Съществуването на субкултури в рамките на културните традиции на едно общество е навярно най-доброто доказателство, че ние – хората, никога няма да се автоматизираме и формализираме докрай, че водещи мотиви в живота ни могат да бъдат не само официално регламентираните процедури, но и личните пристрастия, емоциите, интересите, богатството от усещания, любопитството и способността да се привързваме към себеподобните или към идеите. Познаването им би могло да подпомогне изграждането на цялостна представа за определена система или личност, както и да обясни редица девиации, дисонанси и особености в живота на организацията, фирмата и общността.
Едва ли някой може да изброи всички субкултури, които съществуват днес и които непрекъснато се раждат в условията на глобалните процеси. Вътре в самите организации биха могли да бъдат регистрирани различни субкултури, обединени от общи или сходни идейни и политически пристрастия, от определени социални каузи, от начина на прекарване на свободното време – спорт, игри, пристрастия към културни прояви и др.
Познаването им би могло да намести пластовете в съвкупния ни живот и да подобри комуникацията, изхождайки от принципа „имаш право също като мен”.
Или пък да подреди структурата на собствените ни разбирания, що се отнася до склонността на повечето субкултури да създават утопии. Човечеството непрекъснато се стреми да внася ред в хаоса, справедливост в несправедливия свят, общност в разделението и алиенацията, търсейки изход и пътища за хармоничен живот. Момичетата и момчетата със странни прически и дрехи непрекъснато измислят нови варианти на Царството на любовта, като „децата на цветята” в характерното хипи-движение през миналия век, без да са осъзнали, че то всъщност се намира много близо до тях и че Пътят вече е начертан. Всички те имат нужда от Иисус, но още не го знаят.
Ако културата на едно общество събира всички форми и способи на човешкото самоизразяване, самопознание и натрупване на навици и умения, както и набора от правила, които предписват на човека определено поведение с присъщите му преживявания и мисли, субкултурата (подкултура, частична култура) се създава от група хора с различен тип поведение и вярвания, които ги оразличават от общата и широка култура на мнозинството, от която те иначе са част. Чрез нея се отграничават различията в отделните групи на населението, които възприемат и споделят специфични норми на поведение и начин на мислене. Някои от субкултурите изглеждат екзотично примамливи, други – опасно агресивни. Но така или иначе те са около нас и са част от обществото, в което живеем. Игнорирането им или високомерното преминаване покрай тях е израз на неразбиране и незрялост. Познаването им – обратно, създава пространство за комуникация. Причините за съществуването на субкултурите и проследяването на общите тенденции в развитието им на нашите географски ширини – това са темите, които ще ни занимават тук, без претенция за задълбоченост и всеобхватност на изследването. Всъщност от това днес действително има крещяща нужда.
Всяка субкултура има граници и средства на проявление, чиито маркери най-често са езикът, мястото на срещи, самата общност.
Вътре в групата те комуникират на свой жаргонен език, който някои определят като „антиезик”, понеже е изпъстрен със специфични изрази. Езикът на субкултурите е едно доста интересно явление. Основната характеристика на жаргона продължава да бъде неговата експресивност, с която младите желаят да направят впечатление на околните. Тук става въпрос за езици, които предполагат наличието на различни светове за носителите им, които ги използват.
Всяка група има свое място на срещи в селището, което се свързва именно с тази субкултура – например на Попа в столицата се събират обичайно софийските метъли. Все по-често това място е виртуално, където членовете на субкултурата могат да бъдат всичко, което поискат, скрити зад анонимния аватар. Това е знак за търсене на самоличност.
Субкултурите, тези спонтанно образувани групи, разполагат с много свои, лични отличителни белези, оразличаващи ги от останалите субкултури и най-вече от масовата култура. Това е основното – разликата им, отделянето им от другите. Всяка субкултура разполага със свои символи и стриктна организация. Субкултурата, за разлика от антикултурата, няма за цел да премахне традиционните стойности в едно общество, а иска да разшири скалата на тези традиционни стойности. Обществото не е монолитна единица, то се състои от различни съсловия и именно тези съсловия формират различните субкултури, на които определени групи се опитват да подражават.
Носителите на маргиналните субкултури са най-малко интегрирани в обществото като цяло. Към тях спадат примерно клошарите, на чиято субкултура никой не желае да подражава, поради което тя се определя като „маргинална“. Други маргинални субкултури са наркоманските общности, ромските общности, общностите с нетрадиционна сексуална ориентация.
Музиката, дрескодът и аксесоарите са един от основните свързващи елементи в субкултурните общности.
Музиката е много важна част от битието на всяка субкултура. Тя е крепителен, обединяващ елемент на нейните членове. Музиката е предпочитано средство за затваряне, изолация в групата. Почти всеки музикален стил носи със себе си една субкултура и всяка субкултура носи със себе си определени музикални стилове.
Младежите реагират по различен начин на социалните проблеми в зависимост от своя произход – младежката субкултура не е нещо изолирано извън и против света на възрастните. Различните младежки субкултури възпроизвеждат социалната структура на обществото. Например начинът на обличане на скинхедс с характерните за тях къси коси, гладко избръснати лица и кожени якета е едновременно подражание и карикатура на облеклото на хората от низините. Свръхмъжественият стил на поведение, предпочитанието им към определени форми на прекарване на свободното време, силно изявената териториалност на групите – всичко това е предназначено да подчертае социалния им произход.
Повечето изследователи посочват, че младежките субкултури се развиват най-бързо след Втората световна война. Значение за това има удълженият престой в училище, повишаването на материалните възможности на подрастващите, повечето свободно време, влиянието на електронните медии и др. Разбира се, младежките субкултури съществуват значително по-рано. Например през лятото на 1898 г. обществеността във Великобритания е потресена от проявата на младежки групи, за които вестниците измислят името „хулигани“ – младежки групи, които заедно прекарват свободното си време, посещават мюзикхолове, футболни мачове, крайморски курорти, а по-късно и филмови прожекции. Със своето арогантно поведение и екстравагантен външен вид (чудновато шалче, преметнато около врата, нахлупени до самите очи шапки, много тесни панталони в горната част и много широки в долната) те са скандализирали пуританските нрави на тогавашна Англия.
В България не са провеждани изследвания за възникването на младежката субкултура. Единственото изключение са системните изследвания на филолозите върху младежкия говор и по-специално – на жаргона.
През 1930 г. в списание „Родна реч“ за пръв път е публикуван „Тарикатско-български речник“.Началните изяви на специфичния български младежки говор са отпреди Първата световна война, но фактическото му оформяне е през 20-те години на нашия век. Явлението е локализирано социално и географски. Негови носители са учениците от горната училищна степен единствено в София. Диалектизмите в младежкия жаргон са изключително от западните български говори. По време на Втората световна война, в резултат на засилените контакти на населението по време на евакуация и мобилизация, явлението прониква и в останалата част на страната. След войната младежите участват заедно в бригади, учат в друго селище или следват в университет, което е признак на засилена мобилност на младото поколение. Днес младежката субкултура е характерна за цялата страна, въпреки наличието на някои локализми. Долната възрастова граница на носителите й е 12 – 13 год. Горната граница е до 30 г., като по изключение при отделни лица може да достигне дори до 40 – 45 год. Вътре в младежката субкултура са се обособили няколко слоя – ученическа, казармена, студентска и др. Съвременните хеви метъл младежи, при целия им стремеж към оригиналност, могат да бъдат считани за наследници на „тарикатите“ от 30-те години и „суингите“ от 50-те години.
Младежката субкултура е сложно явление, което не може да бъде обяснено нито само с чуждото влияние, нито с модното увлечение. Основната причина е в историческия преход от характерните за прединдустриалното общество патриархални отношения на лична зависимост на индивида от общността към стоково-паричните отношения на лична независимост и вещна зависимост. Формирането на новия тип социалност е ясно доловено още през 1887 г. от Ф. Тьониес в книгата му „Общност и общество“. В семейството и обществото се появяват съществени различия. Придобитият в семейството социален опит не е в състояние да осигури на индивида пълноценно интегриране в обществото. Необходим е такъв институт за социализация, който служи като посредник между обществото и семейството. В отговор на тази обективна потребност се появява младежката субкултура, след натрупването на поредица от противоречия в съществуващия механизъм за социализация, поради което тя придобива противоречив характер, като реализира противоположни функции. Младежката субкултура удовлетворява определени потребности, но същевременно продуцира и кризисни ситуации, които понякога поставят под съмнение прогресивния й характер.
От социална гледна точка младият човек има лиминален статус, който антрополозите дефинират като период от развитието на индивида, в който се осъществява възрастово и/или социално преместване – личността е напуснала един ясно дефиниран статус, но все още не е заела следващия. Тук младежите все още нямат ясно дефинирани социални роли, вече не са деца, но все още не са и възрастни. Техният статус е противоречив и не може да бъде цялостно дефиниран чрез културните стандарти в обществото. Те се нуждаят от протекция, защото още не са усвоили изискванията на своите нови роли. От друга страна, обществото ги възприема като непредвидими в поведението си и потенциално опасни, защото могат да направят неща, които да застрашат както самите тях, така и другите. По време на лиминалния период те са свободни от социални задължения, поради липса на ясно дефинирани роли могат сравнително безнаказано да нарушават обществените норми, като към тяхното поведение се проявява търпимост.
Истинските ценности за младежката субкултура са тези реалии, които нямат знакова природа.
Негативизмът към знаците се проявява в различни форми. Същевременно „непукистът“ е най-масовият представител на младежката субкултура, както и пародирането. В българските училища трудно може да се намери учебник по история, в който портретът на Райна Княгиня да не е „украсен“ с брада или мустаци. Агресията е крайна форма – често подрастващите унищожават материални ценности. Типичен пример са поредицата масови разрушения от непълнолетни пънкари на паметници в софийските гробища. Смисълът на тези прояви е във физическото унищожаване на знаците.Облеклото на представителите на младежката субкултура обикновено се взаимства от социалните аутсайдери, което допълнително се подчертава с кръпки, протриване на плата, замърсеност.
Облеклото на хипито и пънк-прическата се превръщат в карикатура на социалната йерархия.
Поради това младежите често са обвинявани, че са лишени от идеали, но това е неразбиране за причините и символиката на явлението.
Младежката субкултура и девиантното поведение на подрастващите се намират във взаимовръзка. Младежката субкултура, от една страна, е затворена система от норми и ценности, които противоречат на доминиращите ценности на обществото и съществуват независимо от него. От друга страна, младежката субкултура може да се разглежда като реакция спрямо доминиращата култура. Често младежите от низшите социални слоеве формират субкултура, която възпроизвежда основните ценности на тяхната среда, към които проявяват свръхконформизъм поради несигурния си статус и по този начин я модифицират. Индивидът формира различни способи за адаптация в обществото, с които се свързват различните младежки субкултури: криминална, конфликтна (склонни към вандализъм, безсмислено насилие и сбивания), примиренческа субкултура („бягство от света“, употреба на наркотици).
Младежката субкултура възниква, когато група младежи изпитват общи проблеми при адаптирането си в обществото. Младите хора от низшите социални слоеве трудно се адаптират в училището, младежките клубове и др., които са изградени върху ценностите на средната класа. Те са потиснати и изграждат психически защитен механизъм като изцяло отричат ценностите на обществото.
В днешния свят подрастващите са откъснати от производителния труд. Някой считат, че чрез задържане на младежите в образователната система пазарът се предпазва от нахлуване на евтина работна ръка, която икономиката не би могла ефективно да усвои. Това откъсване лишава младежите от най-естествения източник на социално самоутвърждаване. Още повече, че повишаването на образователното равнище изпреварва развитието на икономиката. Инфлацията на образованието продуцира негативно отношение към училището, противопоставянето на училищните ценности и намира израз в младежката субкултура.
Съвременното общество се характеризира с разцвет на технологиите, особено информационните технологии, които създават нова ситуация, свързана с формирането на младото поколение. Телевизията, видеоигрите, телефонът, компютрите, портативната аудио и видеотехника са културни артефакти, които променят живота на човека. Съвременният ученик е значително по-добре информиран, а училището не винаги е в състояние да удовлетвори новите изисквания и е загубило своя монопол върху разпространението на човешкото знание. Тази ситуация продуцира многобройните младежки негативни реакции.
Децата, израснали в съвременното общество, се формират в един свят, в който образците на потребление се унифицират вследствие на глобализацията. Децата в Китай, Малта и Канада изглеждат удивително еднакви. Новите образци, които понякога изглеждат просто като прищявка, започват да конституират визуалния образ на младежката субкултура. През 70-те години на 20 в. основен беше образът на хипито-бунтар, който се отказваше от материалните блага в името на по-висши духовни ценности. В наши дни се отбелязва меркантилизация на младежката субкултура, където доминиращ е материалният просперитет.
Младежката субкултура е типично градско явление.
Тя е продукт на процеса на урбанизация, защото за нормалното º възпроизводство е необходимо струпването на много младежи на едно място. Непосредственото обкръжение на човека в модерното общество е по-широко и деперсонализирано. Парадоксът е в това, че градското дете знае значително повече за живота на хората в която и да е друга географска точка на планетата, отколкото за семейството в съседния апартамент. Изобилната информация не може да компенсира дефицита от пряко междуличностно общуване, което поражда нуждата от младежката субкултура.
Деперсонализирането на социалните отношения в големия град води до промяна в механизмите за социален контрол върху индивида. На мястото на междуличностните отношения се появява многоликата улица, която според родители и учители е виновна за всички неудачи във възпитанието. Улицата всъщност е съвременното общество, в което личността е загубила своята индивидуалност и се е превърнала в обикновен изпълнител на социални роли.
Най-значимите ценности за подрастващите са „да имат добри приятели” и „да уважават себе си”. Ценността „да имаш добро семейство“ не е типично младежка, но е традиционна за българското общество. Мнозина считат за значими цености „да имат работа” и „да са независими и свободни”. Най-рядко са посочвани ценностите „да се чувстваш винаги млад“, „да се издигнеш в обществото“, „да бъдеш в крак с времето си“.
Съвременните младежи изпитват болезнено чувство за социална несправедливост.
Най-често споделяното мнение е, че държавата не създава условия за равен старт на младежите. Мнозина считат, че живеят в едно болно общество, изпитват чувство на несигурност, продиктувано от нарастващата престъпност, опасността от безработица, навлизането на всевъзможни култове и наркотиците в България. Една от базисните потребности на личността – потребността от сигурност, е фрустрирана. Чувството за социална несигурност подтиква младите хора да търсят опора в групата от връстници, която може да предостави на индивида защита и подкрепа. Младите хора днес са изправени пред един все по-сложен и динамичен свят, изпълнен с противоречия, често пъти неразбираем за тях. Младежката субкултура е отговор на тези противоречия. Тя изменя начина на живот на младите хора.
Глобализацията слага своя отпечатък върху начина на живот на обществото. Никога досега не е било по-вярно твърдението, че ако падне листо в Австралия, в Европа ще има буря. Младежките субкултури, зародили се някъде по света, влияят на младежката активност и в България. Хипи-движението, възникнало през 60-те години на 20 в., има свои последователи в страната ни чрез музиката, специфичното облекло, протестите срещу войната във Виетнам и др. Ако някъде по света в днешно време се роди нова специфична субкултура, това може да бъде видяно от целия свят в същия ден и час.
Пънк-идеологията се свързва със запазване, отстояване, и увеличаване на личните права на отделния човек.
Идеите на пънк-субкултурата са свързани в повечето случаи с директна, драстична и понякога дори екстремна промяна на обществото. Голяма част от пънк-течението е поддържала и продължава да съхранява анархистката идеология в движенията си. Анархизмът се приема с цел постигане на утопично общество, в което липсват класовото разделение, корупцията, дискриминацията и злоупотребата с човешките права. Често обаче самите автори на антидискриминационни текстове първи нарушават идеалите си, попадайки, а може би дори предизвиквайки небезобидна физическа саморазправа с някого от другия лагер.
Рокерите са носители на субкултура, проявяваща се в общност, където моторът е на особена почит. Черните кожени дрехи и изблиците на мъжественост, стигащи до грубост и агресия, понякога кара хората да стоят далеч от тях. Събирането в групи повишава усещането за сила, нещо, което е характерно за всички субкултури, и това е причина понякога общностите да прокламират висока обществена кауза. Какво стои зад нея обаче? Да си спомним случая с конфликта между пловдивските и софийските рокери в Батак преди около 2 години – 200 мотористи от пловдивския клуб „Вагабонд”, които подкрепят богослужението на митрополит Николай в местния храм-костница „Света Неделя”, се срещат със софийска група рокери, които са на обратна позиция и защитават идеята на Министерството на културата църквата да служи само за музей.
Гръндж субкултурата също е реакция от такива фактори като бедност, социални предразсъдъци и общо разочарование от състоянието на обществото,
което повлиява на начина на живот, на текстовете, по които авторите на гръндж музиката правят песните си. Заедно със стила в музиката, в началото на 90-те се заражда и гръндж модата, която завладява младежите със своята дързост и болезнено чувство за свобода. Стилът „гръндж” е идеален за тези, които искат да се откроят от тълпата и да изразят своята индивидуалност.
Към субкултурите, основани на джендърна и сексуална идентичност, се отнасят феминистката, гей, „мечок” субкултурата и др. „Сепаратисткият феминизъм” е форма на радикален феминизъм, която поддържа, че опозицията по отношение на патриархалността е най-добре осъществима изключително от жени и момичета. Ревностните й последователки като цяло не вярват, че мъжете могат да направят положителни приноси към феминисткото движение и че дори добронамерените мъже репликират (преповтарят) динамиката на патриархалността.
Политическата субкултура се отнася за общности, чиито ценности, вярвания, нагласи, знания и оценки се отнасят за политическата сфера и за участието в нея. Те са характерни за дадена социална група със свое поведение, дефинирана чрез определен критерий, като регион, възраст, образование, религия, социален статус, политически предпочитания и партийна идентификация. Интересът на българите към политиката се характеризира с ниска степен на желание за участие в нея, което в голяма степен се дължи на разочарование от политическата дейност и по-специално на негативните представи за политиката и политиците, част от които са свързани с използването на властта за лично облагодетелстване и разправа с политическия опонент.
„Ултрасите” са вид спортни фенове и субкултура, известни с фанатичната си подкрепа за отборите, чиито почитатели са.
Те са известни с шумните и привличащи внимание прояви, с които изразяват подкрепа към фаворитите си, като „факли” (най-вече в тифо хореография), скандирания в големи групи (като част от агитки) и чрез плакати и транспаранти на футболните стадиони. Целта на тези прояви е да се създаде атмосфера на подкрепа към отбора-фаворит и да се сплашат противниковите играчи и фенове. Проявите на ултрасите понякога могат да бъдат прекомерно екстремистки, както и повлияни от политически идеологии или възгледи относно расизма, до степен централната идеология на ултрасите, а именно – подкрепата им към отбора да остане на втори план. В последните години субкултурата на ултрасите бе проникната от движението против комерсиализацията на спорта и в частност на футбола. Някои групи ултраси са асоциирани с футболно хулиганство и редица отличителни черти, като татуировки, знамена, тениски и плакати с нацистка символика и пр.
„Ъндърграунд” е израз, който хората на клубния живот употребяват, когато става дума за субкултурни активности. Повече от модерни, ъндърграунд звуците и стилове са автентични и насъскани срещу масовото производство и масовата консумация. Ъндърграундът свидетелства за „велики светове”, чиято основна цел не е придържането към елитите, а придържането към параметрите на специфичните тълпи.
Културите на новия век са културите на Мрежата, или по-точно – на мрежите в Мрежата.
Неограничено и необезпокоявано във виртуалното пространство се образуват общности и групи по всевъзможни признаци. Днес и децата имат фейсбук профили. Статистиката сочи, че през януари 2013 г. фейсбук има почти 700 милиона активни потребители, които ползват социалната мрежа поне веднъж месечно. Те представляват 51% от потребителите на интернет в света. Комуникацията между потребителите в мрежата се осъществява по много начини, включително изпращане на лични съобщения, покани за участия в събития, споделяне на снимки, текст, хипервръзки, видеооткъси, създаване и участие в групи по интереси, сравнение на резултатите от тестове, участие в различни игри. Тя е най-използваната социална мрежа към този момент. Към март 2013 г. съществуват и фейсбук приложения за почти всеки нов смартфон, като по този начин хората имат възможност да поддържат връзка със социалната мрежа по всяко време и място.
Фигурата на виртуалния човек е фигурата на реалния човек в една нова обвивка, в една по-скоро желана опаковка, създадена от него, развита от него, негова проекция, но понякога не съвсем отговаряща на реалността.
Особено важен момент е наблюдаваната изменчивост на виртуалната идентичност, която е опция за желана потребителска анонимност в интернет, за безпрепятствено навлизане от една роля в друга, дори за прескачане на личностни принципи именно благодарение на изменчивостта на виртуалната идентичност. Несигурността се проявява чрез усещането за различност, уникалност, непознатост, във възможността да живее в анонимност чрез скриване на истинската си идентичност, като в същото време може да се изключи от виртуалното пространство, когато се почувства застрашен, манипулиран, контролиран.
Може би най-ясно обособилата се до този момент е субкултурата на блогърите. Днес блоговете са широко разпространени, мнозина ги наричат „лични дневници”, превърнали се в богати на информация тематични сайтове. Все повече потребители избират този начин за споделяне на интересни сайтове, своите лични преживявания и творчество. Главоломна е скоростта, с която се развиват блоговете – установено е, че броят им се удвоява на всеки пет месеца. Блогосферата покрива почти всички възможни теми и „е толкова разнообразна, колкото е човешката мисъл”. Блог комуникацията и общността на блогърите оформят нови реалии.
Създаването на субкултурите е резултат от съществуването на празни ниши в неудовлетвореността и несигурността на младите поколения, като форми на повече или по-малко осъзнат бунт спрямо кривините на този свят, в търсене на идентичност и справедливост. Съвременните субкултури, в чиито корени са проектирани характеристиките на субкултурните общества от миналото, са изключително разнообразни в идеите и проявленията си. Днес те още по-ярко доказват своята изконна бунтарска същност и са свидетелство за непримиримост пред каноните на мейнстрийм културата.
