви на нацисткия режим. Този паметник на „забравеният Холокост”, по думите на един от оцелелите, отдава почит на стотиците хиляди роми, екстерминирани от фашистите, и напомня необходимостта от противопоставяне на дискриминацията, която все още тази етническа група и днес среща в Европа. На ромски това изтребление на народа се нарича Пораймос и паметта 
на жертвите се почита на Международния ден на ромите 8 април.
Паметникът, чийто автор е израелския творец Дани Караван, представлява пълно с вода изкуствено езерце с триъгълна колона в центъра, върху която всекидневно ще бъде поставяно свежо цвете, чието символическо значение, според израелският скулптор се състои в следното: „Всекидневното подновяване на цветето ще бъде като молитва, напомняща ни никога да не забравяме.”
Панели/табла с подробна информация за нацисткото изтребление на това малцинство заобикалят монумента, разположен в близост с Райхстага, зданието на немския парламент, и до мемориалите на еврейските и гей жертвите, открити през последните години.
Преследванията на ромите в Европа започват още в началото на XVI в., но те достигат връхната си точка по време на Втората световна война (1939–1945), в Германия, при управлението на Адолф Хитлер. Хитлеристката идеология за защитата на „чистата арийска“ раса от смесване с „нечисти“ племена като славяни, евреи, роми започва да става практика, когато хитлеристите вземат властта в Германия през 1933 г. Циганите са били също подложени на расова дискриминация от самата зора на нацистката идеология и управление. Преди берлинското домакинство на Олимпиадата през 1936 г., стотици от тях са интернирани, През 1936 г. е създаден и специален изследователски институт за расова хигиена, чийто директор Роберт Ритер обявява ромите за „примитивни същества“ без индивидуалност, история и култура. Той препоръчва те да бъдат лишени от възможност да създават потомство чрез ред методи, включително насилствена кастрация. Смесените бракове със закон са обявени за престъпление. Според Изследователския институт за расова хигиена съществуват три групи цигани. Първата е на „етнически чистите скитащи цигани“. Според германските учени, тази група цигани произхожда от Индия и следователно, има „правилен“ арийски произход, който е „омърсен“ от смесените бракове. При все това, отношението към тях е по-особено и им се позволявала известна свобода. Втората група е на циганите със смесен произход по начало. На тях не им е позволено да имат деца, за да не продължат „замърсяването“ на германската нация. В третата група влизали хора от нецигански произход, които обаче водят скитащ живот като ромите. Те са обявени за „антисоциални“. За такива, междупрочем, са обявени и всички, които нямат постоянна работа или са самонаети.
Най-ранният нацистки документ, отнасящ се до прилагането на тотално решение на циганския проблем на национално или международно равнище е чернова под ръководството на държавния секретар Ханс Пфундтер от Министерството на вътрешните работи на Райха от март 1936 г., а първата специфична референция към „окончателно решаване на циганския въпрос” (endgültige Lösung der Zigeunerfrage – фактически първата поява на термина е на първа страница на списанието на Обществото за изучаване на циганите през 1888 г.) е направена от Адолф Вюрт от Научно-изследователския отдел за расова хигиена през септември 1937 г. Първият официален партиен документ (Reichsfuhrer-SS-Dokument S-Kr. 1 Nr. 557/38) по отношение на горното е издаден през март 1938 г. и е подписан от Химлер.
През 1938 година шефът на СС, Хайнрих Химлер обособява нарочна служба за систематическото унищожаване на циганите, наричани още синти и рома. Няма ясни сведения колко точно са били избити по време на Холокоста, но обикновено се сочат бройки между 220 000 и над 500 000. Тяхната съдба в следвоенна Германия и Европа не предизвиква особено внимание, поради съсредоточаването върху изтреблението на 6-те милиона евреи. Едва през 1982 западно-германския канцлер Хелмут Шмит публично заявява, че синтите и ромите са били „преследвани заради с тяхната раса и тези престъпления съставляват акт на геноцид: Още от 1992 се проектира изграждането на паметник в Берлин. „За съжаление днес е вече много късно за болшинството от оцелелите през нацисткия терор”, заявява Зони Вайсц, ром, чиито майка и две невръстни братчета загиват в газовите камери, но самият той успял седемгодишен да избегне депортацията от транзитния лагер Вестерброк в Аушвиц с помощта на един немски полицай. През 1942 г. до лагера Аушвиц-Биркенау са транспортирани над 10 000 роми. Ромите от завладените от Германия държави също са изпратени в концентрационните лагери по формалното обвинение, че са шпиони – само в периода февруари 1943 г. – лятото на 1944 г. в лагера Аушвиц-Биркенау са депортирани роми от Германия, Австрия, Бохемия и Моравия, Холандия, Белгия, Северна Франция, Полша, Съветския съюз и др. Близо 19 300 роми са убити в този концлагер, като само на 2 срещу 3 август 1944 г., при заплахата от приближаването на съветските войски, германците убиват в газовите камери 2900 роми.
Председателят на германския централен съвет на синтите и ромите, Романи Роуз, заяви пред медиите, че берлинският мемориал олицетворява нуждата от противопоставяне на антициганските предразсъдъци, както и срещу антисемитизма: „В Германия и в Европа набира скорост груб расизъм против синтите и ромите, като този расизъм е подкрепян не само от крайнодясни партии и групи, но намира все повече почва и в средните обществени слоеве”. Малцинството е дискриминирано в бившите комунистически средно- и източно-европейски държави. През август 2012 г. за пореден път полицейски рейдове в Париж и други френски градове просто изринаха ромските нелегални поселища, с което стотици източноевропейски роми останаха без подслон, което ни показва, че обществото не е научило”.
Меркел призова „за защита на малцинствата, които обогатяват различието в Германия. Това е задължение и на всички германци, и на всички европейски граждани – да им оказват помощ и днес където и в която и държава те да живеят.”
Паметникът на ромските жертви последва откритият през 2005 г. берлински мемориал на Холокоста над шестте милиона евреи и този от 2008 г. за дълго ингнорираните гей-жертви на фашисткия режим. За в бъдеще се планира паметен знак в памет на евтаназираните психично болни и други, считани за „недостойни” за живот.
След активизирането на политиката срещу ромите и евреите, германското правителство изисква и от България да предаде своите евреи и роми и да ги депортира в „лагерите на смъртта“. Цар Борис III отказва, с което спасява живота на около 150 000 роми и 50 000 евреи. През 1934 г. броят на циганите достига почти 150 хил. души, като България е единствената държава, при това съюзник на хитлеристка Германия, в която след края на войната е установено на базата на естествения прираст увеличение на населението с еврейска и циганска етническа принадлежност. В териториален аспект има някои различия по отношение на местоживеенето на циганите в отделните околии на страната. По данни от преброяването значителна част от циганското население е живяло в следните околии: Сливен, Пазарджик, Стара Загора, Пловдив, Лом, Плевен, Шумен, Провадия и София (град), а най-слабо населени с цигани са околии Габрово и Смолян. Относителният дял на циганите се задържа на равнище около 2.5% до 1956 г. включително, след което трябва да се има предвид, че данните за етническата принадлежност на населението са изкривени от политическия контекст (политиката на БКП за непризнаване на малцинствата).
Брой и относителен дял на ромите спрямо общото население на България съгласно преброяванията 1900–2001 г. по данни на Националния Статистически Институт за етническата идентичност, разпределени по година на преброяване, брой на ромите и относителен дял на ромите в България, както са посочени в информационния справочник „Ромите в България”, изд. Институт „Отворено общество“, София, 2008 (ISBN 978-954-9828-61-0):
Според резултатите от Преброяване 2011, циганите у нас изненадващо са намалели от 370 хил. през 2001 г. с ок. 45 хил. души десет години по-късно, което се отчита и при турците – от 750 хил. на 588 хил. души, което се дължи, най-вероятно, на факта, че повече от 700 хиляди души са отказали да посочат етническия си произход в преброяването.
В статистическите данни е документирано присъствието на над 150 хил. души от ромски етнически произход в Царство България в годините на Втората Световна Война, което население не бива засегнато от провежданото от немските фашисти и европейските им съюзници расово прочистване от ромския етнос. Именно поради тази недостатъчно разлистена страница от българската и световната история, наред с акта на спасяването на българските евреи, неправителствената организация „Източноевропейски форум за диалог „Мостове” предприема и настоящата лобистка кампания в рамките на провежданата за трета година Световна Седмица на хармонически междуконфесионални отношения. Искрено вярваме, че подобно признание ще подпомогне усилията на България и Европейския Съюз по отношение на българските и на всички граждани на ЕС от ромски произход и тяхната успешна интеграция в голямото обединено семейство на европейските държави.
